В началото на тази история е важно да се отбележи,

В началото на тази история е значимо да се означи, че Леонарда Чанчули е майка, изгубила 13 от 17-те си деца.
Предвид този факт напълно не е изненада, че тя била подготвена на всичко, с цел да опази своите четири живи чеда.

Когато полицията се появява на прага на Чанчули, майката орлица си признава всичко, което е направила, с цел да прикрие убийството на три локални девойки. Как ги е сготвила, трансформирала е мазнините им в сапун и обилно е споделила всичко с нищо неподозиращите си съседи. Ужасяващо, нали?!

Леонарда Чанчули не всеки път е била страшилище. Тя израства в сложна среда и преди да навърши пълноправие към този момент има два опита за самоубийство след себе си.

Омъжва се за мъж, който фамилията ѝ мощно не утвърждава. Майка ѝ даже я проклина, което съгласно самата Леонарда я обрича на безконечни страдания и трагичен живот.
Въпреки че проклятията са надалеч от света на науката и доказуемите изказвания, съвпадане или нещо друго води до това напълно скоро брачният партньор ѝ да бъде вкаран в пандиза, а домът ѝ да бъде опустошен от земетресение.
Леонарда забременява най-малко 17 пъти. В 13 от бременностите губи децата си при импровизиран аборт или в ранна възраст, в резултат на заболявания.

Нещастията подтикват обезверената жена да посети гледачка. „ На дясната ти ръка виждам затвор, а на лявата - лудница “, предсказва гледачката. От този миг нататък Леонарда става извънредно суеверна и сама изковава ужасната „ орис “, която я сполетява.
Когато през 1939 година синът ѝ, Джузепе, е мобилизиран в италианската войска, тя прибягва към нещо, което не е очаквала – човешко
жертвоприношение, което да пази рожбата ѝ на фронта.

За тази цел тя избира локална остаряла мома – Фаустина Сети. Примамва я с обещанието, че ѝ е намерила мъж, кара я да остави записка, че отпътува отвън страната, с цел да се срещне с него, след което я упоява, посича я с секира и я разчленява.
След като по-късно е задържана, тя споделя:

„ Хвърлих частите в гърне, прибавих 7 кг сода каустик, която бях купила за изработката на сапун, изчаках тялото да се разтвори и го изсипах в септична яма… от кръвта направих чаени тортички, които сервирах на гостите ми. Въпреки че Джузепе и аз също ги опитахме… “.

Малко след убийството на Сети Леонарда открива идващото си жертвоприношение – Франческа Соави. С нея действа по безусловно същия метод както с предходната си жертва и всичко върви по проект.
При третата си жертва – Вирджиния Качиопо, изгубилата разсъдъка си жена взема решение, че ще направи от „ дебелата ѝ бяла плът “ и сапуни, които дружно с тортичките да раздава на съседи. Не това обаче я издава, а нескопосната записка, която Вирджиния оставя след себе си.

За благополучие любопитна зълва на Вирджиния не повярвала на писмото ѝ и откакто я видяла да влиза в дома на Чанчули в нощта на своето „ тръгване “, взема решение, че нещо не е както би трябвало и оповестява в полицията.

Тя си признава всичко, за което получава 30 години затвор и 3 години в клиника за психологично заболели нарушители.
През 1970 година Леонарда умира в лудница на 79-годишна възраст. Тялото ѝ е върнато на фамилията ѝ, с цел да бъде заровено, а приспособленията, които е употребила при убийствата, са дарени на Музея по криминология в Рим, където могат да бъдат видени от гости през днешния ден.

Въпреки че… за какво някой би желал да види гърне, в което са варени хора, както и брадви лишили човешки животи?!