В митологичните представи на народа ни чакалът заема доста важно

В митологичните показа на народа ни чакалът заема много значимо място. Това се дължи на обстоятелството, че този непосредствен роднина на вълка има добре показана популация в България. Все още чакалите са измежду хищниците, позволени за отстрел, тъй като нанасят вреди на дивеча.

Характеристика и местообитание на чакала

Чакалът е див звяр със междинни размери от фамилията на кучетата. Името му у нас идва от турски през персийски и санскрит и съставлява един от трите представителя на фамилията на кучетата, които се срещат в Азия, Африка и Югоизточните елементи на Европа. Този роднина на кучето има дълги крайници и извити кучешки зъби, подобаващи за лов. Краката му са с огромни лапи, което му разрешава да бяга бързо, до 16 километра в час. Той е бегач на дълги дистанции, не толкоз спринтьор. Този див звяр заема една и съща екологична ниша с койота, чакалът в Америка.

Значително по-дребният от вълк граблив ловджия е дълъг към 85 сантиметра, опашката му до 30 сантиметра, а тежестта до 15 кг. Женската е по-дребна от мъжкия. Тялото му е покрито с груба четина, по гърба и опашката ръждивожълта, а по врата и гърдите сива. По тази причина латинското му име е Канис ауреус, в превод Златно куче.

Това животно не обича обширните гори. Търси гъстите сектори наоколо до обитаеми места и по сечищата. Едно от дребното диви животни, които не се тормозят от среща с хората. Характерни са срастванията на двата му междинни пръста и в дирите, които оставя са подредени като при вълка. Дължината на стъпката му е 6 сантиметра, а ширината към 5 сантиметра.

Тъй като е доста по-едър и мощен от лисицата, чакалът я измества от доста места и в последните години популацията му у нас е много многочислена.

Това е моногамно животно, което има своя територия, която маркира и пази. Територията на чакала би трябвало да бъде огромна, тъй като приютява и дребните, до момента в който основат фамилии и намерят своя територия. Чакалите ловуват сами или на двойки, по-рядко в дребни групи.

Хранене и размножаване на чакала

Чакалът е всеядно животно, въпреки че избира да ловува дребни бозайници, птици и влечуги. Понякога обаче се храни с мърша, което му печели неприятна популярност. Ловуването е на слаба светлина, на зазоряване или по здрач. Въпреки че е главно див звяр, чакалът се храни с и растителна храна. Това са корените и луковиците на някои растения, не се отхвърля и от някои плодове. В менюто му са дините, пъпешите, ябълките и други.

Размножаването при чакала е в интервала от януари до март. Това е моногамно животно и двойките остават дружно цялостен живот. Мъжкият взе участие при подготовката на бърлогата, а по-късно и при изхранването на поколението.

Бременността на женската трае към два месеца, след което се раждат от 4 до 6 дребни, по-рядко 8. Малките са кърмени от майката, само че щом навършат 2-3 седмици стартира да им дава по малко повръщано от нея месо. След към половин година младите чакали са израснали задоволително, с цел да живеят независимо.

Воят на чакала

Чакалът има табиет, който е доста присъщ. Преди да излезе да ловува през нощта, той вие високо, а гласът му наподобява на печален рев. От време на време боят се прекъсва от мощен лай. Щом завие първият чакал, неговите събратя, които са наоколо, бързат да се причислят към него. Този злокобен хор от хищници звучи злокобно на фона на нощната мрачевина.

Видове чакали

Според актуалните проучвания чакалите по типове имат общи външни черти, само че не са доста близки едни с други. Ивичестият и черногърбият чакал да вземем за пример са сходни, само че типът им се е отделил от дивите кучета и вълците преди към 7 милиона години. Златистият чакал и етиопският вълк са от друга група, която се включва към сивите вълци, домашното куче и американски койот.

Кръстоската сред чакал и куче дава хибридно животно, което мъчно оцелява, тъй като мъчно се развъжда, не комуникира вярно и е предразположено към генетични болести. Интересен факт е, че кръстосването на вълк с куче дава устойчиво потомство, до момента в който чакалът и кучето са генетично несъвместими, защото и генетичните болести са мощно увеличени единствено след три генерации отглеждане при техния правоприемник.

Ето къса характерност на типовете чакали.

Златист чакал

Той е един от най-големите представители на типа и единственият отвън Африка, който се среща в няколко подвида. Предпочита гъстите иглолистни гори и сечища покрай обитаеми места. Той е директно обвързван със сивия вълк е койота.

Този тип има къса, рошава четина, жълтеникава на цвят, с кафяв завършек на косъма, като цветът варира съгласно местообитанията. Тези от планинските региони са по-тъмни на цвят. Мъжките златисти чакали са по-едри от женските.

Моногамен е и се развъжда напролет, като женската ражда от 4 до 8 дребни. В множеството фамилии има един или двама възрастни, които са от фамилията, само че не основават свое поколение, а остават като помощници за развъждане на идващите дребни на родителите си.

Ивичест чакал

Този тип наподобява на черногърбия на осанка, само че е с по-широка и къса зурла. От двете страни на тялото му минават светли линии, което дава името на типа. Гърбът му е кафяв, опашката тъмна, само че с бял край. Мъжкият е по-едър.

Най-едрата му плячка са зайците, само че другояче яде дребни бозайници и птици, както и дребни влечуги. Не се храни с мърша. Предпочита живи инсекти или дребни животинки.

Леговището му може да бъде намерено в остарели термитници, или женската изкопава гнездото, в което ражда по 3-4 дребни. Кърменето продължава до 10 седмици, а след това двамата родители ловуват дружно и носят на дребните част от плячката. Половата зрялост при тях настава към 6-6 месеца, а преди да навършат година, младите напущат котилото. Този тип живее към 12 години.

Моногамни са ивичестите чакали и живеят по двойки. Ловните им територии са много обширни.

Черногръб чакал

Този представител на фамилията живее в Африка. Той е най-агресивен от всички типове. Убива животни, които надалеч надвишават размера му. Яде и мърша.

Основният цвят на козината му е чарвенокафяв. Мъжкият черногръб чакал е по-ярко обагрен от женската. Гърдите му са бели, а крайниците червеникави. Върхът на опашката е черен.

Този тип също е моногамен. Женската ражда до 7 дребни. При тях прецизната подчиненост се съблюдава и от дребните.

Освен че атакуват всевъзможни животни, тези хищници нервират индивида, като атакуват стадата с овце. Затова битката с тях се води и в Африка.

Болести при чакала

Както множеството диви животни, чакалите могат да бъдат носители на бяс, който се предава на индивида посредством захапване или одраскване до кръв. Тъй като това заболяване не се лекува, животните се отстрелват. За да се защищити индивидът, ловците се имунизират наложително.

Други заболявания по чакалите са тези, които се срещат при вълците, кучетата и другите животни от това семейство. Най-често срещани са тениите, паразитите, от които най-упорити са кърлежите с заболяванията, които придвижват.

Интересни обстоятелства за чакала

Още в Древността това животно е почитано. Бог Анубис в античната египетска митология е изобразяван с глава на чакал.

Ловът на чакали е позволен у нас целогодишно, с цел да се поддържа възходящата им популация.

Чакалът е най-разпространеният див звяр у нас.

До преди половин век чакали са се срещали единствено в Странджа и са били предпазен тип, само че смяната на климата докара до експанзията на типа, трансформирайки го в злина.