Смисълът на живота определя посоката
В едно село живели двама мъже, които носели едно и също име - Хоакин Гонсалес.
Единият бил духовник в локалната черква, а другият - водач на такси.
Съдбата поискала двамата да умрат в един и същи ден.
Стигнали пред небесните двери, където ги очаквал свети Петър.
- Как се казваш? - попитал свети Петър първия мъртвец.
- Хоакин Гонсалес.
- Свещеникът?
- Не, не, водачът.
Свети Петър погледнал бележника си и споделил:
- Добре, заслужил си да бъдеш в парадайса. За теб са приготвени тази златоткана туника и този платинен скиптър с инкрустирани рубини. Можеш да влезеш...
- Благодаря, благодаря... - споделил водачът. Минали още двама или трима души, след което пристигнал редът на другия воин.
Как се казваш?
- Хоакин Гонсалес.
- Свещеникът...
- Да.
- Много добре, чедо. Заслужил си да бъдеш в парадайса. За теб са приготвени тази ленена тога и тази дъбова тояжка, инкрустирана с гранит.
- Извинете - обадил се свещеникът, - не желая да опонирам, само че мисля, че има някаква неточност. Аз съм Хоакин Гонсалес, свещеникът!
- Да, чедо, заслужил си да влезеш в парадайса, за теб е приготвена тази ленена тога...
- Не, не може да бъде! Аз познавам другия човек, караше такси, живееше в моето село, беше ужасяващ водач! Качваше се на тротоарите, всеки ден се блъскаше в нещо, един път връхлетя върху една къща... Шофираше толкоз зле, че събаряше уличните лампи и отнасяше всичко, което се изпречеше на пътя му... А аз прекарах седемдесет и пет години от живота си, проповядвайки всяка неделя в църквата. Как може на него да дадат златоткана туника и платинен скиптър, а на мен това? Сигурно има неточност!
- Не, няма никаква неточност - дал отговор свети Петър. - Работата е там, че тук, на небето, започнахме да оценяваме всичко по този начин, както вършиме вие по време на земния си живот.
- Как? Не разбирам...
-Съвсем просто е: в този момент оценяваме съгласно резултатите... Виж, ще ти обясня твоя случай и незабавно ще ти стане ясно: през последните двайсет и пет години при всяка твоя проповед хората задрямваха; само че всякога, когато той беше зад кормилото, хората се молеха. Значи имаме резултат! Сега разбираш ли?
Оценяването на живота въз основа на резултатите е прекомерно тесногръд метод, с цел да бъде вземан на съществено.
Ако въпреки всичко заложа на резултатите, току-виж, с малко шанс, съм завоювал моменти на слава; ако обаче се съсредоточа върху начинанието и пътя, ще реализира не резултати, а благополучие.
Смисълът на живота дефинира посоката.
А посоката значи доста повече от резултата.
