Интервю| Д-р Роберт Ван Бурен: Инвестициите в растителни науки ще ни предпазят от хранителна криза
В края на септември се организира втората Международна конференция по биология и биотехнология на растителни системи (ICPSBB) в центъра по растителна систематична биология и биотехнология в Пловдив. На нея участваха учени от целия свят, с цел да дискутират бъдещето на науките за растенията в бързо изменящите се климатични и софтуерни условия. Един от представителите на това събитие беше доктор Робърт ван Бюрен от Мичиганския университет в Съединени американски щати. Разговаряме с него за напредъка на науката, климатичните промени и по какъв начин да избегнем евентуална световна хранителна рецесия.
Визитка Д-р Робърт Ван Бурен е професор от Мичиганския щатски университет в Департамента по зеленчукови култури и резистентност на растенията. Той става лекар по растителна биология в Университета на Илинойс през 2014 г, където учи генетика и геномика на папаята и други тропически култури. Работи върху реакцията към засушаване и фотосинтеза при някои видове растения. От 2016 г е в Мичиганския университет. Работата в ръководената от него лаборатория е фокусирана върху естествената акомодация на растенията за превъзмогване на напрежението от засушаване, както и въздействието на нескончаем и повтарящ се стрес върху добивите и качеството на продукцията при земеделските култури. Докъде ви е довела работата към този момент, може ли да споделите образци за сполучлива акомодация на растенията към рискови условия като суша?
Нека стартира от там, че рискови условия за растенията е имало постоянно. Те са се справяли с неналичието на запаси и са се приспособявали към тях към този момент над 900 млн. години без наша интервенция. В моята лаборатория се се опитваме да разберем тези естествени акомодации и изследваме по какъв начин можем да ги използван. Проучванията ни са основно фокусирани върху зърнени култури - с необятно публикувани типове, само че и с незадоволително употребявани или дори подценявани такива.
Отделно от това се фокусираме върху така наречен възкръсващи растения, които са растения, развили способността да оцелеят без вода. Те порастват в райони като Южна Африка, само че има такива и тук, в България.
Реклама
Искаме да разберем по какъв начин тези растения оцеляват в суша, която би умъртвила други, и да забележим дали геномите и пътеките, които управляват тези процеси, могат да бъдат внедрени в модерното селско стопанство.
Друг метод е работата ни със зърнени култури, които са естествено издръжливи на рискови условия, само че не се употребяват доста в западния свят - като теф и просо от субсахарна Африка. Те се отглеждат в може би едни от най-екстремните условия на планетата към този момент хиляди години и освен оцеляват, само че и просперират. Тези култури имат впечатляваща устойчивост, каквато не виждаме в царевицата или пшеницата, тъй като е била отстранена в процеса на развъждането им . Искаме да инженерстваме тези качества назад в тях, без да жертваме добива им .
В последна сметка една част от нашата работа е да разберем адаптивността на растенията и по какъв начин можем да пренесем тези качества в съществуващи сортове, а другата е да погледнем какво към този момент съществува като типове храни и да убедим хората да ги употребяват. Култури като теф и просо да вземем за пример са питателни и издръжливи. Ако бъдат разпространявани и ги прибавим в нашата диета, би било доста добре за хората.
Над какви съответни планове работите сега?
Една от основните ни задания е работата с теф, която е доста значима за Етиопия просвета. Значението ѝ единствено ще пораства в Съединени американски щати и Европа. Очакванията ни са тя да избухне като известност - сходно на киноата и нахута .
Реклама
Много растения са били смалени като размер по време на зелената гражданска война, с цел да не са толкоз огромни и да се прекършват - понижавайки добива като резултат. Една от дилемите е да създадем съществуващите култури още по-ниски, с цел да се усъвършенства добивът и да се направи по-лесна тяхната беритба. Работим с сътрудници от Етиопия и Европа по това.
От друга страна се опитваме да разберем по какъв начин растенията реагират на стрес. Вече съществуват техники като CRISPR и генна трансформация, само че към момента нямаме положителни претенденти за гени, с цел да превърнем растенията в по-устойчиви, нямаме задълбочено схващане за това какво прави едно растение по-издръжливо. Има още доста работа, която би трябвало да се извърши, преди да можем да ги преобразим.
Защо устойчивите качества са били отстранени от царевицата при нейното отглеждане?
Не единствено царевицата, а и други култури. При развъждане на царевицата да вземем за пример ѝ даваме доста вода и азот, с цел да може да пораства и да има огромен рандеман, който ние сме приоритизирали. Като резултат от това други качества са били изгубени. Има разновидности на дивата царевица, които са извънредно издръжливи. Идеята ни е ги да намерим и да ги върнем назад, без обаче да губим добива, тъй като дивите растения са устойчиви, само че имат невисок рандеман.
Вашите изследвания ще имат ли резултат върху селското стопанство и какви храни ще се отглеждат и употребяват в бъдеще?
Хранителните привички на хората непрекъснато се променят. Например в щата Мичиган, в който съм израснал, се отглеждат доста бобови култури, само че хората към този момент не ги употребяват - избират паста, картофи и ориз. Смятам, че питателните системи на бъдещето напълно елементарно могат да внедрят тези " осиротели култури " назад в себе си. Глобализацията е добър метод - с нея във вашия квартал могат да се появят заведения за хранене от други култури - да вземем за пример етиопски, и в случай че ви допадне, след това може да внесете част от тези ястия или съставки вкъщи. Това е нещо, което излиза отвън сферата на науката. Ние като учени можем обаче да развием растения, които са по-устойчиви на рисковите климатични условия, само че след това е необходим добър маркетинг и информация, тъй че хората да ги одобряват.
Визитка Д-р Робърт Ван Бурен е професор от Мичиганския щатски университет в Департамента по зеленчукови култури и резистентност на растенията. Той става лекар по растителна биология в Университета на Илинойс през 2014 г, където учи генетика и геномика на папаята и други тропически култури. Работи върху реакцията към засушаване и фотосинтеза при някои видове растения. От 2016 г е в Мичиганския университет. Работата в ръководената от него лаборатория е фокусирана върху естествената акомодация на растенията за превъзмогване на напрежението от засушаване, както и въздействието на нескончаем и повтарящ се стрес върху добивите и качеството на продукцията при земеделските култури. Докъде ви е довела работата към този момент, може ли да споделите образци за сполучлива акомодация на растенията към рискови условия като суша?
Нека стартира от там, че рискови условия за растенията е имало постоянно. Те са се справяли с неналичието на запаси и са се приспособявали към тях към този момент над 900 млн. години без наша интервенция. В моята лаборатория се се опитваме да разберем тези естествени акомодации и изследваме по какъв начин можем да ги използван. Проучванията ни са основно фокусирани върху зърнени култури - с необятно публикувани типове, само че и с незадоволително употребявани или дори подценявани такива.
Отделно от това се фокусираме върху така наречен възкръсващи растения, които са растения, развили способността да оцелеят без вода. Те порастват в райони като Южна Африка, само че има такива и тук, в България.
Реклама
Искаме да разберем по какъв начин тези растения оцеляват в суша, която би умъртвила други, и да забележим дали геномите и пътеките, които управляват тези процеси, могат да бъдат внедрени в модерното селско стопанство.
Друг метод е работата ни със зърнени култури, които са естествено издръжливи на рискови условия, само че не се употребяват доста в западния свят - като теф и просо от субсахарна Африка. Те се отглеждат в може би едни от най-екстремните условия на планетата към този момент хиляди години и освен оцеляват, само че и просперират. Тези култури имат впечатляваща устойчивост, каквато не виждаме в царевицата или пшеницата, тъй като е била отстранена в процеса на развъждането им . Искаме да инженерстваме тези качества назад в тях, без да жертваме добива им .
В последна сметка една част от нашата работа е да разберем адаптивността на растенията и по какъв начин можем да пренесем тези качества в съществуващи сортове, а другата е да погледнем какво към този момент съществува като типове храни и да убедим хората да ги употребяват. Култури като теф и просо да вземем за пример са питателни и издръжливи. Ако бъдат разпространявани и ги прибавим в нашата диета, би било доста добре за хората.
Над какви съответни планове работите сега?
Една от основните ни задания е работата с теф, която е доста значима за Етиопия просвета. Значението ѝ единствено ще пораства в Съединени американски щати и Европа. Очакванията ни са тя да избухне като известност - сходно на киноата и нахута .
Реклама
Много растения са били смалени като размер по време на зелената гражданска война, с цел да не са толкоз огромни и да се прекършват - понижавайки добива като резултат. Една от дилемите е да създадем съществуващите култури още по-ниски, с цел да се усъвършенства добивът и да се направи по-лесна тяхната беритба. Работим с сътрудници от Етиопия и Европа по това.
От друга страна се опитваме да разберем по какъв начин растенията реагират на стрес. Вече съществуват техники като CRISPR и генна трансформация, само че към момента нямаме положителни претенденти за гени, с цел да превърнем растенията в по-устойчиви, нямаме задълбочено схващане за това какво прави едно растение по-издръжливо. Има още доста работа, която би трябвало да се извърши, преди да можем да ги преобразим.
Защо устойчивите качества са били отстранени от царевицата при нейното отглеждане?
Не единствено царевицата, а и други култури. При развъждане на царевицата да вземем за пример ѝ даваме доста вода и азот, с цел да може да пораства и да има огромен рандеман, който ние сме приоритизирали. Като резултат от това други качества са били изгубени. Има разновидности на дивата царевица, които са извънредно издръжливи. Идеята ни е ги да намерим и да ги върнем назад, без обаче да губим добива, тъй като дивите растения са устойчиви, само че имат невисок рандеман.
Вашите изследвания ще имат ли резултат върху селското стопанство и какви храни ще се отглеждат и употребяват в бъдеще?
Хранителните привички на хората непрекъснато се променят. Например в щата Мичиган, в който съм израснал, се отглеждат доста бобови култури, само че хората към този момент не ги употребяват - избират паста, картофи и ориз. Смятам, че питателните системи на бъдещето напълно елементарно могат да внедрят тези " осиротели култури " назад в себе си. Глобализацията е добър метод - с нея във вашия квартал могат да се появят заведения за хранене от други култури - да вземем за пример етиопски, и в случай че ви допадне, след това може да внесете част от тези ястия или съставки вкъщи. Това е нещо, което излиза отвън сферата на науката. Ние като учени можем обаче да развием растения, които са по-устойчиви на рисковите климатични условия, само че след това е необходим добър маркетинг и информация, тъй че хората да ги одобряват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ