В историята на живописта Рембранд Харменс ван Рейн е записан

В историята на живописта Рембранд Харменс ван Рейн е записан освен като най-известния холандски художник, само че и като популярен занаятчия, оставил ни значително загадки, разгадаването на които ни мъчи и до ден сегашен. Наричали са Рембранд развратен наследник на холандската живопис – измежду съвременниците си той не срещал схващане и постоянно бил упрекван за това, че отказвал да промени на правилата си, с цел да угоди на тези, които му поръчвали картини.

 Една от най-загадъчните картини на Рембранд е „ Нощна стража “ (1640-1642 г.). На художника бил поръчан колективен портрет на доброволната стрелкова рота, членове на която били богатите и авторитетни бюргери от Амстердам. На картината трябвало да бъдат изобразени 16 офицери – всеки от тях платил по 100 гулдена за това. Какво ли е било недоволството на поръчителите, когато вместо обичайния колективен портрет те видели картина с много чудноват сюжет и 28 персонажи на платното!

Рембранд ван Рейн. „ Нощна стража “ - 1642 година

 Вместо нормалната другарска компания художникът бил изобразил група въоръжени мъже, вдигнати по паника. Странната светлина изсмуква от мрака техните лица, които мъчно можели да бъдат добре прегледани. Не съумял да се разпознае на картината, капитан Банинг Кок изискал да му бъдат върнати парите. Рембранд се опитал да му изясни, че с цел да сътвори атмосфера на военна паника, трябвало да нарисува спомагателни персонажи, само че доводите му не убедили никого.

 До появяването на Рембранд груповите портрети били статични, позиращите гледали право в феновете и сред тях имало равни промеждутъци. На картината „ Нощна стража “ фигурите се застъпват и закриват една друга, гвардейците не вървят в обединен такт, а сгъването на коленете им основават необикновен темп, който в този момент се назовава „ изящен хаос “. Освен всичко друго в началото картината се наричала „ Поход на ротата на капитан Банинг Кок и на лейтенант Вилем ван Рьотенбюрг “. Но поради дългото висене (над 200 г.) картината се покрила с мрачен пласт.  През XX век на наблюдаващите картината им се сторило, че фигурите са изобразени на мрачен декор и нарекли картината „ Нощна стража “. Едва реставрацията, направена през 1947 година открила, че поради дългия престой в залата на Стрелковото общество картината мощно потъмняла и това заличило истинския и нюанс. След като била изследвана оригиналната живопис, дефинитивно се открило, че сцената, нарисувана от Рембранд, се случва денем. Положението на сянката на лявата ръка на капитан Кок демонстрира, че времето е не по-късно от 14 часа следобяд. Всъщност Рембранд е основал доста удачна комбинация: мускетарите излизат от мрачен двор през арка на озарен от слънце площад. Великолепна е майсторската игра на светлини и сенки, по този начин присъща за стила на великия художник.

 Самата картина три пъти е потърпевша през вековете: първо от нея било откъснати линии по всички краища (и двама мускетари от лявата страна изчезнали), с цел да може да бъде сложена тя в по-малки рамки. Все отново до наши дни е оживяло копие на картината от XVII век, по което можем да съдим за цялостния тип на творбата на огромния занаятчия. След това картината били надупчена на 10 места с нож, а най-сетне - залята със сярна киселина. Днес картината, за разлика от останалите произведения в Държавния музей в Амстердам, стои зад защитна бариера, с цел да не бъде още веднъж инцидентно или преднамерено развалена.

Рембранд ван Рейн. „ Урок по анатомия на лекар Тюлп “ - 1632 година

 Рембранд показал неуважение на каноните и в своя пръв колективен портрет, нарисуван в 26-годишна възраст – „ Урок по анатомия на лекар Тюлп “ (1632 г.). Остава мистерия по какъв начин е съумяла да завоюва своя триумф картина, на която вместо помпозно-тържествуващи статични фигури на позиращите доктори-поръчители, са изобразени динамична група от хора в анатомическия спектакъл, мощно увлечени от лекцията. В тези времена обществените лекции с дисекция на трупове са били извънредно рядко срещано представление – провеждали се единствено един път годишно.

Рембранд ван Рейн. " Портрет на Якоб де Хейн III " - 1632 година

 А „ Портретът на Якоб де Хейн III " попаднал в Книгата на върховете на Гинес като на най-крадената картина в света. Остава мистерия за какво тъкмо тази работа на майстора е открадната и открита четири път. Като освен това творбата въобще не е потърпевша. А като похлупак на всичко никой не е осъждан за кражбите. Тази картината през XX в. получила шегаджийското название „ Рембранд за изнасяне “.

Рембранд ван Рейн. " Еврейска булка " - към 1665 година

 До ден сегашен остава мистерия кой е изобразен на картината на Рембранд „ Еврейска булка “ (около 1665 г.). Както е известно, последните си години художникът прекарал в цялостна мизерия, бил заставен да разпродаде цялото си имущество и да се реалокира в еврейския квартал. Според една от версиите тази картина била нарисувана и поднесена като брачен подарък на фамилията, което живеело в съседство с Рембранд. Според друга версия художникът е изобразил старозаветните Исаак и Ребека, а за картината театралничили преднамерено облечени за случая модели. Съществува и трета версия: на картината е изобразен синът на художника Титус и неговата бъдеща жена Магдалена ван Лоо. Противниците на тази версия възразяват с довода, че по това време Титус бил едвам 24-годишен, а мъжът на картината наподобява надалеч по-възрастен.

 Учените дълго спорили и за това кой от митичните персонажи е изобразил Рембранд на картината „ Даная “ (1636-1647 г.). Най-накрая се съгласили, че на картината е нарисувана Даная. В процеса на проучвания обаче били направени ренгтенови фотоси и било открито, че художникът няколко пъти е преправял лицето и фигурата на дамата.

Рембранд ван Рейн. " Даная "  1647 година

Предчувствието преди любовна среща – скучна и банална тематика, в която всички дами съгласно Рембранд наподобяват еднообразно. Но след срещата… Тогава в тях може да се открие нещо забавно и истинско…

1. Даная. Както посочила рентгеновата фотография, първоначално лицето на принцесата приличало на лицето на Саския – брачната половинка на художника, умряла през 1642 година Във финалния си вид на картината, тя почнала да наподобява на лицето на Хеерче Диркс – любовницата на Рембранд след гибелта на брачната половинка му.

2. Жестът на ръката. В първата версия на „ Даная “ ръката на принцесата била пусната надолу, като че ли тя приканва любовника, проникнал в стаята ú. Днес виждаме ръка, застинала в сетен жест – Даная се сбогува с обичания.

3. Златното зарево. Така художникът изобразил наличието на Зевс в картината.

4. Амур. Рембранд изобразил бога на любовта да плаче в символ на това, че любовта на Зевс към Даная била преходна. Напразно принцесата чакала и копнеела за своя ухажор – владетелят на Олимп по този начин и не се върнал.

5. Бялата постелка на леглото символизира непорочността на Даная. В гръцката митология тя била прототип на Дева Мария: Даная също зачева мистериозно без да губи девствеността си.

6. Перлената гривна. Перлите се смятали за декорации на богинята на любовта Венера.

7. Гривната с корали на ръката на принцесата символизира бъдещия наследник на Даная – Персей, който тя ще роди от Зевс. Коралът е знак на успеха над Медузата Горгона: съгласно легендата, той се е образувал, откакто Персей отсякъл главата на чудовището и няколко капки кръв падналивморето.

8. Изумруденият пръстен е още един знак на невиността, а също по този начин и тайнствен гдеж на смърна жена с провидение.

9. Събутите обувки символизират женската смиреност.

10. Орловата глава над краката на леглото – орелът се счита за сателит и знак на Зевс.

11. Прислужницата извършва ролята на сватовник. Тя посочила пътят на Зевс към спалнята на госпожата, за която била екзекутирана от цар Акрисий. На главата на прислужницата няма шапка, а тъмнокадифена берета. Това навело френският изкуствовед Пол Декарг на мисълта, че в облика на прислугатаРембранд изобразил себе си (защото в своите автопортрети той постоянно е с берета).

12. Ключовете в ръцете на прислужницата са напътствие за напътствие за непосредствените отговорности на придворната и в това време са знак на мъжкото начало (както замъкът е знак на женското) – различен намек за сводничество.

13. Портмонето е знак на божествената благосклонност. В него прислужницата събира монетите, които са били разпръснати из спалнята на Даная след напускането на Зевс.

 Сюжетът за проникването на Зевс в кулата, където била заточена Даная, бил известен измежду европейските художници от XVI-XVII век. Те изобразявали принцесата полулегнала в постелите си под дъжд от златни монети – подобен тип приел Зевс, запленен от хубостта на гъркинята. Собствената си щерка в кулата затворил персонално цар Аркисий: по този начин той опитал да избегне предсказанието, че ще загине от ръката на своя внук. Но Даная родила Персей от Зевс. Ядосаният цар наредил щерка му и неговият внук да бъдат хвърлени в сандък в морето. Двамата обаче били избавени и след години предсказанието се сбъднало: по време на спортно съревнование Персей хвърлил неуместно диск и умъртвил дядо си.

Превод от съветски език: Александър Василев

Източници: www.sci-hit.com www.webmiastoto.com