В края на юни, след близо 20 години, българската армия

В края на юни, след близо 20 години, българската войска дефинитивно се изтегли от Афганистан. До последно там имаше 120 военни. А изтеглянето им е част от решението за евакуиране на Съединени американски щати и НАТО. И по какъв начин първата по последователност, брой военни и дълготрайност задача на армията ни за 21-ви век остава в историята, само че и в практиката на бъдещите военни.
Края на юни 2021-ва. Щаб квартирата на интервенцията на НАТО " Решителна поддръжка " в Кабул, Афганистан. Българското знаме слиза от пилона и е предадено на българските командири от 42-рия контингент. 

" За мен е дълг да ви посрещна след сполучливо осъществяване на задачата “, сподели командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров.

Завърналите се към 120 български военни от 42-рия контингент охраняваха вътрешния периметър въз основата „ Летище Баграм " и бяха част от щаба на задачата в Кабул. 

„ Вие бяхте посланици на Република България на въоръжените сили на Република България в Ислямска Република Афганистан. Достойно представихте българската войска и Република България “, добави Любчо Тодоров.



Мисията на България в Афганистан предшества тази в Ирак. Дори стартира преди приемането в НАТО. Между 2002 и 2014 година военните ни са част от Международните сили за поддържане на сигурността. А след 2015 -та - като част от командваната от НАТО интервенция " Решителна поддръжка ". Изтеглянето в този момент се прави поради сделката НАТО да приключи интервенцията си. А решението беше взето от предходния американски президент Доналд Тръмп. Така, в средата на 2021 година, българското присъединяване в централно-азиатската страна завършва с няколко върха. Като най- продължителното за българската войска зад граница в последните 30 години. По-дълго от задачите в Камбоджа през 90-те години и тази в Ирак. И като задачата до последно поддържала забележителен контингент - сред 400 и 120 души през разнообразни интервали. Или общо, с известни ангажименти, 11 200 български военни. 

„ Мисията е попрището, където се ревизират качествата на всеки човек. Място, където виждаш какъв брой коства. Там е същинска ситуацията. Мисията е мястото, където виждаш психическата  резистентност на индивида “, добави Пламен Йорданов.

Като боен през 2005 година той е бил на задача в Ирак, а през 2010 е народен боен представител в Афганистан. Сега, като граждански, заместник-министърът на защитата в служебния кабинет Пламен Йорданов, прави анализ за плюсовете от присъединяване в последната ни огромна задача.



" Афганистан в интервала 2007- 2008, до 2009, тогава започнахме да изпълняваме и задания, които бяха доста стойностни, освен защитата на летището в Кандахар. Тя е значима, виновна, само че в Кабул защитата на външния периметър на летището, представете си това е да охраняваме аерогара „ София “, " Враждебна, „ Дружба “ и всички околни квартали, да предотвратявате обстрелване на самолети, слагане на спонтанни взривни устройства. Това е същинска бойна задача, в случай че ти се натъкнеш на някакъв проблем “.

Командирът на 18-тия контингент в Афганистан Димитър Шивиков прибавя. 

„ Немалка част от българските офицери минаха през разнообразни щабни длъжности в интернационалните щабове на НАТО и те получиха трайни привички и обогатиха своите познания да работят в мултинационална среда. Нашият офицер, който и да е той способства да се увеличи квалификацията на своя сътрудник - дали от Германия, от Испания, откъдето и да е, от Америка. Това дава самочувствие, убеденост и покачва рейтинга освен на българската войска, само че оттова и на страната ни ".

Така и двамата военни от Ирак и Афганистан - Димитър Шивиков, и Пламен Йорданов, са единомислещи, че поуките от практиката остават за хората, които вършат кариера в армията. Заместник-военният министър Йорданов споделя, че даже и без огромни интернационалните задачи, бойците, които постъпват в редиците, ще получават образованието, повлияно и от задграничните задължения.

Дали неналичието на многочислена задача отвън територията на страната в този момент би понижила интереса към военната специалност. Заместник-министър Йорданов и Димитър Шивиков нямат прецизен отговор. Грубите сметки демонстрират, че в пика на задачите в Ирак и Афганистан, страната ни е имала към 600-700 военни зад граница. С ангажимента, че част от хората вземат участие по няколко пъти и то единствено от избраните за това поделения, Димитър Шивиков регистрира фактора задача, като тласък за постъпване в армията. 

„ Личната причина на голямата част също е финансовия въпрос ние не би трябвало да се крием , само че и да споделяме нещата такива, каквито са. Там заплащането на всеки мисионер е в пъти повече, в сравнение с е на територията на в България. Той получава спомагателни средства, които директно кореспондират със степента на риска на територията на  Афганистан, в Ирак, в Косово и в Босна и Херцеговина.

Как България ще продължи с приноса си за сигурността на Афганистан. Времето ще покаже, сподели някогашният министър на защитата Красимир Каракачанов, по което време започнаха да се вършат проектите за евакуиране.

" Само времето ще покаже, задачите ни в Босна, Косово остават. Няма да загатвам, че задачата в Мали е здравна задача “.

След последната среща на министрите на защитата на страните-членки на НАТО беше обявено, че страна ни може да поеме ангажимент към Доверителния фонд за поддържане на Афганистанската национална войска. Може и да взе участие в образованието и подготовката на афганистанските сили за сигурност, изяснява заместник-министърът на защитата Пламен Йорданов: 

„ Не са в България центровете, по-близко до техните граници са центровете, с цел да са по-привлекателни за тях, да няма загуба на запас. Все още е в развой на договаряне “.

Българските военни, минали през задача, няма да изгубят от неналичието на нови задгранични задължения, счита заместник-министър Пламен Йорданов.

Другият вид е хората да излязат на свободния пазар и да се върнат в Афганистан, както вършат сътрудници на Димитър Шивиков.
Повече можете да чуете в звуковия файл.