5,2 млн. българи вече живеят в градовете, 1/4 са в риск
В градска среда у нас живеят към 5,2 млн. души, които населяват 2,6 млн. броя жилища, демонстрират данни от разбор на Евростат за демографската карта на общността през 2016 година
Анализът подчертава върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, само че е предизвикан от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски конгрес, който се организира до 13 февруари.
Специално за страната ни е маркирана наклонността за обезлюдяване на селските региони и миграцията на хората към огромните градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на популацията се е нараснал - от 20 на 100 през 1950 година - до 67 на 100 през 1990 година и до 75 на 100 през 2016 година
Селските региони за към 65 години са изгубили население в интерес на градските региони от близо 6 милиона души. В момента в селски региони у нас живеят към 1,8 млн. души, т.е. основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - през днешния ден тези хора живеят в градовете.
Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си - в София с към 30 на 100, във Варна - с към 10 на 100.
Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на популацията са Враца - минус 23 на 100 и Видин - минус 22 на 100.
В разбора се регистрират и други две отрицателни трендове: към 30 на 100 от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване.
Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 %, са на практика необитаеми. Дава се образец, че 24 на 100 от жилищата в столицата са необитаеми, в покрайнините на София - 48 %, във Варна - 30 % и в Пловдив - 26 % необитаеми или вакантни жилища.
Около 70% от хората в Европейски Съюз живеят в градска среда
През 2016 година към 70 % от популацията на Европейски Съюз живее в градовете и предградията, а 30 на 100 живеят в селските региони. По данни на Евростат през 2016 година популацията на Европейски Съюз е било над 510 млн. души, което значи, че в градска среда са живеели близо 345 млн. души, а в селата - към 165 милиона европейци.
Анализът подчертава и върху главните "опорни точки " на провеждащия се Световен градски конгрес в Малайзия: растящата урбанизация в международен мащаб; екологичните проблеми пред актуалните градове; планирането, ръководството и построяването на градовете в подтекста на тяхното бъдеще - децата.
Децата
Броят на децата, които сега живеят в градовете, към този момент надвишава 1 милиард, което е невиждано в човешката история. Урбанизацията продължава да нараства с бързи темпове, а до 2050 година две трети от човечеството ще живее в градовете, което постанова незабавната нужда от градове, които са удобни за живот на децата, отбелязва Евростат.
Замърсеният въздух предизвиква респираторни заболявания; нечистата вода и неналичието на канализация предизвикват диария; неприятно ръководените водни обекти предизвикват болести като малария; неприятно проектирани градове и здания предизвикват пострадвания - и това са единствено няколко образеца за заплахите, които дебнат децата в градска среда.
Според настоящи данни на СЗО над 80 на 100 от всички съществени болести и пострадвания са повлияни от променливите фактори в околната среда, изключително градската среда. Като добър образец за справяне с някои проблеми е посочен Амстердам, където са понижили смъртността от пострадвания на деца в градска среда - от 400 смъртни случая на деца през 1971 година - до 12 смъртни случая през 2016 година, откогато в Амстердам са създали повече инфраструктурни мрежи, отговарящи на потребностите на децата.
Екологията
Човешките действия в градовете съставляват сред 70 и 80 % от обвързваните с енергопотреблението излъчвания на CO2 и забележителна част от излъчванията на парникови газове, породени от индивида. Емисиите произтичат основно от потреблението на изкопаеми горива за енергийни доставки и превоз и потреблението на запаси в градовете.
В същото време градското население по света към този момент усеща въздействието на изменящия се климат. Повишаването на морското ниво, повишението на температурите, изменящите се модели на преваляванията и по-честите рискови метеорологични феномени оказват доста влияние върху градовете, изключително върху градските поданици, които живеят в риск от беднотия. По този метод градовете без подозрение са отпред на световното отрицателно влияние във връзка с климата, отбелязва анализът.
Анализът подчертава върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, само че е предизвикан от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски конгрес, който се организира до 13 февруари.
Специално за страната ни е маркирана наклонността за обезлюдяване на селските региони и миграцията на хората към огромните градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на популацията се е нараснал - от 20 на 100 през 1950 година - до 67 на 100 през 1990 година и до 75 на 100 през 2016 година
Селските региони за към 65 години са изгубили население в интерес на градските региони от близо 6 милиона души. В момента в селски региони у нас живеят към 1,8 млн. души, т.е. основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - през днешния ден тези хора живеят в градовете.
Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си - в София с към 30 на 100, във Варна - с към 10 на 100.
Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на популацията са Враца - минус 23 на 100 и Видин - минус 22 на 100.
В разбора се регистрират и други две отрицателни трендове: към 30 на 100 от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване.
Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 %, са на практика необитаеми. Дава се образец, че 24 на 100 от жилищата в столицата са необитаеми, в покрайнините на София - 48 %, във Варна - 30 % и в Пловдив - 26 % необитаеми или вакантни жилища.
Около 70% от хората в Европейски Съюз живеят в градска среда
През 2016 година към 70 % от популацията на Европейски Съюз живее в градовете и предградията, а 30 на 100 живеят в селските региони. По данни на Евростат през 2016 година популацията на Европейски Съюз е било над 510 млн. души, което значи, че в градска среда са живеели близо 345 млн. души, а в селата - към 165 милиона европейци.
Анализът подчертава и върху главните "опорни точки " на провеждащия се Световен градски конгрес в Малайзия: растящата урбанизация в международен мащаб; екологичните проблеми пред актуалните градове; планирането, ръководството и построяването на градовете в подтекста на тяхното бъдеще - децата.
Децата
Броят на децата, които сега живеят в градовете, към този момент надвишава 1 милиард, което е невиждано в човешката история. Урбанизацията продължава да нараства с бързи темпове, а до 2050 година две трети от човечеството ще живее в градовете, което постанова незабавната нужда от градове, които са удобни за живот на децата, отбелязва Евростат.
Замърсеният въздух предизвиква респираторни заболявания; нечистата вода и неналичието на канализация предизвикват диария; неприятно ръководените водни обекти предизвикват болести като малария; неприятно проектирани градове и здания предизвикват пострадвания - и това са единствено няколко образеца за заплахите, които дебнат децата в градска среда.
Според настоящи данни на СЗО над 80 на 100 от всички съществени болести и пострадвания са повлияни от променливите фактори в околната среда, изключително градската среда. Като добър образец за справяне с някои проблеми е посочен Амстердам, където са понижили смъртността от пострадвания на деца в градска среда - от 400 смъртни случая на деца през 1971 година - до 12 смъртни случая през 2016 година, откогато в Амстердам са създали повече инфраструктурни мрежи, отговарящи на потребностите на децата.
Екологията
Човешките действия в градовете съставляват сред 70 и 80 % от обвързваните с енергопотреблението излъчвания на CO2 и забележителна част от излъчванията на парникови газове, породени от индивида. Емисиите произтичат основно от потреблението на изкопаеми горива за енергийни доставки и превоз и потреблението на запаси в градовете.
В същото време градското население по света към този момент усеща въздействието на изменящия се климат. Повишаването на морското ниво, повишението на температурите, изменящите се модели на преваляванията и по-честите рискови метеорологични феномени оказват доста влияние върху градовете, изключително върху градските поданици, които живеят в риск от беднотия. По този метод градовете без подозрение са отпред на световното отрицателно влияние във връзка с климата, отбелязва анализът.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ