В края на годината най-харесваните от българите политически личности са

В края на годината най-харесваните от българите политически персони са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова, те са и тези, които са имали позитивен рейтинг в годината, т.е. доверието надвишава недоверието, демонстрират данни на "Галъп ".

Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и други Различните членове на кабинета последователно утвърждават своята известност, означават социолозите.

Данните са от последната вълна на проучване "лице в лице " сред 30 ноември и 7 декември с добавка от миналата вълна - през ноември, както и с ретроспекция от осем години. "Галъп интернешънъл " продължава да разгласява данни в резюме на отиващата си 2017 година Те са основани на ежемесечния "Политически и стопански показател на организацията - самостоятелното от външно финансиране проучване. Пълното резюме на годината ще излезе скоро в обичайна книга на организацията.

В последната една година се вижда растеж на доверието при Мая Манолова - поради интензивността и поради опциите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина % при встъпването в служба, в този момент доверието е 51 на 100.



Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова - трайно под 20 на 100 преди година, до трайно над 20 % в този момент.



От "Галъп интернешънъл " отбелязат известно подсилване на доверието в границите на последните две години при Красимир Каракачанов - от 10 - 15 на 100 през 2016 година до 20 - 25 % в този момент.



Класирането на персони съгласно доверието в тях демонстрира повече за всеобщия усет, а не толкоз за това кой по какъв начин си прави работата. Различните фигури са в разнообразни по компликация на дилемите ресори и по тази причина директните съпоставения постоянно би трябвало да са деликатни, прецизират социолозите.

Според тях закономерни трендове се открояват в доверието към главните институции и политически персони.

През декември доверието в президентската институция е предстоящо високо, доверието в държавното управление е по-високо от това в Народното събрание, а най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически развой.

Институцията на президента приключва годината с равнища на доверие от 56 % против 29 на 100 съмнение. Така президентската институция затвърждава нормалния си висок публичен престиж, който беше мощно обезверен в предходния мандат, означават социолозите. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни равнища с доверието в институцията.



Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се употребява с персонално доверие от 25 на 100 - това също е относително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.



През декември държавното управление има 31 на 100 доверие и съмнение от 58 %. Това са нива, които се повтарят относително стабилно през годината. Така първите няколко месеца на кабинета "Борисов 3 " се оказват с нива на доверие малко по-добри спрямо началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата "Орешарски " и доста по-неблагоприятни спрямо началните равнища на първия кабинет "Борисов " през 2009 година Налице е нормалното за всяка власт "износване " на поддръжката, само че и задоволително знаци, че ГЕРБ има продължително въздействие, разясняват от "Галъп ".



Около изгубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов ненапълно загуби и персонален рейтинг и слезе на равнища под 30 % доверие. Пролича и общоприетата за такива случаи наклонност изгубилият избори да продължава с ниски равнища на доверие.

Следващите месеци обаче демонстрираха, че Борисов е в положение относително бързо да "наваксва " утвърждение и то се върна на равнища над 30 %, показват социолозите. Това го прави един от одобряваните политици у нас.

Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от държавното управление в края на годината - 70 на 100 отрицателни и 22 % положителни оценки. През 2017 година се долови известно подсилване на доверието в Народното събрание. Вероятно повлия присъщото за цялата година активизиране на електората на ръководещите партии, които имат по-сериозна външна страна, считат анализаторите.



Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното държавно управление в края на януари 2017 година Парадоксално, по-благоприятни стойности на утвърждение в Народното събрание пристигнаха в интервал, когато той на процедура отсъстваше. Това се дължеше на общото утешение, което всекидневно идваше след разрешаване на политически рецесии, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 година, разясняват от "Галъп ".