Eкспонат от Ряховците намери място в международно издание
В края на 2022 година излезе от щемпел том.12 на „ Приноси към българската археология “. Изданието е най-престижното за средновековна археология, което излиза България и се популяризира в целия свят, издава се на британски език. В него, с изключение на български, вземат участие и археолози от Унгария, Чехия, Русия, Украйна, Сърбия.
За първи път в него откри място и бе показана находка, която е във витрините на Севлиевския музей. Това е бронзова кадилница от XIV в. от рядко срещан тип, така наречен „ кацея “. Предметът е открит през 1972 година в с. Ряховците, при ров в частен дом.
Кадилниците от този вид се състоят от плитка паничка с полусферична и по-рядко с полуконична форма, която има ниско столче. За да се улеснява използването на кадилницата, тя постоянно се удължава с ръкохватка, модерна с предмета или сложена по-късно. Често тези дръжки се разпояват и се губят. Такъв е казусът и с „ ряховската “.
Писмените източници показват, че кадилниците са били част от византийските предмети за бита, служили са за прекадяване при частните поклонения и други християнски ритуали, които са упражнявани в домовете. Има и сведения, че те са имали и на практика приложения, във връзка с отбраната и ароматизирането на облекла. Широкото им потребление в домашни услови, не изключва използването им в църкви и манастири. В гръцки и съветски манастирски типици нерядко особено се показва вида кадилница, която да се употребява на несъмнено място при свещенодействие. За необятното им приложение в поменални ритуали свидетелства и това, че най-вече изображения на „ кациони “ има в сцената на Мироносиците, които отиват да помажат тялото на Исус след гибелта и погребението им. На тях се явява Ангел, които им възвестява, че Исус е възкръснал. Това е известна и постоянно изобразявана сцена.
В късновизантийския интервал XII – XV в. оживелите образци за кадилници от този вид идват най-много от Балканския полуостров, Константинопол и Крим. Това стимулира някои откриватели да потърсят ателиета за производството им в Солун.
Находката, която е обект на актуалната обява няма археологическа среда, само че съществуващите точни аналогии разрешават да се датира в интервала XIII – XIV в. Това е времето на най-широко разпространяване на тези кадилници. Въпреки това, този вид в никакъв случай не превъзхождат висящите на синджири. Те остават редки и високо стойностни предмети на християнската обредна процедура през късновизантийския интервал XII – XV. Заради това те са във витрините на влиятелни международни музеи, като Ермитажа и музея Бенаки в Атина.
Не инцидентно този предмет е част от непрекъснатата експозиция на Севлиевския музей.
За първи път в него откри място и бе показана находка, която е във витрините на Севлиевския музей. Това е бронзова кадилница от XIV в. от рядко срещан тип, така наречен „ кацея “. Предметът е открит през 1972 година в с. Ряховците, при ров в частен дом.
Кадилниците от този вид се състоят от плитка паничка с полусферична и по-рядко с полуконична форма, която има ниско столче. За да се улеснява използването на кадилницата, тя постоянно се удължава с ръкохватка, модерна с предмета или сложена по-късно. Често тези дръжки се разпояват и се губят. Такъв е казусът и с „ ряховската “.
Писмените източници показват, че кадилниците са били част от византийските предмети за бита, служили са за прекадяване при частните поклонения и други християнски ритуали, които са упражнявани в домовете. Има и сведения, че те са имали и на практика приложения, във връзка с отбраната и ароматизирането на облекла. Широкото им потребление в домашни услови, не изключва използването им в църкви и манастири. В гръцки и съветски манастирски типици нерядко особено се показва вида кадилница, която да се употребява на несъмнено място при свещенодействие. За необятното им приложение в поменални ритуали свидетелства и това, че най-вече изображения на „ кациони “ има в сцената на Мироносиците, които отиват да помажат тялото на Исус след гибелта и погребението им. На тях се явява Ангел, които им възвестява, че Исус е възкръснал. Това е известна и постоянно изобразявана сцена.
В късновизантийския интервал XII – XV в. оживелите образци за кадилници от този вид идват най-много от Балканския полуостров, Константинопол и Крим. Това стимулира някои откриватели да потърсят ателиета за производството им в Солун.
Находката, която е обект на актуалната обява няма археологическа среда, само че съществуващите точни аналогии разрешават да се датира в интервала XIII – XIV в. Това е времето на най-широко разпространяване на тези кадилници. Въпреки това, този вид в никакъв случай не превъзхождат висящите на синджири. Те остават редки и високо стойностни предмети на християнската обредна процедура през късновизантийския интервал XII – XV. Заради това те са във витрините на влиятелни международни музеи, като Ермитажа и музея Бенаки в Атина.
Не инцидентно този предмет е част от непрекъснатата експозиция на Севлиевския музей.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ