Бизнесът настоява платеният годишен отпуск за времето на майчинство да отпадне
В момента, откакто се върне на работа след майчинство, майката има право да употребява заплатен годишен отпуск за миналите две години, без значение че не е работела по трудовия си контракт през това време.
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Съдът в Люксембург за правото да съдим страната за нарушено право на Европейски Съюз
Решение на Съд на Европейския съюз по българско дело " Кантарев против Българска народна банка " демонстрира нуждата от законова уредба на правото на иск за вреди
4 окт 2018
Публикуването на разгласи за продажба в интернет не прави създателя им търговец
Решение на Съда на Европейския съюз по български проблем
4 окт 2018
Съдът на Европейски Съюз забрани SIM карти с авансово задействани платени услуги
Решението на съда няма да се отрази на българските оператори
17 сеп 2018
Трудовоправна консултация
Селекция с отговорите на адв. Лилия Борисова на читателските въпроси в рубриката " Трудовоправна консултация " на Karieri.bg през януари 2018
9 фев 2018 Да се отстрани настоящето право на заплатен годишен отпуск за времето, през което майката е била в майчинство, защото през този интервал тя действително не е работела за компанията, от която е наета. За това приканват от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Във вторник от организацията разпространиха намерено писмо до вицепремиера Валери Симеонов и министъра на труда Бисер Петков, в което се упорства за промени в Кодекса на труда. Искането им идва след решение на Съда на Европейски Съюз по тематиката.
Попитан какво мисли по този проблем, във вторник министър Бисер Петков съобщи, че към момента общественото министерство няма публично мнение по въпроса, само че се обмислят възможни промени в законодателството.
За какво е разногласието
В момента, откакто употребява отпуск за бременност и раждане, който продължава, до момента в който детето навърши 1 година, майката има право на още една година заплатен отпуск - за гледане на дете, до момента в който то навърши две години (чл. 164 от Кодекса на труда). Цялото това време се признава освен за застрахователен, а и за трудов стаж, а като разследване от това – този трудов стаж се зачита за право на заплатен годишен отпуск за това време. Другояче казано, откакто се върне на работа след навършването на втората година на детето, майката има право да употребява заплатен годишен отпуск за миналите две години, без значение че не е работела през това време. Според организациите на работодателите обаче не е вярно те да бъдат натоварвани с правото на заплатен годишен отпуск.
Какво споделя Съдът на Европейски Съюз
Писмото на АОБР се базира на решение на Съда на Европейски Съюз (СЕС) в Люксембург от 4 октомври т.г. по румънско дело (C-12/17 Tribunalul Botoşani и Ministerul Justiţiei/Maria Dicu), което откри огромен отзив в България, само че беше интерпретирано не напълно тъкмо. В решението се споделя, че наредбата в румънското законодателство, съгласно която времето на родителския отпуск (отпуск за гледане на дете) не се взема поради при установяване на продължителността на платения годишен отпуск, не опонира на правото на Европейски Съюз. Според румънския закон право за гледане на дете се признава за времето на отпуска за бременност и раждане, само че не и за времето на отпуска за гледане на дете.
В самото решение на Съд на Европейския съюз обаче се сочи, че както Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година по отношение на някои аспекти на организацията на работното време, по този начин и Рамковото съглашение за родителския отпуск от 18 юни 2009 година плануват, че страните членки са свободни да ползват или вкарат и по-благоприятни за служащите и чиновниците разпореждания. В този смисъл българското законодателство, което е по-либерално от румънското, не опонира на правото на Европейски Съюз и единствено по себе си решението не е съображение да се желае смяна. В писмото на АОБР обаче се споделя, че това законодателно решение " безпричинно трансферира финансовата тежест върху работодателите ".
Аргументите
Това е и претекстът на АОБР да упорства за аналогична смяна в закона, при която тук отпускът за гледане на дете също да не се зачита за право на заплатен годишен отпуск за този интервал. В отбрана на това решение се сочат същите причини, с които Съд на Европейския съюз приема решението на румънското законодателство: интервалът на наставнически отпуск не може да се приравни на фактически полагане на труд, в същото време това не е отпуск, който за служащия е неминуем по независещи от него аргументи, като да вземем за пример отпуска по болест или отпуска за бременност и раждане. Ползването на този отпуск е по желание на самия служащ.
От друга страна, времето на заплатен и неплатен отпуск за развъждане на дете се зачита на общо съображение за застрахователен стаж, без да се вършат осигурителни вноски, а вместо заплата (тъй като не се поставя труд) се изплаща обезщетение от държавното публично обезпечаване.
" Няма никаква причина този интервал да се взема поради при пресмятане на размера на полагаемия се заплатен годишен отпуск, който има напълно друго предопределение, а точно – възобновяване на служащия и служителя от положения при шеф труд ", написа в позицията на АОБР. Според тях ще се " в профил едно законодателно решение, което безпричинно трансферира финансова тежест върху работодателите ". Според концепцията на работодателските организации " този въпрос следва да бъде оставен в полето на груповото трудово договаряне, а не да бъде организиран с императивни правила ".
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Съдът в Люксембург за правото да съдим страната за нарушено право на Европейски Съюз
Решение на Съд на Европейския съюз по българско дело " Кантарев против Българска народна банка " демонстрира нуждата от законова уредба на правото на иск за вреди
4 окт 2018
Публикуването на разгласи за продажба в интернет не прави създателя им търговец
Решение на Съда на Европейския съюз по български проблем
4 окт 2018
Съдът на Европейски Съюз забрани SIM карти с авансово задействани платени услуги
Решението на съда няма да се отрази на българските оператори
17 сеп 2018
Трудовоправна консултация
Селекция с отговорите на адв. Лилия Борисова на читателските въпроси в рубриката " Трудовоправна консултация " на Karieri.bg през януари 2018
9 фев 2018 Да се отстрани настоящето право на заплатен годишен отпуск за времето, през което майката е била в майчинство, защото през този интервал тя действително не е работела за компанията, от която е наета. За това приканват от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Във вторник от организацията разпространиха намерено писмо до вицепремиера Валери Симеонов и министъра на труда Бисер Петков, в което се упорства за промени в Кодекса на труда. Искането им идва след решение на Съда на Европейски Съюз по тематиката.
Попитан какво мисли по този проблем, във вторник министър Бисер Петков съобщи, че към момента общественото министерство няма публично мнение по въпроса, само че се обмислят възможни промени в законодателството.
За какво е разногласието
В момента, откакто употребява отпуск за бременност и раждане, който продължава, до момента в който детето навърши 1 година, майката има право на още една година заплатен отпуск - за гледане на дете, до момента в който то навърши две години (чл. 164 от Кодекса на труда). Цялото това време се признава освен за застрахователен, а и за трудов стаж, а като разследване от това – този трудов стаж се зачита за право на заплатен годишен отпуск за това време. Другояче казано, откакто се върне на работа след навършването на втората година на детето, майката има право да употребява заплатен годишен отпуск за миналите две години, без значение че не е работела през това време. Според организациите на работодателите обаче не е вярно те да бъдат натоварвани с правото на заплатен годишен отпуск.
Какво споделя Съдът на Европейски Съюз
Писмото на АОБР се базира на решение на Съда на Европейски Съюз (СЕС) в Люксембург от 4 октомври т.г. по румънско дело (C-12/17 Tribunalul Botoşani и Ministerul Justiţiei/Maria Dicu), което откри огромен отзив в България, само че беше интерпретирано не напълно тъкмо. В решението се споделя, че наредбата в румънското законодателство, съгласно която времето на родителския отпуск (отпуск за гледане на дете) не се взема поради при установяване на продължителността на платения годишен отпуск, не опонира на правото на Европейски Съюз. Според румънския закон право за гледане на дете се признава за времето на отпуска за бременност и раждане, само че не и за времето на отпуска за гледане на дете.
В самото решение на Съд на Европейския съюз обаче се сочи, че както Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година по отношение на някои аспекти на организацията на работното време, по този начин и Рамковото съглашение за родителския отпуск от 18 юни 2009 година плануват, че страните членки са свободни да ползват или вкарат и по-благоприятни за служащите и чиновниците разпореждания. В този смисъл българското законодателство, което е по-либерално от румънското, не опонира на правото на Европейски Съюз и единствено по себе си решението не е съображение да се желае смяна. В писмото на АОБР обаче се споделя, че това законодателно решение " безпричинно трансферира финансовата тежест върху работодателите ".
Аргументите
Това е и претекстът на АОБР да упорства за аналогична смяна в закона, при която тук отпускът за гледане на дете също да не се зачита за право на заплатен годишен отпуск за този интервал. В отбрана на това решение се сочат същите причини, с които Съд на Европейския съюз приема решението на румънското законодателство: интервалът на наставнически отпуск не може да се приравни на фактически полагане на труд, в същото време това не е отпуск, който за служащия е неминуем по независещи от него аргументи, като да вземем за пример отпуска по болест или отпуска за бременност и раждане. Ползването на този отпуск е по желание на самия служащ.
От друга страна, времето на заплатен и неплатен отпуск за развъждане на дете се зачита на общо съображение за застрахователен стаж, без да се вършат осигурителни вноски, а вместо заплата (тъй като не се поставя труд) се изплаща обезщетение от държавното публично обезпечаване.
" Няма никаква причина този интервал да се взема поради при пресмятане на размера на полагаемия се заплатен годишен отпуск, който има напълно друго предопределение, а точно – възобновяване на служащия и служителя от положения при шеф труд ", написа в позицията на АОБР. Според тях ще се " в профил едно законодателно решение, което безпричинно трансферира финансова тежест върху работодателите ". Според концепцията на работодателските организации " този въпрос следва да бъде оставен в полето на груповото трудово договаряне, а не да бъде организиран с императивни правила ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ