Как чуждите медии пишат статиите си за България
В началото на българското европредседателство редица интернационалните медии оповестиха страната за " най-корумпираната в Европейски Съюз ".
За това обвиняване има едно обективно и едно субективно пояснение, които работят синхронно. Обективното е, че другите измервания на корупцията (най-вече на " Трансперънси интернешънъл " ) фактически слагат България на последно място измежду страните от Европейски Съюз.
А и в прилежаща Румъния, с която България нормално се съпоставя, въпреки всичко реализираха нещо в битката против корупцията, инсталирайки антикорупционната работа и изправяйки редица политици на подсъдимата пейка. Но за този имидж на България има и една субективна причина.
Част от задграничните публицисти просто поемат клишето " най-бедната и най-корупмираната ", въобще без да го подлагат на сериозна журналистическа инспекция, както в действителност би трябвало да постъпят. А по-лошото е, че даже в случай че го подложат и в случай че то се удостовери, те не вършат идната наложителна професионална крачка: да потърсят и позитивните неща в България.
Част от тези сътрудници отскачат за ден-два до София, беседват с нормалните си източници и след това пишат публикациите си. А някои от тях даже не стигат до България – работят въз основа на кореспонденции и изявления в медиите. Което обаче не значи, че рецензията е неоснователна.
За клишетата и обстоятелствата
Редом с тези два отрицателни суперлатива " най-бедната и най-корумпираната ", в задграничните медии се въртят и други клишета, част от които въобще не дават отговор на действителността.
Например, че България е дребна страна. А тя в действителност е някъде по средата - на 11-то място по величина от общо 28 членки на Европейски Съюз. Или пък, че е безинтересна и скучна. Твърдение, което звучи много надменно - не може една страна да е скучна, просто тъй като се намира в периферията на твоето полезрение.
Всъщност, правилно е тъкмо противоположното: България е доста забавна страна от туристическа, от историческа, даже и от кулинарна позиция. В интерес на истината, неколцина репортери категорично означават и оптимистичните обстоятелства: те приказват за възхода на българската стопанска система, повишаването на приходите, постоянните държавни финанси, разцвета на София и на такива сектори като осведомителните технологии или производството на облекла и обувки.
И хвалят още храните, напитките, туристическите забележителности, свестните младежи в България и вълнуващата празненство сцена в столицата.
За страдание обаче, и огромна част от рецензиите е основателна. За корупцията към този момент стана дума, само че задграничните медии изброяват още доста дефицити на България: мутризацията на обществото, демографския проблем, приключването на мозъци, неприятното качество на опазването на здравето и образованието, национализма. В няколко изявления категорично се загатва, че, съгласно анализите на " Репортери без граници ", България е на последно място по независимост на медиите в Европейски Съюз.
Впрочем, корупцията и медийната несвобода са единствено две от проявленията на по-голямото зло: в България няма господство на закона, а демокрацията към момента подскача на сакат крайник. За това също се написа, само че тук се намесва един спомагателен фактор, който замъглява общата картина.
Както е известно, сега Европейски Съюз е взел под лупа страни като Полша и Унгария таман поради това, че изкорубват правовата страна, че изпълнителната власт поставя ръка върху другите управляващи, че ръководещите не зачитат общите европейски полезности.
Всичко това обаче се случва в подтекста на острата полемика за бежанците, мигрантите и преразпределянето им. Основателно или не, поражда чувството, че на България и на ръководещите в София им се простят някои неща, които не се простят на Будапеща и Варшава.
Просто тъй като България се държи на отдалеченост от Вишеградската четворка, а държавното управление поддържа болшинството в Европейски Съюз по въпроса за бежанците и мигрантите и не прави никакви предизвикателни телодвижения. Тоест, в това отношение България се държи като добър европеец, което носи точки на ръководещите. Независимо от обстоятелството, че множеството хора в България са враждебно настроени към бежанците и мигрантите. Между другото, в изявленията на интернационалните медии става дума и за това.
Те постоянно напомнят срамните динковщини, само че и грубите расистки и ксенофобски изявления и дейности на политици от дребния съдружен сътрудник на Борисов.
Неколцина наблюдаващи питат дали на този декор е редно България да ръководи Евросъюза? Теоретично обаче едното няма връзка с другото. Председателството е ротационно и на България просто ѝ пристигна редът.
Доколкото е известно, няма механизъм, по който една страна да бъде лишена от председателство – с изключение на прецедентът с Англия, която в действителност беше наред таман в този момент, само че реши да напусне. Но въпреки всичко няколко задгранични коментатори показаха разстройването си от това събитие. И то си е за разстройване.
Защото, както споделя да вземем за пример Йохана Даймел, по какъв начин ще дърпаш напред страните от Западните Балкани и ще им бъдеш за европейски образец, като нямаш построена същинска правова страна? От друга страна последният отчет за България не беше толкоз неприятен, а ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер даже е оптимист, че механизмът скоро може да бъде отстранен.
Защото в България в действителност има някакъв прогрес. Но без същинска правосъдна промяна и без коренно антикорупционно законодателство всичко е половинчато. Да не приказваме, че мнозина българи към момента живеят в шизофренно раздвояване сред гнева си против корупцията и личната си дребна корумпираност.
Реалистична, само че опростена картина
Многобройните публикации за България в интернационалните медии във връзка европредседателството - и най-много определението " най-корумпирана " - провокираха любопитна реакция в част от българските медии. Човек незабавно усеща, че на терена има експерти, които знаят по какъв начин се " спинва ", по какъв начин се извърта един проблем, с цел да се отклони вниманието от същността му. В случая се спусна димна завеса, която скрива обстоятелството, че рецензиите не са против България или против българите, а против избрани недъзи на ръководството, на законодателството и на управляващите в България.
И част от медиите в България драговолно поддържат таман тази димна завеса. В една от тези медии да вземем за пример излезе полемична публикация по въпроса, която звучи меко казано наивно. Големи европейски издания като " Гардиън " и " Ди Цайт " били свързани с милиардера Джордж Сорос и получавали от предубедени източници в България инструкции какво да пишат за страната. Но нали таман тези демократични медии извадиха на бял свят огромните офшорни кавги, известни като " Панама Пейпърс " и " Парадайз Пейпърс "?
И в случай че тези медии фактически можеха да бъдат купени за жълти стотинки или да получават инструкции от незнайни лобисти, чунким не се откри най-малко един офшорен милионер, който да ги подкупи? В интерес на истината обаче би трябвало да се каже и още нещо: част от създателите и кореспондентите на западни медии в действителност си имат непрекъснати източници на информация и разбори в България, на чиито оценки се доверяват. А от време на време несъмнено се и предоверяват.
В резюме: десетките публикации, които излязоха в интернационалните медии във връзка българското европредседателство, показват една реалистична, въпреки и от време на време опростена картина на страната.
Добрата вест е, че през последните 11 години за България нито един път не се е писало толкоз доста, т.е. страната влезе в полезрението и в европейския дневен ред. И има добра основа и отсега нататък да усъвършенства имиджа си./offnews.bg
За това обвиняване има едно обективно и едно субективно пояснение, които работят синхронно. Обективното е, че другите измервания на корупцията (най-вече на " Трансперънси интернешънъл " ) фактически слагат България на последно място измежду страните от Европейски Съюз.
А и в прилежаща Румъния, с която България нормално се съпоставя, въпреки всичко реализираха нещо в битката против корупцията, инсталирайки антикорупционната работа и изправяйки редица политици на подсъдимата пейка. Но за този имидж на България има и една субективна причина.
Част от задграничните публицисти просто поемат клишето " най-бедната и най-корупмираната ", въобще без да го подлагат на сериозна журналистическа инспекция, както в действителност би трябвало да постъпят. А по-лошото е, че даже в случай че го подложат и в случай че то се удостовери, те не вършат идната наложителна професионална крачка: да потърсят и позитивните неща в България.
Част от тези сътрудници отскачат за ден-два до София, беседват с нормалните си източници и след това пишат публикациите си. А някои от тях даже не стигат до България – работят въз основа на кореспонденции и изявления в медиите. Което обаче не значи, че рецензията е неоснователна.
За клишетата и обстоятелствата
Редом с тези два отрицателни суперлатива " най-бедната и най-корумпираната ", в задграничните медии се въртят и други клишета, част от които въобще не дават отговор на действителността.
Например, че България е дребна страна. А тя в действителност е някъде по средата - на 11-то място по величина от общо 28 членки на Европейски Съюз. Или пък, че е безинтересна и скучна. Твърдение, което звучи много надменно - не може една страна да е скучна, просто тъй като се намира в периферията на твоето полезрение.
Всъщност, правилно е тъкмо противоположното: България е доста забавна страна от туристическа, от историческа, даже и от кулинарна позиция. В интерес на истината, неколцина репортери категорично означават и оптимистичните обстоятелства: те приказват за възхода на българската стопанска система, повишаването на приходите, постоянните държавни финанси, разцвета на София и на такива сектори като осведомителните технологии или производството на облекла и обувки.
И хвалят още храните, напитките, туристическите забележителности, свестните младежи в България и вълнуващата празненство сцена в столицата.
За страдание обаче, и огромна част от рецензиите е основателна. За корупцията към този момент стана дума, само че задграничните медии изброяват още доста дефицити на България: мутризацията на обществото, демографския проблем, приключването на мозъци, неприятното качество на опазването на здравето и образованието, национализма. В няколко изявления категорично се загатва, че, съгласно анализите на " Репортери без граници ", България е на последно място по независимост на медиите в Европейски Съюз.
Впрочем, корупцията и медийната несвобода са единствено две от проявленията на по-голямото зло: в България няма господство на закона, а демокрацията към момента подскача на сакат крайник. За това също се написа, само че тук се намесва един спомагателен фактор, който замъглява общата картина.
Както е известно, сега Европейски Съюз е взел под лупа страни като Полша и Унгария таман поради това, че изкорубват правовата страна, че изпълнителната власт поставя ръка върху другите управляващи, че ръководещите не зачитат общите европейски полезности.
Всичко това обаче се случва в подтекста на острата полемика за бежанците, мигрантите и преразпределянето им. Основателно или не, поражда чувството, че на България и на ръководещите в София им се простят някои неща, които не се простят на Будапеща и Варшава.
Просто тъй като България се държи на отдалеченост от Вишеградската четворка, а държавното управление поддържа болшинството в Европейски Съюз по въпроса за бежанците и мигрантите и не прави никакви предизвикателни телодвижения. Тоест, в това отношение България се държи като добър европеец, което носи точки на ръководещите. Независимо от обстоятелството, че множеството хора в България са враждебно настроени към бежанците и мигрантите. Между другото, в изявленията на интернационалните медии става дума и за това.
Те постоянно напомнят срамните динковщини, само че и грубите расистки и ксенофобски изявления и дейности на политици от дребния съдружен сътрудник на Борисов.
Неколцина наблюдаващи питат дали на този декор е редно България да ръководи Евросъюза? Теоретично обаче едното няма връзка с другото. Председателството е ротационно и на България просто ѝ пристигна редът.
Доколкото е известно, няма механизъм, по който една страна да бъде лишена от председателство – с изключение на прецедентът с Англия, която в действителност беше наред таман в този момент, само че реши да напусне. Но въпреки всичко няколко задгранични коментатори показаха разстройването си от това събитие. И то си е за разстройване.
Защото, както споделя да вземем за пример Йохана Даймел, по какъв начин ще дърпаш напред страните от Западните Балкани и ще им бъдеш за европейски образец, като нямаш построена същинска правова страна? От друга страна последният отчет за България не беше толкоз неприятен, а ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер даже е оптимист, че механизмът скоро може да бъде отстранен.
Защото в България в действителност има някакъв прогрес. Но без същинска правосъдна промяна и без коренно антикорупционно законодателство всичко е половинчато. Да не приказваме, че мнозина българи към момента живеят в шизофренно раздвояване сред гнева си против корупцията и личната си дребна корумпираност.
Реалистична, само че опростена картина
Многобройните публикации за България в интернационалните медии във връзка европредседателството - и най-много определението " най-корумпирана " - провокираха любопитна реакция в част от българските медии. Човек незабавно усеща, че на терена има експерти, които знаят по какъв начин се " спинва ", по какъв начин се извърта един проблем, с цел да се отклони вниманието от същността му. В случая се спусна димна завеса, която скрива обстоятелството, че рецензиите не са против България или против българите, а против избрани недъзи на ръководството, на законодателството и на управляващите в България.
И част от медиите в България драговолно поддържат таман тази димна завеса. В една от тези медии да вземем за пример излезе полемична публикация по въпроса, която звучи меко казано наивно. Големи европейски издания като " Гардиън " и " Ди Цайт " били свързани с милиардера Джордж Сорос и получавали от предубедени източници в България инструкции какво да пишат за страната. Но нали таман тези демократични медии извадиха на бял свят огромните офшорни кавги, известни като " Панама Пейпърс " и " Парадайз Пейпърс "?
И в случай че тези медии фактически можеха да бъдат купени за жълти стотинки или да получават инструкции от незнайни лобисти, чунким не се откри най-малко един офшорен милионер, който да ги подкупи? В интерес на истината обаче би трябвало да се каже и още нещо: част от създателите и кореспондентите на западни медии в действителност си имат непрекъснати източници на информация и разбори в България, на чиито оценки се доверяват. А от време на време несъмнено се и предоверяват.
В резюме: десетките публикации, които излязоха в интернационалните медии във връзка българското европредседателство, показват една реалистична, въпреки и от време на време опростена картина на страната.
Добрата вест е, че през последните 11 години за България нито един път не се е писало толкоз доста, т.е. страната влезе в полезрението и в европейския дневен ред. И има добра основа и отсега нататък да усъвършенства имиджа си./offnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ