Зъл дух от миналото витае над икономиката на Европа
В еврозоната икономическият оптимизъм, ултра ниските лихвени проценти и ожесточената конкуренция измежду банките покачиха раздаването на заеми в частния бранш до най-високите равнища от финансовата рецесия насам. И това щеше да е добра вест, в случай че нямаше един огромен проблем: прекомерно високата задлъжнялост на района, написа The Wall Street Journal.
През последното десетилетие дългът на фирмите и семействата в еврозоната се е повишил с към 12 % до 160% от брутния вътрешен артикул, по данни на Банката за интернационалните разплащания. През същия десетгодишен интервал дългът на частния бранш в Съединени американски щати е намалял с към 14 процентни пункта до 152% от Брутният вътрешен продукт.
Сериозният растеж на кредитирането е един от страничните резултати след съвсем десетилетие на ултра хлабава парична политика от Европейската централната банка, която понижи внезапно лихвите под нулата и стартира да изкупува облигации, с цел да съживи стопанската система след рецесията -- която в действителност бе породена от прекомерно огромните отговорности.
Управляваната от Марио Драги институция прави премерни крачки към премахването на улесненията. Но създаденията и с помощта на тях дълг може да повреди тежко фирмите и фамилиите, които имат прекомерно огромен дълг, което ще забави растежа на стопанската система.
Повишаващите се лихви вършат тегленето на нови заеми и връщането на остарели по-трудно и за хората, и за фирмите, което поврежда опцията им да харчат и влагат. Някои даже може да банкрутират.
" От 2008 година насам няма важен спад на частния дълг в еврозоната, като дял от брутния вътрешен артикул ", споделя Йорг Крамер, основен икономист в Commerzbank във Франкфурт.
Националните регулатори от ден на ден се тормозят, че ниските лихви може да основават балон в цените на някои активи. Въвеждайки предели, те се надяват да обезкуражат семействата и фирмите от тегленето на заеми, които могат да заплащат единствено поради актуалната обстановка с ниските лихви. Задачата е изключително значима за валутен съюз като еврозоната, защото националните управляващи се изправят през различаващи се бизнес цикли, само че не могат да трансформират сами лихвите, с цел да охладят или подтикват стопанската система.
В Холандия и Португалия управляващите накараха банките да лимитират ипотечните заеми до 90% от цената на жилището. Във Финландия неотдавна този таван бе понижен с пет процентни пункта до 85%.
Цените на жилищата се покачиха приблизително с към и над 10% за година в Ирландия, Холандия и Португалия. Голяма част от парите зад покупките са заети от банки. В Холандия дългът на домакинство е приблизително 270% от чистия им наличен приход - по-високо съответствие, в сравнение с през 2007 година.
За съпоставяне, семействата в Съединени американски щати са понижили задлъжнялостта си до 112% от 144% през 2007 година, по данни на OECD.
Компаниите също имат прекомерно огромни отговорности. Заемите към бизнеса в еврозоната са се нараснали през януари с най-бързия им ритъм от финансовата рецесия насам - 3,4% на годишна база. Разбира се, Европейската централна банка желае фирмите да заемат средства, с цел да могат да влагат. Но институцията се тормози, че ниската цена на парите окуражава вложения, които са печеливши единствено при ниските лихви и това крие риск при тяхното покачване.
Във Франция корпоративната задлъжнялост се увеличи до към 134% от Брутният вътрешен продукт от 104% преди десетилетие. Затова неотдавна управляващите в страната сложиха таван на експозицията на банките към високо задлъжнели огромни компании и намекнаха, че могат да накарат кредитозаемателите да покачат финансовите си равнища.
През последното десетилетие дългът на фирмите и семействата в еврозоната се е повишил с към 12 % до 160% от брутния вътрешен артикул, по данни на Банката за интернационалните разплащания. През същия десетгодишен интервал дългът на частния бранш в Съединени американски щати е намалял с към 14 процентни пункта до 152% от Брутният вътрешен продукт.
Сериозният растеж на кредитирането е един от страничните резултати след съвсем десетилетие на ултра хлабава парична политика от Европейската централната банка, която понижи внезапно лихвите под нулата и стартира да изкупува облигации, с цел да съживи стопанската система след рецесията -- която в действителност бе породена от прекомерно огромните отговорности.
Управляваната от Марио Драги институция прави премерни крачки към премахването на улесненията. Но създаденията и с помощта на тях дълг може да повреди тежко фирмите и фамилиите, които имат прекомерно огромен дълг, което ще забави растежа на стопанската система.
Повишаващите се лихви вършат тегленето на нови заеми и връщането на остарели по-трудно и за хората, и за фирмите, което поврежда опцията им да харчат и влагат. Някои даже може да банкрутират.
" От 2008 година насам няма важен спад на частния дълг в еврозоната, като дял от брутния вътрешен артикул ", споделя Йорг Крамер, основен икономист в Commerzbank във Франкфурт.
Националните регулатори от ден на ден се тормозят, че ниските лихви може да основават балон в цените на някои активи. Въвеждайки предели, те се надяват да обезкуражат семействата и фирмите от тегленето на заеми, които могат да заплащат единствено поради актуалната обстановка с ниските лихви. Задачата е изключително значима за валутен съюз като еврозоната, защото националните управляващи се изправят през различаващи се бизнес цикли, само че не могат да трансформират сами лихвите, с цел да охладят или подтикват стопанската система.
В Холандия и Португалия управляващите накараха банките да лимитират ипотечните заеми до 90% от цената на жилището. Във Финландия неотдавна този таван бе понижен с пет процентни пункта до 85%.
Цените на жилищата се покачиха приблизително с към и над 10% за година в Ирландия, Холандия и Португалия. Голяма част от парите зад покупките са заети от банки. В Холандия дългът на домакинство е приблизително 270% от чистия им наличен приход - по-високо съответствие, в сравнение с през 2007 година.
За съпоставяне, семействата в Съединени американски щати са понижили задлъжнялостта си до 112% от 144% през 2007 година, по данни на OECD.
Компаниите също имат прекомерно огромни отговорности. Заемите към бизнеса в еврозоната са се нараснали през януари с най-бързия им ритъм от финансовата рецесия насам - 3,4% на годишна база. Разбира се, Европейската централна банка желае фирмите да заемат средства, с цел да могат да влагат. Но институцията се тормози, че ниската цена на парите окуражава вложения, които са печеливши единствено при ниските лихви и това крие риск при тяхното покачване.
Във Франция корпоративната задлъжнялост се увеличи до към 134% от Брутният вътрешен продукт от 104% преди десетилетие. Затова неотдавна управляващите в страната сложиха таван на експозицията на банките към високо задлъжнели огромни компании и намекнаха, че могат да накарат кредитозаемателите да покачат финансовите си равнища.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ