Москва пази най-зловещата колекция от времето на СССР с мозъците на...
В Москва има неповторим теоретичен център, наименуван Институт за мозъка, отдел за проучване на мозъка към Центъра по неврология на Руската академия на медицинските науки. В недрата на тази институция има неповторима сбирка, наречена Пантеонът на мозъците, написа.
Там се съхраняват мисловните органи на Жданов, Киров, Калинин, Куйбишев, Луначарски, Горки, Маяковски, Крупская, Цеткин, Павлов, Сахаров и доста други представители на руския партиен, теоретичен и креативен хайлайф. Разбира се, специфична горделивост на тази сбирка са мозъците на Сталин и Ленин. С последния в действителност стартира всичко.
Нарязан на фино
Веднага откакто В. И. Ленин умира, най-близкото му обграждане взема решение да резервира мозъка и да балсамира тялото на водача, за което е основан небрежно Ленинският институт. На 24 януари 1924 година другаря Аросев, представител на Ленинския институт, оставя квитанция със следното наличие:
“Аз, долуподписаният Аросев, получих от другаря Беленки (член на борда на ГПУ) на 24 този януари в 18 часа и 25 минути вечерта за института “В. И. Ленин” стъклен буркан, съдържащ мозъка, сърцето на Илич и патрона, изваден от тялото му. Поемам ангажимент да вардя полученото в института на В. И. Ленин и персонално да давам отговор за цялостната му целокупност и сигурност.”
Мозъкът на Илич не се резервира дълго време цялостен. Година по-късно немският невролог Оскар Фогт идва в Съветска Русия дружно със своя помощник Велке. Мозъкът на водача, който е във формалин преди идването на неврологичното величие, е пропит с парафин, след което Фрау Велке, следвайки инструкциите на своя началник, разделя мозъка на 30 953 най-тънки пластини - всяка с дебелина 0,02 милиметра.
Пластините са закрепени върху специфични държачи и разказани. Мозъкът на Ленин е разрязан и препариран с немска придирчивост. Оскар Фогт получава остаряло имение в центъра на Москва, където прави изследванията си. Осигурен му е личен състав от интелигентни научни служащи, основани са му всички нужни условия за научна активност. През 1928 година лабораторията на Фогт към този момент носи формалното име “Институт за мозъка”.
Нови попълнения
Постепенно в Мозъчния институт стартират да се появяват нови мостри. Бурканите с формалин резервират мисловните органи на видни партийни и държавни водачи, както и на представители на културата и науката. Така на рафтовете на “Пантеона на мозъците” се появяват буркани със сивото вещество на Павлов и Менделеев. Мозъците на други представители на интелектуалния и културен хайлайф са отстранени по лично убеждение, без да питат никого.
В записките на писателя Юрий Олеша е разказан епизод за това по какъв начин безогледно този орган е изваден от тялото на поета Владимир Маяковски, който се самоубива: “Изведнъж се чуха мощни тропания от стаята...
Това беше отваряне на черепа за премахване на мозъка. Слушахме безмълвно, изпълнени с смут. Тогава от стаята излезе мъж в бял халат и ботуши - или министър, или някакъв медицински асистент... и този човек носеше леген, затрупан с бяла забрадка, издигнат в средата и леко оформящ пирамида, като че ли този боец в ботуши и халат носеше сирене. Мозъкът на Маяковски беше в легена...”
Към 1930 година Сталин губи интерес към проучванията и Фогт се завръща в Германия, само че Институтът продължава работата си и с течение на времето там се появява мозъкът на самия Сталин. Последният експонат, прибавен към сбирката, е мозъкът на основателя на водородната бомба Сахаров. Той е конфискуван и изложен по молба на вдовицата на учения.
Академик Бехтерев е един от създателите на Института за мозъка.
Каква е задачата
Болшевиките слагат пред Фогт доста специфична задача: гениалността на лидера на революцията би трябвало да бъде потвърдена материалистично, въз основа на идентифициране на характерностите на структурата на мозъка. Фогт изцяло оправда доверието на партийния хайлайф. През 1929 година той изнася лекция, в която твърди, че разликите сред структурата на мозъка на елементарния човек и тази на Ленин са явни.
Германският невролог открива, че в третия пласт на мозъчната кора на Илич “пирамидалните кафези са доста по-развити и свързващите асоциативни нишки сред тях са доста по-многобройни”. Самите кафези също са по-големи от нормално. През 1993 година обаче е оповестена публикация, в която заключенията на Фогт са опровергани и се показва, че мозъкът на Ленин не се разграничава от мозъка на никой различен човек. Днес науката не вижда връзка сред структурата на сивото вещество и надареността на индивида.
Но въпросът не е единствено в това постоянно срещано измамничество. 20-те години е епоха на доста смели, от време на време екстравагантни научни проучвания. Тогава мнозина считат, че науката ще способства за развъждането на нов човек, ослепителен във всички връзки. И точно проучването на мозъка на великите хора ще помогне в тази сложна задача.
Малко скандално
В момента единствено учени и тези, които са получили особено позволение, имат право да посетят Пантеона на мозъците. В медиите има изявления за това по какъв начин съветски и френски публицисти са влизали в него. Мозъкът на Сталин и Ленин не са показани на никой от кореспондентите, което се изяснява с особения режим на предпазване.
В интернет обаче има разкрития на блогър, който при започване на 2000-те години, дружно с приятелите си, неведнъж съумява да влезе в Пантеона на мозъците, кой по това време е зарязан и неприятно охраняван. Според него, мозъците в банките по това време са обект за игри и фотоси, те служат за развлечение и даже за сувенири. Ето за какво мозъкът на Сталин не е показан. Най-вероятно няма какво да се покаже.
Там се съхраняват мисловните органи на Жданов, Киров, Калинин, Куйбишев, Луначарски, Горки, Маяковски, Крупская, Цеткин, Павлов, Сахаров и доста други представители на руския партиен, теоретичен и креативен хайлайф. Разбира се, специфична горделивост на тази сбирка са мозъците на Сталин и Ленин. С последния в действителност стартира всичко.
Нарязан на фино
Веднага откакто В. И. Ленин умира, най-близкото му обграждане взема решение да резервира мозъка и да балсамира тялото на водача, за което е основан небрежно Ленинският институт. На 24 януари 1924 година другаря Аросев, представител на Ленинския институт, оставя квитанция със следното наличие:
“Аз, долуподписаният Аросев, получих от другаря Беленки (член на борда на ГПУ) на 24 този януари в 18 часа и 25 минути вечерта за института “В. И. Ленин” стъклен буркан, съдържащ мозъка, сърцето на Илич и патрона, изваден от тялото му. Поемам ангажимент да вардя полученото в института на В. И. Ленин и персонално да давам отговор за цялостната му целокупност и сигурност.”
Мозъкът на Илич не се резервира дълго време цялостен. Година по-късно немският невролог Оскар Фогт идва в Съветска Русия дружно със своя помощник Велке. Мозъкът на водача, който е във формалин преди идването на неврологичното величие, е пропит с парафин, след което Фрау Велке, следвайки инструкциите на своя началник, разделя мозъка на 30 953 най-тънки пластини - всяка с дебелина 0,02 милиметра.
Пластините са закрепени върху специфични държачи и разказани. Мозъкът на Ленин е разрязан и препариран с немска придирчивост. Оскар Фогт получава остаряло имение в центъра на Москва, където прави изследванията си. Осигурен му е личен състав от интелигентни научни служащи, основани са му всички нужни условия за научна активност. През 1928 година лабораторията на Фогт към този момент носи формалното име “Институт за мозъка”.
Нови попълнения
Постепенно в Мозъчния институт стартират да се появяват нови мостри. Бурканите с формалин резервират мисловните органи на видни партийни и държавни водачи, както и на представители на културата и науката. Така на рафтовете на “Пантеона на мозъците” се появяват буркани със сивото вещество на Павлов и Менделеев. Мозъците на други представители на интелектуалния и културен хайлайф са отстранени по лично убеждение, без да питат никого.
В записките на писателя Юрий Олеша е разказан епизод за това по какъв начин безогледно този орган е изваден от тялото на поета Владимир Маяковски, който се самоубива: “Изведнъж се чуха мощни тропания от стаята...
Това беше отваряне на черепа за премахване на мозъка. Слушахме безмълвно, изпълнени с смут. Тогава от стаята излезе мъж в бял халат и ботуши - или министър, или някакъв медицински асистент... и този човек носеше леген, затрупан с бяла забрадка, издигнат в средата и леко оформящ пирамида, като че ли този боец в ботуши и халат носеше сирене. Мозъкът на Маяковски беше в легена...”
Към 1930 година Сталин губи интерес към проучванията и Фогт се завръща в Германия, само че Институтът продължава работата си и с течение на времето там се появява мозъкът на самия Сталин. Последният експонат, прибавен към сбирката, е мозъкът на основателя на водородната бомба Сахаров. Той е конфискуван и изложен по молба на вдовицата на учения.
Академик Бехтерев е един от създателите на Института за мозъка.
Каква е задачата
Болшевиките слагат пред Фогт доста специфична задача: гениалността на лидера на революцията би трябвало да бъде потвърдена материалистично, въз основа на идентифициране на характерностите на структурата на мозъка. Фогт изцяло оправда доверието на партийния хайлайф. През 1929 година той изнася лекция, в която твърди, че разликите сред структурата на мозъка на елементарния човек и тази на Ленин са явни.
Германският невролог открива, че в третия пласт на мозъчната кора на Илич “пирамидалните кафези са доста по-развити и свързващите асоциативни нишки сред тях са доста по-многобройни”. Самите кафези също са по-големи от нормално. През 1993 година обаче е оповестена публикация, в която заключенията на Фогт са опровергани и се показва, че мозъкът на Ленин не се разграничава от мозъка на никой различен човек. Днес науката не вижда връзка сред структурата на сивото вещество и надареността на индивида.
Но въпросът не е единствено в това постоянно срещано измамничество. 20-те години е епоха на доста смели, от време на време екстравагантни научни проучвания. Тогава мнозина считат, че науката ще способства за развъждането на нов човек, ослепителен във всички връзки. И точно проучването на мозъка на великите хора ще помогне в тази сложна задача.
Малко скандално
В момента единствено учени и тези, които са получили особено позволение, имат право да посетят Пантеона на мозъците. В медиите има изявления за това по какъв начин съветски и френски публицисти са влизали в него. Мозъкът на Сталин и Ленин не са показани на никой от кореспондентите, което се изяснява с особения режим на предпазване.
В интернет обаче има разкрития на блогър, който при започване на 2000-те години, дружно с приятелите си, неведнъж съумява да влезе в Пантеона на мозъците, кой по това време е зарязан и неприятно охраняван. Според него, мозъците в банките по това време са обект за игри и фотоси, те служат за развлечение и даже за сувенири. Ето за какво мозъкът на Сталин не е показан. Най-вероятно няма какво да се покаже.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ