Цифровите технологии спасяват храна от депата за отпадъци
В Европейски Съюз годишно се изхвърлят към 88 милиона тона храни — от храната в чиниите, която не изяждаме, до артикули с изминал период на валидност и останки от реколти. Това се равнява на 170 кг на човек.
Все по-спешна става потребността от понижаване на питателните боклуци. С възходящия апетит по света разхищаването на храна съставлява етичен въпрос, защото изостря свързаната с храната неустановеност, като лишава бедните от запаси, от които имат огромна потребност. Разлагането на изхвърлената храна в депата за боклуци също по този начин способства за изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването.
Според Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие питателните боклуци способстват за 8 % от общите световни излъчвания на парникови газове.
Има метод казусът да бъде решен. Тъй като огромна част от питателните боклуци се получават още в чинията, откривателите употребяват цифрови технологии, с цел да върнат устойчивостта „ в менюто “.
Споделеният проблем е на половина решен проблем
И до момента в който заради високата плътност на популацията урбанизацията е главният провинен на арената на разхищаването на храни, профилът на града може да бъде съвършен за едно от решенията: шерването на храна. Един упорит план, управителен от професор Анна Дейвис от факултета „ География, околна среда и общество “ на колежа „ Тринити “ в Дъблин, отваря достъпа до схеми за оползотворяване на отпадъците в разрастващите се градове.
Професор Дейвис стои зад SHARECITY – спечелил награди план, който изследва начинания за шерване на храна в градовете. По своята същина доста от тези начинания целят понижаване на питателните боклуци: без значение дали това става посредством събиране на останки от годишна продукция, ръководство на центрове за преразпределение на храна или на обществени кухни, употребяващи годните за консумация остатъци. Като изследва шерването на храна в градовете чрез осведомителните и информационни технологии (ИКТ) (приложения, уеб страници и обществени медии), планът изследва какво е смисъла на този високотехнологичен отговор за прехода към устойчива храна.
Изследването дава отговор на въпроси за последствията от шерването на храна в градовете и пречките и провокациите, пред които е изправено шерването, както и къде и по какъв начин тези начинания могат да станат по-ефективни. „ Тъй като планът се концентрира върху организациите за шерване на храна, които употребяват ИКТ, от бюрата си успяхме да определим цифровата диря на тяхната активност, а по-късно използвахме обществените им профили, с цел да картографираме и категоризираме дейностите “, разяснява тя.
От началото на плана през 2016 година професор Дейвис и нейният екип уголемяват проучването от базата си в Дъблин до градове в Европа, Азия, Австралия и Северна Америка. Започналото като концепция да се проучат ролята и въздействието на технологиите в начинания за шерване на храна в градовете прераства в обширна интерактивна база от данни с отворен достъп, която картографира шерването на храна в градовете на шест континента.
Освен това е създаден онлайн, безвъзмезден инструментариум за оценка на въздействието, наименуван SHARE IT, за начинания за шерване на храна, с който се мери и оповестява приносът им за устойчивостта. Освен това по плана се основават сюжети за бъдещето и той приключва с манифест за стабилно шерване на храна.
Според професор Дейвис тактиката на плана във връзка с обществените мрежи и онлайн медиите е била значима, защото самодейностите за шерване на храна постоянно не се виждат. След търсене на нови начинания измежду необятната общност, тя споделя: „ Наистина трябваше да научим за протичащото се от елементарните хора. Революционизирането на хранителната система би трябвало да бъде пригодено към локалните условия. “
Схемите, разпространявани в онлайн базата от данни, варират от шерване на обичайни познания за листни зеленчуци в Кения до платформи в поддръжка на нови подходи. Такъв образец е самодейността City Labs в Будапеща, която свързва политици, откриватели и учащи, с цел да работят върху своите визии за самодейността ХРАНИ 2030 на Европейски Съюз, която има за цел да подсигурява бъдещите продоволствени системи на Европа посредством научни проучвания и нововъведения.
„ Шестгодишната работа кулминира в наградения от Европейския научноизследователски съвет план SHARECITY, основал освен базата данни SHARECITY100, която картографира повече от 4000 начинания и е преглеждана хиляди пъти от хора от 93 страни, само че също и специфичен инструментариум за установяване на въздействията на тези начинания върху устойчивостта – платформата SHARE IT и манифест за стабилно шерване на храна “, споделя професор Дейвис.
Потоци от боклуци възстановяват цената си
Обръщайки взор от града към селото, откривателите с умения в цифровите технологии посаждат и семената на софтуерните нововъведения, с цел да се усили цената на отпадъка в хранително-вкусовата индустрия. Потенциалът за оползотворяване на материали от отпадъците може да доближи до 60% съгласно доктор Тамара Фернандес от софтуерния център CEIT в Испания.
Като координатор на плана MODEL2BIO доктор Фернандес работи по голяма симулация на индустриалните вериги в бранша.
Течността, която се губи при делене на млякото за производството на масло и сирене да вземем за пример съдържа скъпи съставки за оползотворяване. А в случай че останем в млекопреработващия бранш и погледнем единствено в супермаркетите, ща забележим по какъв начин изрезките от сирене остават на пода при рязането на сирена с машина.
„ Ще бъде направена симулация на цялата верига на цената, като се дават рекомендации от холистична позиция, включваща механически, стопански, екологични и обществени фактори, “ разяснява доктор Фернандес.
Съвременното ръководство на отпадъците, което в най-лошия си вид включва изхвърляне в хранилище за боклуци, би трябвало да се усъвършенства, с цел да бъдат реализирани задачите на Европейски Съюз. Идеята зад MODEL2BIO е да се преразгледа преработката на селскостопански артикули и нормалните отпадъчни артикули и потоците от боклуци да се употребяват в различен бранш.
„ Съществуват компании от хранително-вкусовата индустрия, които третират и ръководят своите потоци от останки като боклук, без да знаят, че те може да послужат като първични материали за различен бранш, покрай техните обекти. “ Освен това компаниите постоянно ръководят своите потоци рутинно и подценяват възможната стойност на вторичните артикули.
Когато линията се извива, с цел да стане кръг
След събиране на информация в продължение на година втората година ще се събират сведения от други страни, с цел да се направи съпоставяне. „ Става въпрос за сортиране на отпадъците с максимален капацитет, с цел да бъде по-голяма облагата на компаниите от хранително-вкусовата индустрия и да се понижи въздействието върху околната среда “, споделя доктор Фернандес.
Прогнозите за въздействието на системата MODEL2BIO са оптимистични: предопределените за депата за боклуци останки от хранително-вкусовата индустрия понижават с 10 %, а общите излъчвания на въглероден диоксид спадат с 20 %. Плюс това една трета от отпадъка може да послужи за запаси за други биотехнологични промишлености.
„ Искаме да разработим инструмент, който дава опция на всички членове по веригата на цената в хранително-вкусовата индустрия да преминат от линейна стопанска система, която изхвърля отпадъците си, към кръгова стопанска система, при която те се рециклират “, споделя доктор Фернандес.
Отпадъкът от хранително-вкусовата индустрия е евентуален сурогат на запаси от изкопаеми горива, като да вземем за пример компост. Този боклук има значима добавена стойност, в случай че се употребява като изходна суровина за биотехнологични производства. Сместа от молекули и разликите сред обособените партиди обаче затрудняват неговото оценяване и приложимост.
И да подчертаем още веднъж, осъществяваната сега работа има всички отличителни белези на задача, идеална за култивиране на огромни размери от данни и симулация на модели. Анализът на типовете микроби в потоци от останки в хранително-вкусовата индустрия разкрива, че те въздействат на ферментацията на бирата да вземем за пример.
„ Дори когато ограничихме броя култури до месо, зеленчуци, млечни и алкохолни питиета, има толкоз доста променливи, че е невероятно да се вземат устойчиви решения за потребление на техните отпадъчни артикули без намесата на цифровите технологии “, заключава доктор Фернандес.
Изследването в тази публикация е финансирано от Европейски Съюз. Тя е оповестена в началото в Horizon, списанието за научни проучвания и нововъведения на Европейски Съюз.
