В начало на 50-те години на XX век във Франция

В начало на 50-те години на XX век във Франция се състояха два основни за интелектуалния дух на Европа правосъдни процеса. Замесени са писатели - Виктор Кравченко и Давид Русе. И двамата разказват сталинските репресии и лагерите, а Френската комунистическа партия ги съди. Печелят делата, само че по-важно е посятото подозрение в интелектуалния авангард. До този миг Съюз на съветските социалистически републики, Сталин, социализмът, " работническият парадайс " варират от блян до фетиш за Жан-Пол Сартр, Морис Мерло-Понти, Пол Елюар, Жак Елюл и мнозина други. Те са и екзистенциалисти, и левичари, които се опълчват на материализма и империализма на Съединени американски щати. Философията им търси публичен строй, който да лиши човечеството от премеждия.

Някои от тях на правосъдните процеси намерено се афишират в отбрана на Съюз на съветските социалистически републики, считайки, че разкритията са изфабрикувани от Централно разузнавателно управление на САЩ. Но Русе води като очевидци жертви, оживели от терора. Освен това двамата писатели не са първите, които го разказват. И въпреки жигосани, правосъдните им каузи повлияват основно за осъзнаването, че животът в Съюз на съветските социалистически републики не е подобен, какъвто го възприемат прогресивните западни среди.

По това време Париж е културна столица на света. Френската комунистическа партия е мощна, ръководи страната в коалиция. Освен това бъка със светила, трасиращи интелектуалния и теоретичен напредък. И когато