46 години извън цивилизацията - как живее най-известният отшелник на Великобритания
В предишното отшелниците са се считали за светци. Това са били най-често надълбоко вярващи хора, които се стремели да прекарат времето си в усамотение и молитва. Съвременните отшелници имат своите аргументи да се отдалечат от цивилизацията. Вижте каква е историята на Кен Смит - най-известният аскет на Англия.
Злите хора
В началото на октомври 1974 година в градчето Рипли един от посетителите остава до късно. 26-годишният строител Кен Смит, одеве е получил заплата си и взема решение да излезе с другари. По пътя към дома той е атакуван от осем души, които го пребиват свиреп. Изпада в кома в продължение на над 20 дни. Когато се разсънва чува най-мрачните прогнози за бъдещето си от лекарите.
Успява да се върне на работа едвам през лятото, само че от предходния Кен Смит не е останало съвсем нищо. Всичките му отминали стремежи, витални цели и мироглед му се костват лъжливи и пусти. Кен схваща, че откакто животът ми е бил в ръцете на толкоз хора той към този момент в никакъв случай няма да разреши някой различен да диктува разпоредбите на играта.
" Те ми споделиха, че в никакъв случай няма да се възстановя. Казаха ми, че няма да мога да приказвам, че няма да мога да вървя, че няма да напиша нито ред. Но аз можах. ", спомня си Кен.
Къща в гората
След изписването от болничното заведение Кен Смит към този момент не може да живее, както преди. Той е имал работа, родители и обичано момиче, готово да стане негова жена. Но претърпяното преследвало младежа. За времето, до момента в който работел като строител съумял да натрупа положителни пари. През 1975 година той купува самолетен билет и отива в Канада. Започва да пътешества напразно по пустинни пътища. Спира го океана. Кен минава 22 благи по горите на Канада и през 1979 година взема решение да се върне вкъщи.
Преди да се върне той написа писмо до родителите си, само че когато самолетът му каца на летището той схваща, че нищо от света, който е оставил, не е същото. Родителите му са умряли: “Не почувствах нищо. Започнах да скитам по земята. В един миг спомените нахлуха и заплаках. ”
Тогава той взема решение да откри най-уединеното място на Британските острови. В търсенето си той минава пешком цялата страна, до момента в който не се оказва на брега на езерото Лох Трейг (езерото на гибелта.) Кен схваща, че точно това е мястото, където желае да остане и да живее в естетика със света, да се смири с всички контузии и загуби.
Той построява къщурка от дърво, до нея дребна плевня за дърва и предпазване на артикули. Прави градина и остава да живее на брега на езерото. Изхранва се с лов на риба, събиране на горски плодове и ядки. Запечатва миговете, с купения още през 70-те години съветски фотоапарат " Зенит ".
Единствената му връзка с цивилизацията е дребна винарна, която основава самичък и подготвя напитка, която назовава вино. Освен това има и доста книги, библиотеката си добавя в редките случаи, когато слиза до града.
Къщата му е изпълнена със мемоари - стотици фотоси на родителите и приятелите му, многочислени дневници, които води още от 5-годишна възраст. Домът му се трансформира в самобитен музей на изгубеното минало.
Пигмеите в Африка се пробват да запазят първобитния си метод на живот
Познати като най-ниските хора в света, пигмеите, които населяват горските региони на Централна и Западна Африка още се стремят да запазя...
Среща със гибелта
През 2019 година Кен получава инсулт. Той съумява да подаде сигнал за помощ благодарение на GPS-устройство, което локалните поданици му подарили.
Прекарва в болничното заведение 7 седмици, само че когато му оферират да се реалокира в извършвам кражба под лекарско наблюдаване, той отхвърля. Смит признава, че да живее в града би било доста по-лесно и безвредно от позиция на сигурността на физическото му здраве, само че психически той не може да се отдели от Лох Трейг.
“Когато се случи инсулта, това беше извънредно. Успях да си кажа молитвата и след това паднах на земята… а по-късно ме обзе необикновено успокоение. Това беше по този начин необичайно. Лежах на снега и нямаше нито боязън, нито неспокойствие. ”, споделя Кен.
Сега Кен е екипиран със особено сателитно устройство, което отшелникът би трябвало да включва един път седмично за 15 минути, с цел да заяви, че всичко е наред с него.
Ето какви привички подсигуряват бърз и избистрен разум
Всяка работа дава по-добри резултати, в случай че човешкият мозък е деятелен и устойчив. Няколко елементарни техники могат да оказват помощ да си гаран...
Инсултът има своите последствия и това не се харесва на Кен. Той споделя, че пред очите му от време на време се носят талази с всички цветове на дъгата: “Това е доста красиво, последствията от инсулта не са уродливи. ”
Един от локалните поданици му доставя артикули един път на няколко седмици и взима пощата. Сега Кен не би трябвало да върви по 40 км в едната посока до най-близката поща. С времето той се трансформира в звезда и води дейна преписка с доста хора, включително и с някогашната си избраница.
Към гибелта Кен се отнася без изключително неспокойствие. Той добре си дава сметка на каква възраст е и какво ще се случи, в случай че още веднъж му стане неприятно, само че няма желание да се откаже от самотата си поради страха от неизбежното.
“Ако още веднъж се разболея, всичко ще свърши бързо. Ако не - всичко ще е наред. Надявам се да доживея до 102 години. ”
Още от ЛЮБОПИТНО:
Злите хора
В началото на октомври 1974 година в градчето Рипли един от посетителите остава до късно. 26-годишният строител Кен Смит, одеве е получил заплата си и взема решение да излезе с другари. По пътя към дома той е атакуван от осем души, които го пребиват свиреп. Изпада в кома в продължение на над 20 дни. Когато се разсънва чува най-мрачните прогнози за бъдещето си от лекарите.
Успява да се върне на работа едвам през лятото, само че от предходния Кен Смит не е останало съвсем нищо. Всичките му отминали стремежи, витални цели и мироглед му се костват лъжливи и пусти. Кен схваща, че откакто животът ми е бил в ръцете на толкоз хора той към този момент в никакъв случай няма да разреши някой различен да диктува разпоредбите на играта.
" Те ми споделиха, че в никакъв случай няма да се възстановя. Казаха ми, че няма да мога да приказвам, че няма да мога да вървя, че няма да напиша нито ред. Но аз можах. ", спомня си Кен.
Къща в гората
След изписването от болничното заведение Кен Смит към този момент не може да живее, както преди. Той е имал работа, родители и обичано момиче, готово да стане негова жена. Но претърпяното преследвало младежа. За времето, до момента в който работел като строител съумял да натрупа положителни пари. През 1975 година той купува самолетен билет и отива в Канада. Започва да пътешества напразно по пустинни пътища. Спира го океана. Кен минава 22 благи по горите на Канада и през 1979 година взема решение да се върне вкъщи.
Преди да се върне той написа писмо до родителите си, само че когато самолетът му каца на летището той схваща, че нищо от света, който е оставил, не е същото. Родителите му са умряли: “Не почувствах нищо. Започнах да скитам по земята. В един миг спомените нахлуха и заплаках. ”
Тогава той взема решение да откри най-уединеното място на Британските острови. В търсенето си той минава пешком цялата страна, до момента в който не се оказва на брега на езерото Лох Трейг (езерото на гибелта.) Кен схваща, че точно това е мястото, където желае да остане и да живее в естетика със света, да се смири с всички контузии и загуби.
Той построява къщурка от дърво, до нея дребна плевня за дърва и предпазване на артикули. Прави градина и остава да живее на брега на езерото. Изхранва се с лов на риба, събиране на горски плодове и ядки. Запечатва миговете, с купения още през 70-те години съветски фотоапарат " Зенит ".
Единствената му връзка с цивилизацията е дребна винарна, която основава самичък и подготвя напитка, която назовава вино. Освен това има и доста книги, библиотеката си добавя в редките случаи, когато слиза до града.
Къщата му е изпълнена със мемоари - стотици фотоси на родителите и приятелите му, многочислени дневници, които води още от 5-годишна възраст. Домът му се трансформира в самобитен музей на изгубеното минало.
Пигмеите в Африка се пробват да запазят първобитния си метод на живот
Познати като най-ниските хора в света, пигмеите, които населяват горските региони на Централна и Западна Африка още се стремят да запазя...
Среща със гибелта
През 2019 година Кен получава инсулт. Той съумява да подаде сигнал за помощ благодарение на GPS-устройство, което локалните поданици му подарили.
Прекарва в болничното заведение 7 седмици, само че когато му оферират да се реалокира в извършвам кражба под лекарско наблюдаване, той отхвърля. Смит признава, че да живее в града би било доста по-лесно и безвредно от позиция на сигурността на физическото му здраве, само че психически той не може да се отдели от Лох Трейг.
“Когато се случи инсулта, това беше извънредно. Успях да си кажа молитвата и след това паднах на земята… а по-късно ме обзе необикновено успокоение. Това беше по този начин необичайно. Лежах на снега и нямаше нито боязън, нито неспокойствие. ”, споделя Кен.
Сега Кен е екипиран със особено сателитно устройство, което отшелникът би трябвало да включва един път седмично за 15 минути, с цел да заяви, че всичко е наред с него.
Ето какви привички подсигуряват бърз и избистрен разум
Всяка работа дава по-добри резултати, в случай че човешкият мозък е деятелен и устойчив. Няколко елементарни техники могат да оказват помощ да си гаран...
Инсултът има своите последствия и това не се харесва на Кен. Той споделя, че пред очите му от време на време се носят талази с всички цветове на дъгата: “Това е доста красиво, последствията от инсулта не са уродливи. ”
Един от локалните поданици му доставя артикули един път на няколко седмици и взима пощата. Сега Кен не би трябвало да върви по 40 км в едната посока до най-близката поща. С времето той се трансформира в звезда и води дейна преписка с доста хора, включително и с някогашната си избраница.
Към гибелта Кен се отнася без изключително неспокойствие. Той добре си дава сметка на каква възраст е и какво ще се случи, в случай че още веднъж му стане неприятно, само че няма желание да се откаже от самотата си поради страха от неизбежното.
“Ако още веднъж се разболея, всичко ще свърши бързо. Ако не - всичко ще е наред. Надявам се да доживея до 102 години. ”
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ