Смилов: Съвременната конституционна уредба във всички държави е много по-сложна от опростеното разбиране за трите власти у нас
В края на месец юли депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха план за промени в Конституцията. А в понеделник депутатите одобриха и правила по които ще се преглеждат и разискват измененията в главния закон. Те бяха подкрепени от 107 народни представители 48 бяха срещу - “Възраждане ", Българска социалистическа партия и “Има подобен народ ", а един народен представител от ПП-ДБ се въздържа. Същинското разискване обаче на промените в Конституцията на Република България ще стартира след 6 октомври. Темата разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с Даниел Смилов, експерт по относително конституционно право и програмен шеф на Центъра за демократични тактики.
Г-н Смилов, основателни ли са, съгласно вас, упоритостите на така наречен конституционно болшинство за смяна на нашата Конституция?
Мисля, че обстановката е узряла за смяна в Конституцията. Две са главните посоки, които на мен ми се виждат смислени от нещата, които са препоръчани. От една страна, това е довършването на промяната в правосъдната сфера, разделянето на Висшия правосъден съвет, отделянето му и основаването на Висш прокурорски съвет. В последна сметка, това са две разнообразни специалности, с разнообразни пълномощия в конституционния модел, с разнообразни функционалности и в правосъдния развой. Така че има логичност тези два съвета да бъдат разграничени и да се даде автономност на съдиите - сами да вземат съществени решения, свързани най-много с кадруването.
Друго, което е рационално, че освен това делене на двата съвета, съдиите, които са много разнородна група сами по себе си, има административни съдии, други съдии, които са под шапката на Върховния касационен съд (ВКС) и прочие т.е., вътрешно тази група не е еднородна и тя затова по-лесно може да се самоуправлява, без да се стигне до самоконцентрация на власт в ръцете на един или различен индивид.
При прокурорите това не е по този начин, тъй като те са по йерархизирана система и в случай че се остави на вътрешна народна власт тази система, доста е евентуално, както в армията, в случай че има избори генералите и началниците да бъдат постоянно избирани. Затова тъкмо има смисъл по-голяма външна квота, избирана от Народното събрание да участва в този Висш прокурорски съвет. Така че логиката тук ми се коства здрава, би трябвало да се огледат детайлите, само че като цяло това е добре промислена промяна, която и през годините, нейната логичност ми се коства, че е била задоволително обосновавана.
От месец юли до този миг чухме много тези, в това число на конституционалисти, хора, които разясняват тематиката. Една от които беше, си припомням, че има възможност, в случай че се раздели правосъдната власт на две - правосъдна и прокурорска, да се наруши правилото за трите управляващи в България - изпълнителната, законодателната и правосъдната власт?
Това предписание за трите управляващи не е желязно в нито една модерна конституция нямате тъкмо три такива управляващи. А и в българската е по този начин, в случай че се вгледаме в разнообразни институции като Конституционния съд, той не принадлежи на правосъдната власт, а на съда. А президента не е част от изпълнителната власт, която принадлежи по Конституция в ръцете на държавното управление, само че е по този начин обособен център на власт. Тоест, актуалната конституционна уредба във всички страни е доста по-сложна от това опростено схващане, че видите ли имаме три управляващи и те са тъкмо избрани и няма по какъв начин да има по-сложна геометрия. Ако вземем даже и тази метафора, която е наследена от Монтескьо - концепцията за трите управляващи на прокуратурата пък мястото й не е тъкмо в правосъдната власт, тъй като тя не е правосъдна власт, има някакви други функционалности. Това е някаква идеологическа доктрина, която ми се коства, че нито е конституционно обоснована в текста на нашата Конституция, нито устоя някакъв относителен разбор или трактовка теоретична, в актуален проект.
Преди вас, господин Смилов, мой посетител беше Мария Карагьозова, съгласно нея няма правна експертност в плана за промени в Конституцията, настрана тези дни Съюзът на юристите също реагираха остро. Те споделиха, че може да се вършат политически взаимни отстъпки, само че не и взаимни отстъпки с измененията в Конституцията на страната ни и че продължава 30-годишната наклонност за промени на парче по метода проба-грешка. Вие казвате в този момент, че сме узрели за такава смяна?
Да, аз мисля, че тъкмо тези промени, които се оферират, изключително тази част, която е за разделянето на двата съвета, в действителност разнообразни причини сме слушали през годините и ми се коства, че логиката, която е предпазена в плана се постанова на фона на проблемите, които са възниквали в българската правосъдна система. Сега, всеки има право на оценка за равнището на експертност и прочие в предложенията. Аз също бих имал възражения против някои от препоръчаните промени.
Другата съществена линия, която по принцип, съгласно мен е вярна и тя е във връзка с пълномощията на президента при лъчение на служебно държавно управление, въобще ролята на служебните държавни управления. Появи се сериозен проблем през последните години, тъй като Конституцията беше планувана да работи в друга обстановка, когато тези служебни държавни управления са изключение, случват се рядко.
А видяхме, че те са много чести.
Те станаха надали не предписание за избран интервал. Очевидно е, че някакви ограничения би трябвало да се вземат
Венецианската комисия е дала предложение да отпаднат служебните държавни управления.
Да, само че първо би трябвало да кажем, че това служебно държавно управление е много чудноват институт. В естествения парламентаризъм имаме държавни управления, които са в оставка и които не престават да работят до сформиране на ново държавно управление. И отново парламентарно подкрепено и това е по принцип концепцията на парламентаризма. При нас се появява някакво такова междинно пълномощие на президента, което по концепция би трябвало да е краткосрочно и техническо, само че видяхме, че не постоянно става по този начин. Затова една от положителните промени, които се оферират, съгласно мен е удължаването на действието на Народното събрание до избиране на последващо Народно заседание, т.е. да няма миг, в който да имаме служебно държавно управление без парламент и да се получава една такава дупка-вакуум в парламентарното ръководство. Това е в проекта на модернизация на парламентаризма, отбягване на парламентарни рецесии и общо взето неявяване на една от главните управляващи, на процедура главната власт - законодателната в парламентарния модел, това е добре.
Моделът със служебно държавно управление, което на процедура ще се излъчва от самия парламент, би трябвало да се намерения още малко, тъй като там се дава опция на президента да избира сред три високи длъжности, хората, които ги заемат. Това са ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Народната банка и един пост от който той трябваше да избира. Това ми се коства на мен не положително стесняване на опциите за лъчение на служебно държавно управление. И идната алтернатива, че в случай че президентът не може да сформира държавно управление въз основата на тези трима от които може да избира, едвам тогава на процедура Народното събрание излъчва служебно държавно управление.
И тук още веднъж опираме до това за разпределянето на управляващите, за вярното систематизиране?
Парламентът, в случай че може да сформира такова държавно управление, той би могъл да го сформира, не споделям, че отсъства логичност. Ако Народното събрание е притиснат да сформира служебно държавно управление по Конституция, допускам, че това ще е по-силна мотивация той да го направи, в случай че желае да отиде на предварителни избори и така нататък Наистина този вид би трябвало добре да се огледа.
Струва ми се, че в настоящия му тип има недостатъци, които могат да бъдат изчистени. Тук има и един подобен парламентарен въпрос. Има едно решение от 2003 година на Конституционния съд, което от моя позиция непозволено пояснява Конституцията и изисква Велико национално заседание, надали не за всяко прекачване на пълномощия от един клон на власт на различен, като пояснява, че това надали не е промяна на формата на ръководство на страната. А формата на ръководство на страната, това е механически термин на конституционализма и той значи едни такива неща като дали страната е монархия или република, дали е парламентарна или полупрезидентска република, това е форма на държавно ръководство. Това, че нашият Конституционен съд третира смяната на формата на държавно ръководство и я свързва с всяко прекачване на пълномощия сред главните клонове на властта.
Ако не се неистина, през май месец имаше такова искане от Движение за права и свободи за привикване на Велико национално заседание.
И по тази причина доста постоянно чуваме, тази промяна изисква Велико национално заседание, тъй като се трансформира формата на държавно ръководство. И това е тъкмо поради това решение на Конституционния съд. То интерпретира непозволено конституционния текст, само че по този начин или другояче това решение е налице и в случай че Конституционният съд не си го ревизира, възможната смяна на модела на сформиране на служебно държавно управление би могла да бъде атакувана пред Конституционния съд.
Критиците, може би тук, господин Смилов ще кажа, че всички тези ремонти, изключително в правосъдната система се вършат най-много, с цел да влезем в “Шенген " и в Еврозоната?
За мен това е доста съществено съображение да се вършат ремонти на Конституцията, в случай че това беше залога за влизането ни в Шенген и в Еврозоната. Само че аргументът е сбъркан, тъй като това просто не е правилно. Ние няма да влезем в Шенген и Еврозоната поради конституционните промени от една страна, а въпреки това тези конституционни промени, най-малко тези, които подчертах, отхвърлени от правосъдната власт, пък и някои свързани с ролята на служебните държавни управления, са нужни за страната, без значение от това дали ще влезем в Шенген и Еврозоната или не.
Г-н Смилов, основателни ли са, съгласно вас, упоритостите на така наречен конституционно болшинство за смяна на нашата Конституция?
Мисля, че обстановката е узряла за смяна в Конституцията. Две са главните посоки, които на мен ми се виждат смислени от нещата, които са препоръчани. От една страна, това е довършването на промяната в правосъдната сфера, разделянето на Висшия правосъден съвет, отделянето му и основаването на Висш прокурорски съвет. В последна сметка, това са две разнообразни специалности, с разнообразни пълномощия в конституционния модел, с разнообразни функционалности и в правосъдния развой. Така че има логичност тези два съвета да бъдат разграничени и да се даде автономност на съдиите - сами да вземат съществени решения, свързани най-много с кадруването.
Друго, което е рационално, че освен това делене на двата съвета, съдиите, които са много разнородна група сами по себе си, има административни съдии, други съдии, които са под шапката на Върховния касационен съд (ВКС) и прочие т.е., вътрешно тази група не е еднородна и тя затова по-лесно може да се самоуправлява, без да се стигне до самоконцентрация на власт в ръцете на един или различен индивид.
При прокурорите това не е по този начин, тъй като те са по йерархизирана система и в случай че се остави на вътрешна народна власт тази система, доста е евентуално, както в армията, в случай че има избори генералите и началниците да бъдат постоянно избирани. Затова тъкмо има смисъл по-голяма външна квота, избирана от Народното събрание да участва в този Висш прокурорски съвет. Така че логиката тук ми се коства здрава, би трябвало да се огледат детайлите, само че като цяло това е добре промислена промяна, която и през годините, нейната логичност ми се коства, че е била задоволително обосновавана.
От месец юли до този миг чухме много тези, в това число на конституционалисти, хора, които разясняват тематиката. Една от които беше, си припомням, че има възможност, в случай че се раздели правосъдната власт на две - правосъдна и прокурорска, да се наруши правилото за трите управляващи в България - изпълнителната, законодателната и правосъдната власт?
Това предписание за трите управляващи не е желязно в нито една модерна конституция нямате тъкмо три такива управляващи. А и в българската е по този начин, в случай че се вгледаме в разнообразни институции като Конституционния съд, той не принадлежи на правосъдната власт, а на съда. А президента не е част от изпълнителната власт, която принадлежи по Конституция в ръцете на държавното управление, само че е по този начин обособен център на власт. Тоест, актуалната конституционна уредба във всички страни е доста по-сложна от това опростено схващане, че видите ли имаме три управляващи и те са тъкмо избрани и няма по какъв начин да има по-сложна геометрия. Ако вземем даже и тази метафора, която е наследена от Монтескьо - концепцията за трите управляващи на прокуратурата пък мястото й не е тъкмо в правосъдната власт, тъй като тя не е правосъдна власт, има някакви други функционалности. Това е някаква идеологическа доктрина, която ми се коства, че нито е конституционно обоснована в текста на нашата Конституция, нито устоя някакъв относителен разбор или трактовка теоретична, в актуален проект.
Преди вас, господин Смилов, мой посетител беше Мария Карагьозова, съгласно нея няма правна експертност в плана за промени в Конституцията, настрана тези дни Съюзът на юристите също реагираха остро. Те споделиха, че може да се вършат политически взаимни отстъпки, само че не и взаимни отстъпки с измененията в Конституцията на страната ни и че продължава 30-годишната наклонност за промени на парче по метода проба-грешка. Вие казвате в този момент, че сме узрели за такава смяна?
Да, аз мисля, че тъкмо тези промени, които се оферират, изключително тази част, която е за разделянето на двата съвета, в действителност разнообразни причини сме слушали през годините и ми се коства, че логиката, която е предпазена в плана се постанова на фона на проблемите, които са възниквали в българската правосъдна система. Сега, всеки има право на оценка за равнището на експертност и прочие в предложенията. Аз също бих имал възражения против някои от препоръчаните промени.
Другата съществена линия, която по принцип, съгласно мен е вярна и тя е във връзка с пълномощията на президента при лъчение на служебно държавно управление, въобще ролята на служебните държавни управления. Появи се сериозен проблем през последните години, тъй като Конституцията беше планувана да работи в друга обстановка, когато тези служебни държавни управления са изключение, случват се рядко.
А видяхме, че те са много чести.
Те станаха надали не предписание за избран интервал. Очевидно е, че някакви ограничения би трябвало да се вземат
Венецианската комисия е дала предложение да отпаднат служебните държавни управления.
Да, само че първо би трябвало да кажем, че това служебно държавно управление е много чудноват институт. В естествения парламентаризъм имаме държавни управления, които са в оставка и които не престават да работят до сформиране на ново държавно управление. И отново парламентарно подкрепено и това е по принцип концепцията на парламентаризма. При нас се появява някакво такова междинно пълномощие на президента, което по концепция би трябвало да е краткосрочно и техническо, само че видяхме, че не постоянно става по този начин. Затова една от положителните промени, които се оферират, съгласно мен е удължаването на действието на Народното събрание до избиране на последващо Народно заседание, т.е. да няма миг, в който да имаме служебно държавно управление без парламент и да се получава една такава дупка-вакуум в парламентарното ръководство. Това е в проекта на модернизация на парламентаризма, отбягване на парламентарни рецесии и общо взето неявяване на една от главните управляващи, на процедура главната власт - законодателната в парламентарния модел, това е добре.
Моделът със служебно държавно управление, което на процедура ще се излъчва от самия парламент, би трябвало да се намерения още малко, тъй като там се дава опция на президента да избира сред три високи длъжности, хората, които ги заемат. Това са ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Народната банка и един пост от който той трябваше да избира. Това ми се коства на мен не положително стесняване на опциите за лъчение на служебно държавно управление. И идната алтернатива, че в случай че президентът не може да сформира държавно управление въз основата на тези трима от които може да избира, едвам тогава на процедура Народното събрание излъчва служебно държавно управление.
И тук още веднъж опираме до това за разпределянето на управляващите, за вярното систематизиране?
Парламентът, в случай че може да сформира такова държавно управление, той би могъл да го сформира, не споделям, че отсъства логичност. Ако Народното събрание е притиснат да сформира служебно държавно управление по Конституция, допускам, че това ще е по-силна мотивация той да го направи, в случай че желае да отиде на предварителни избори и така нататък Наистина този вид би трябвало добре да се огледа.
Струва ми се, че в настоящия му тип има недостатъци, които могат да бъдат изчистени. Тук има и един подобен парламентарен въпрос. Има едно решение от 2003 година на Конституционния съд, което от моя позиция непозволено пояснява Конституцията и изисква Велико национално заседание, надали не за всяко прекачване на пълномощия от един клон на власт на различен, като пояснява, че това надали не е промяна на формата на ръководство на страната. А формата на ръководство на страната, това е механически термин на конституционализма и той значи едни такива неща като дали страната е монархия или република, дали е парламентарна или полупрезидентска република, това е форма на държавно ръководство. Това, че нашият Конституционен съд третира смяната на формата на държавно ръководство и я свързва с всяко прекачване на пълномощия сред главните клонове на властта.
Ако не се неистина, през май месец имаше такова искане от Движение за права и свободи за привикване на Велико национално заседание.
И по тази причина доста постоянно чуваме, тази промяна изисква Велико национално заседание, тъй като се трансформира формата на държавно ръководство. И това е тъкмо поради това решение на Конституционния съд. То интерпретира непозволено конституционния текст, само че по този начин или другояче това решение е налице и в случай че Конституционният съд не си го ревизира, възможната смяна на модела на сформиране на служебно държавно управление би могла да бъде атакувана пред Конституционния съд.
Критиците, може би тук, господин Смилов ще кажа, че всички тези ремонти, изключително в правосъдната система се вършат най-много, с цел да влезем в “Шенген " и в Еврозоната?
За мен това е доста съществено съображение да се вършат ремонти на Конституцията, в случай че това беше залога за влизането ни в Шенген и в Еврозоната. Само че аргументът е сбъркан, тъй като това просто не е правилно. Ние няма да влезем в Шенген и Еврозоната поради конституционните промени от една страна, а въпреки това тези конституционни промени, най-малко тези, които подчертах, отхвърлени от правосъдната власт, пък и някои свързани с ролята на служебните държавни управления, са нужни за страната, без значение от това дали ще влезем в Шенген и Еврозоната или не.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ