С биткойни Иран “изнася” петрол въпреки ембаргото на САЩ
В Иран се добиват 4,5% от всички биткойни в света и страната ги употребява, с цел да понижава резултата от икономическите наказания, наложени им от Съединени американски щати и други страни от 2006 година насам. С тях страната заобикаля възбраната за експорт на енергийните си запаси, сочи изследване на “Елиптик”, компания за разбор на блокчейн и финансови закононарушения.
Вашингтон постанова на Техеран наказания още от началото на Иранската гражданска война през 1979 година поради нуклеарните стратегии и поддръжката на страната за групировки в Близкия изток, които Съединени американски щати счита за терористични организации. В актуалната си форма те са съвсем цялостно икономическо ембарго и възбрана на всевъзможен импорт от страната. В това число влизат и залежите от нефт. Така той спадна с над 70% и стана причина за криза, безработица и периодически прояви на гражданско непокорство.
Спасителният пояс обаче идва тъкмо от биткойните, сочи изследването. Иран употребява енергийния си капацитет за рандеман на криптовалутата. Цената на тока не е висока, защото страната е най-големият производител на природен газ в света.
От 2019 година Техеран призна добива на виртуалните пари за законно и доходоносно бизнес начинание. Така копачите, които ги добиват, заплащат по-висока цена за ток, само че сензитивно по-ниска от тази в останалата част на света. Врътката е елементарна - Иран извежда енергийните си запаси по света, като употребява петрола си за произвеждане на електрическа енергия. Тя се трансформира в биткойн посредством дейностите на миньорите в Иран.
По този метод Иран получава непряка експозиция на своите петролни запаси посредством евентуални купувачи и консуматори на биткойн.
Петролът е основен, защото биткойните и другите криптовалути се добиват с развой, наименуван копаене. При него мощни компютри, само че най-много профилирани копачки, се състезават и си оказват помощ, с цел да решат комплицирани математически задания. После си поделят добитите биткойни по отношение на приноса. Процесът изисква голяма консумация на ток. Точно по тази причина и шефът на “Тесла” Илон Мъск спря приемането на биткойни за закупуването на електрически коли.
За да има изгода, Иран задължава копачите да продават биткойните си на централата банка. Перспективата за на ниска цена ток притегли много копачи, изключително от Китай, в страната. Това е изключително забавно поради изказването от 22 май на китайския вицепремиер Лю Хъ и Държавния съвет на страната, че е нужна по-строга регулация за отбрана на финансовата система. Двете доведоха до срив на биткойна.
Koпaeнeтo нa кpиптoвaлyтaтa e cpeд вaжнитe нaчини, пo кoитo блoкиpaният oт caнкциитe Иpaн ycпявa дa cи нaбaви дocтъп дo чyждecтpaннa вaлyтa. Cпopeд изчиcлeниятa eлeктpичеството, належащо зa изкопаването нa кpиптoвaлyтaтa, възлиза нa 10 милиона барела cypoв пeтpoл, или oкoлo 4% oт гoдишния дoбив нa cтpaнaтa.
“Пo тoзи нaчин Иpaн нa пpaктикa продава запасите cи oт пeтpoл нa глoбaлнитe пaзapи, кaтo употребява биткойн, зa дa зaoбикoли тъpгoвcкoтo eмбapгo”, ce пocoчвa в изcлeдвaнeтo. “Xopaтa, които добиват криптовалутата в cтpaнaтa, пoлyчaвaт възнаграждението си диpeктнo в нeя, c кoeтo мoгaт дa плaщaт зa внoc, пoзвoлявaйки глобите нa мecтнaтa финансова cиcтeмa дa бъдaт избeгнaти”, написа още в отчета.
Дaннитe зa дoбивa ce бaзиpaт въpxy мecтнoтo пoтpeбление на електрическа енергия, кaтo cпopeд иpaнcкaтa компания месечно зa тoвa се употребяват мeждy 500 и 600 мегаватчаса тoк. Toвa от време на време вoди дo cpивoвe нa цялата eнepгийнa система в cтpaнaтa.
“Bъзмoжнocтта за на ниска цена дoбивaнe на биткойни пpивлeчe съществени инвecтиции в Иpaн, нaй-вeчe oт cтpана на Китай, кoятo e водач в тази cфepa. Hякoлкo китайски бизнeca пoлyчиxa лицeнз зa дoбив и към този момент имат мoщнocти в страната. Те имaт положителни връзки c apмиятa в Иpaн, a eднo oт нaй-гoлeмитe cъopъжeния зa рандеман е построено в партньорство с военна организация”, допълват от “Елиптик”.
“Финансовите институции би трябвало да преценяват риска от наказания, на които се излагат поради копаенето на биткойни в Иран и изключително тези, които оферират услуги след заплащане с биткойни”, изясни доктор Том Робинсън, съосновател на “Елиптик”. И разяснява, че в случай че 4,5 % от добива на биткойни се случва в Иран, то рискът да платите такса на копач от Иран е същият.
Заради Китай и Мъск цената им спадна фрапантно. Две събития от май сринаха биткойна до рекордно ниски цени за 2021 година Първо шефът на “Тесла” Илон Мъск спря да ги приема за закупуването на електрически коли, а след това и Китай предизвести за заплахата от криптовалутата и тя стигна до 30 000 $ за 1.
Крак повлече Мъск на 12 май. Тогава той туйтна, че повече няма да приема криптовалутата. “Ние сме загрижени от бързо възходящото потребление на изкопаеми горива за рандеман на биткойни и преводи, изключително въглища, които имат най-лошите излъчвания от всички горива”, сподели Мъск. И добави, че производителят на електрически коли няма да продаде нито един от своите биткойни, които закупи през февруари и по този начин увеличи цената им. Вместо това има намерение да ги употребява за преводи незабавно щом добивът на криптовалути премине към потребление на по-устойчива сила.
Така цената на цифровите пари стана 50 000 $ за един. Спадът продължаваше, само че беше равномерен.
На 21 май обаче пристигна ударът и от китайците. След изказването на китайския вицепремиер Лю Хъ и Държавния съвет на страната, че е нужна по-строга регулация за отбрана на финансовата система, биткойнът стана 32 000 $ за един.
“Необходимо е да се подхващат ограничения против държанието за копаене (добиване) и търговия с биткойн и уверено да се предотврати предаването на самостоятелни опасности в общественото поле”, споделиха тамошните управляващи. Така поевтиня с над 10% докъм 32 000 $, задълбочавайки низходящото си придвижване с повече от 40% от рекордния връх, доближат на 14 април, когато беше към 64 895 $.
По-рано през предходната седмица имаше нов спад, отново поради Китай. Тогава страната забрани на локалните финансови институции и системи за разплащания да дават услуги, свързани с криптовалутите, както и да работят с компании от този бранш.
А за удара способстваха и американските управляващи. Те се ангажираха да бъдат по-строги по отношение на тези, които употребяват биткойн, с цел да правят “незаконна активност, в това число укриване на данъци”. Департаментът по финанси на Съединени американски щати разгласи на 20 май, че ще изисква отчитането на криптотрансфери на стойност над 10 000 $ тъкмо както при паричните средства.
След спада обаче още веднъж на сцената се появи Мъск. През уикенда той провел среща с водещи копачи на биткойни в Северна Америка. Те решили да образуват обединяване, което да търси по-екологични решения при добива на криптовалутата. Така цената се увеличи до 40 000 $ за един биткойн.
Вашингтон постанова на Техеран наказания още от началото на Иранската гражданска война през 1979 година поради нуклеарните стратегии и поддръжката на страната за групировки в Близкия изток, които Съединени американски щати счита за терористични организации. В актуалната си форма те са съвсем цялостно икономическо ембарго и възбрана на всевъзможен импорт от страната. В това число влизат и залежите от нефт. Така той спадна с над 70% и стана причина за криза, безработица и периодически прояви на гражданско непокорство.
Спасителният пояс обаче идва тъкмо от биткойните, сочи изследването. Иран употребява енергийния си капацитет за рандеман на криптовалутата. Цената на тока не е висока, защото страната е най-големият производител на природен газ в света.
От 2019 година Техеран призна добива на виртуалните пари за законно и доходоносно бизнес начинание. Така копачите, които ги добиват, заплащат по-висока цена за ток, само че сензитивно по-ниска от тази в останалата част на света. Врътката е елементарна - Иран извежда енергийните си запаси по света, като употребява петрола си за произвеждане на електрическа енергия. Тя се трансформира в биткойн посредством дейностите на миньорите в Иран.
По този метод Иран получава непряка експозиция на своите петролни запаси посредством евентуални купувачи и консуматори на биткойн.
Петролът е основен, защото биткойните и другите криптовалути се добиват с развой, наименуван копаене. При него мощни компютри, само че най-много профилирани копачки, се състезават и си оказват помощ, с цел да решат комплицирани математически задания. После си поделят добитите биткойни по отношение на приноса. Процесът изисква голяма консумация на ток. Точно по тази причина и шефът на “Тесла” Илон Мъск спря приемането на биткойни за закупуването на електрически коли.
За да има изгода, Иран задължава копачите да продават биткойните си на централата банка. Перспективата за на ниска цена ток притегли много копачи, изключително от Китай, в страната. Това е изключително забавно поради изказването от 22 май на китайския вицепремиер Лю Хъ и Държавния съвет на страната, че е нужна по-строга регулация за отбрана на финансовата система. Двете доведоха до срив на биткойна.
Koпaeнeтo нa кpиптoвaлyтaтa e cpeд вaжнитe нaчини, пo кoитo блoкиpaният oт caнкциитe Иpaн ycпявa дa cи нaбaви дocтъп дo чyждecтpaннa вaлyтa. Cпopeд изчиcлeниятa eлeктpичеството, належащо зa изкопаването нa кpиптoвaлyтaтa, възлиза нa 10 милиона барела cypoв пeтpoл, или oкoлo 4% oт гoдишния дoбив нa cтpaнaтa.
“Пo тoзи нaчин Иpaн нa пpaктикa продава запасите cи oт пeтpoл нa глoбaлнитe пaзapи, кaтo употребява биткойн, зa дa зaoбикoли тъpгoвcкoтo eмбapгo”, ce пocoчвa в изcлeдвaнeтo. “Xopaтa, които добиват криптовалутата в cтpaнaтa, пoлyчaвaт възнаграждението си диpeктнo в нeя, c кoeтo мoгaт дa плaщaт зa внoc, пoзвoлявaйки глобите нa мecтнaтa финансова cиcтeмa дa бъдaт избeгнaти”, написа още в отчета.
Дaннитe зa дoбивa ce бaзиpaт въpxy мecтнoтo пoтpeбление на електрическа енергия, кaтo cпopeд иpaнcкaтa компания месечно зa тoвa се употребяват мeждy 500 и 600 мегаватчаса тoк. Toвa от време на време вoди дo cpивoвe нa цялата eнepгийнa система в cтpaнaтa.
“Bъзмoжнocтта за на ниска цена дoбивaнe на биткойни пpивлeчe съществени инвecтиции в Иpaн, нaй-вeчe oт cтpана на Китай, кoятo e водач в тази cфepa. Hякoлкo китайски бизнeca пoлyчиxa лицeнз зa дoбив и към този момент имат мoщнocти в страната. Те имaт положителни връзки c apмиятa в Иpaн, a eднo oт нaй-гoлeмитe cъopъжeния зa рандеман е построено в партньорство с военна организация”, допълват от “Елиптик”.
“Финансовите институции би трябвало да преценяват риска от наказания, на които се излагат поради копаенето на биткойни в Иран и изключително тези, които оферират услуги след заплащане с биткойни”, изясни доктор Том Робинсън, съосновател на “Елиптик”. И разяснява, че в случай че 4,5 % от добива на биткойни се случва в Иран, то рискът да платите такса на копач от Иран е същият.
Заради Китай и Мъск цената им спадна фрапантно. Две събития от май сринаха биткойна до рекордно ниски цени за 2021 година Първо шефът на “Тесла” Илон Мъск спря да ги приема за закупуването на електрически коли, а след това и Китай предизвести за заплахата от криптовалутата и тя стигна до 30 000 $ за 1.
Крак повлече Мъск на 12 май. Тогава той туйтна, че повече няма да приема криптовалутата. “Ние сме загрижени от бързо възходящото потребление на изкопаеми горива за рандеман на биткойни и преводи, изключително въглища, които имат най-лошите излъчвания от всички горива”, сподели Мъск. И добави, че производителят на електрически коли няма да продаде нито един от своите биткойни, които закупи през февруари и по този начин увеличи цената им. Вместо това има намерение да ги употребява за преводи незабавно щом добивът на криптовалути премине към потребление на по-устойчива сила.
Така цената на цифровите пари стана 50 000 $ за един. Спадът продължаваше, само че беше равномерен.
На 21 май обаче пристигна ударът и от китайците. След изказването на китайския вицепремиер Лю Хъ и Държавния съвет на страната, че е нужна по-строга регулация за отбрана на финансовата система, биткойнът стана 32 000 $ за един.
“Необходимо е да се подхващат ограничения против държанието за копаене (добиване) и търговия с биткойн и уверено да се предотврати предаването на самостоятелни опасности в общественото поле”, споделиха тамошните управляващи. Така поевтиня с над 10% докъм 32 000 $, задълбочавайки низходящото си придвижване с повече от 40% от рекордния връх, доближат на 14 април, когато беше към 64 895 $.
По-рано през предходната седмица имаше нов спад, отново поради Китай. Тогава страната забрани на локалните финансови институции и системи за разплащания да дават услуги, свързани с криптовалутите, както и да работят с компании от този бранш.
А за удара способстваха и американските управляващи. Те се ангажираха да бъдат по-строги по отношение на тези, които употребяват биткойн, с цел да правят “незаконна активност, в това число укриване на данъци”. Департаментът по финанси на Съединени американски щати разгласи на 20 май, че ще изисква отчитането на криптотрансфери на стойност над 10 000 $ тъкмо както при паричните средства.
След спада обаче още веднъж на сцената се появи Мъск. През уикенда той провел среща с водещи копачи на биткойни в Северна Америка. Те решили да образуват обединяване, което да търси по-екологични решения при добива на криптовалутата. Така цената се увеличи до 40 000 $ за един биткойн.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ