Спомени от соца: Как ходих на лов за мечки с Тодор Живков и Петър Младенов
В ловното стопанство “Кормисош ” – Родопите, имаше най-вече мечки. Между тях имаше и стръвници. Стръвниците, след деликатно наблюдаване, отстрелвахме. Отстрелът при опция го правеха посетители или висшите ръководители. За Тодор Живков наблюдавахме най-едрите екземпляри.
Всяка година през есента Живков идваше по един път на лов за мечка. Той мълчешком се състезаваше с Чаушеску за усъвършенстване на международния връх. Карпатските мечки обаче са по-едри и Чаушеску непроменяемо държеше международния връх.
Живков ходеше на лов и в Румъния. Там Чаушеску беше основал големи заградени ловни стопанства с улеи за евакуиране на животните. При един лов Живков беше отстрелял седем мечки.
Говореше се, че една от тях застрашавала международния връх на румънците и те я скрили след това.
Чаушеску постоянно беше канен на лов у нас. Ловуваха основно в ловното стопанство “Воден ”, което беше към Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Там имаше зубри, благородни елени, лопатари, муфлони и диви свине. Ловът нормално беше сполучлив.
И по този начин – една есен бяхме следили една мечка стръвница. Тя идваше тъкмо в 20:30 часа да се храни от заложеното месо, мармалад и други храни. Така стана, че предния ден, преди планувания излет, заваля лек сняг. Когато отидохме на инспекция за придвижването на мечката, бяхме сюрпризирани. Мечката предходна около храната и изобщо не спряла.
Проследихме я и видяхме, че е отишла на по-долната хранилка. Чудехме се какво да вършим и взехме решение да ловуваме от чакалото при тази хранилка. Подготвихме го и вечерта Живков застана на него.
Просто не имах вяра, че мечката ще пристигна там. Притеснен, се движех по пътя и чаках възможен изстрел. Към 20:30 часа изстрелът пристигна. Тръгнах бързо по пътеката към чакалото и по средата на пътеката срещнах групата. Живков, очевидно удовлетворен и развеселен, се обади: “Е-е, ударихме я! ”. Честитих му, само че останах заинтригуван от кое място е пристигнала тази мечка. Сутринта рано отидох до чакалото. Огледах и видях, че инцидентно е прекосявала оттова. Тя пристигнала в тил, предходна под чакалото и излязла пред амбразурите като на екран. Затова народът е споделил: “Наслука! “.
Следващата есен отново захранихме горното чакало – то беше най-удобно. Всичко вървеше тъкмо и в уречения ден Живков застава на чакалото с двама души – лесничея и персоналната защита. Времето беше меко, ясно, с лунна светлина. На хранилката идват свине, елени, муфлони – фестивал. Мечката обаче не се появява. Вероятно многото придружители са я уплашили, като са застанали на нормалния ѝ път.
Около Живков с коли ходеха защита, свързочници и лекари.
Той се държеше правилно с всички към него. На по-особено внимание се радваха Александър Лилов и Петър Младенов. “Сашо ” и “Пешо ” беше обръщението му към тях. На Младенов беше разрешил да пуши в негово наличие. Разрешил му беше и да си пийва уиски.
Младенов пожела да стреля мечка и получи позволение. Отидохме с него доста по-рано на ловния кантон и простреляхме пушката. През цялото време той слушаше с съмнение моите и на помощниците ми инструкции. Като наближи часът, го заведохме на чакалото. Младенов остана с лесничея, само че и двамата бяха буйни пушачи. Предупредих ги категорично, че един час преди избраното време няма да пушат! Върнахме се с водача му километър по-надолу и зачакахме. В избраното време, 20:30 часа, се гръмна. Почакахме, само че никой не се обади и отидохме при чакалото. Заварихме ги да светят с батерия и да се ядосват. Младенов беше смутен и отново пушеше. Обясни ми, че е стрелял, както съм му споделил. Мечката се поталазила и избягала на север към гората. Отидох на мястото, осветих и на останалия малко замръзнал сняг видях, че мечката е повлякла краката. За мен това беше сигурен знак, че е ударена. Кръв не видях, само че потеглих на север към гората. Когато наближих края на гората, чух някакво ромолене във вътрешността. Реших, че това е агонизиращата мечка. Ако е имало други животни там, те биха избягали от изстрела. Закон е нощно време да не се преследва ранен дивеч. Върнах се обратно и споделих на Младенов, че мечката е ударена и на следващия ден в 9 часа ще бъде пред резиденцията. Той беше песимистичен към моите изказвания, само че си тръгнахме. По пътя ми изясни, че мечката е била неспокойна и не се е спряла на храната. На това аз му отговорих, че не е издържал и е запалил цигара. “Да, по този начин беше ” – удостовери той.
На другия ден, както бях споделил, в 9 часа мечката бе докарана пред къщата. Ударът беше прецизен и успешен – в предната плешка. Качих се в спалнята на Младенов, почуках и той още лежеше, когато му оповестих, че мечката е пред къщата. Подхвърли одеялото с краката чак до тавана.
Христо Христов-Референта, Правец
Инфо: pik.bg
