В едно село живеел възрастен мъж. Той бил много беден,

В едно село живеел възрастен мъж. Той бил доста безпаричен, само че даже кралят му завиждал, тъй като имал прелестен бял кон. Кралят не един път му предложил големи суми за коня, само че старецът всякога отказвал да го продаде.

– Той за мен не е просто кон, а е освен това от безценен приятел. Вие бихте ли се съгласили да продадете най-хубавия си другар на някого за пари? – отвръщал всякога мъжът.

Но един ден, когато старецът отишъл да прибере своя жребец от близкото поле, с изненада открил, че конят го няма. Търсил го в продължение на няколко дни, само че на никое място не го разкрил. Разбирайки това, всички поданици на селото почнали да го укоряват и оплакват в един глас:

– Видя ли? – кимали с глава хората. – Ти си един трагичен простак! Ако се беше съгласил да продадеш коня на краля, щеше да имаш пари за минимум двадесет сходни коня. А в този момент нямаш нито кон, нито пари. Каква неволя те сполетя!..

– Не стигайте толкоз надалеч, не съдете по този начин преждевременно! – добродушно дал отговор старецът. – Кажете единствено, че конят ми е липсващ, само това ни е ясно в този момент. Оставете догатките. Дали случилото се е неволя или благословия – никой от нас не знае…

Селяните не приели думите на стареца и ги отминали с неуважение. Но се минали две седмици и се случило нещо, от което всички в селото онемели. Конят освен, че се върнал назад, само че и довел със себе си още дузина прелестни диви коне.

– Ти се оказа прав, старче. Прости ни! – почнали да се разкайват хората. – Случилото се в действителност не е било злощастие, а благословия. Какъв шанс!.. – цъкали с език учудените селяни и завистливо оглеждали прелестните коне.

– Пак си вършиме прибързани изводи. – поклатил бялата си глава старецът. – Видно е, че конят ми се върна и докара със себе си още 10 прелестни коня. Но никой от нас не знае, дали това ще е за положително или зло. Единствено времето ще покаже, благословия или злощастие е това. Но вие продължавате да се държите по този начин, че все едно виждате единствено дума от изречение, а се пробвате по нея да съдите за наличието на цялата книга…

Този път, хората не коментирали на глас, само че вътрешно още веднъж не се съгласили с думите на стареца. Та белким единадесет прелестни коня не са същинска берекет, питал се всеки от тях!

През идната седмица синът на бедния дъртак се заел да опитомява дивите коне. Но те били  с избухлив манталитет и до момента в който той се опитвал да обязди един от тях, паднал и си счупил краката. Тогава съселяните му още веднъж почнали да разясняват:

– Пак излезе прав! Тези коне в действителност се оказаха злощастие за вас, а не благословия. Синът ти беше твоята единствена опора и поддръжка в тежкия селски труд, а в този момент той не е в положение да ти оказва помощ. Без помощта му отново ще си безпаричен и изтощен. Каква неволя, дребосъче, каква неволя!..

– Вие още веднъж съдите за бъдещата обстановка единствено от събитията на днешния ден. – опитвал се още веднъж най-добронамерено да им изяснява възрастният мъж. – Животът ни се сервира момент след момент и ние няма по какъв начин да знаем какво ще последва. Затова и няма по какъв начин да знаем дали случилото се е за положително или за зло. Сега знаем единствено, че синът ми си счупи двата крайници. Останалото ще го покаже времето…

Няколко седмици по-късно се случило нещо напълно ненадейно. В страната почнала война и всички млади мъже били мобилизирани във войската.

Само синът на бедния дъртак си останал у дома, поради счупените си крайници. Всички в селото плачели и се вайкали, тъй като знаели, че е допустимо в никакъв случай повече да не видят синовете и мъжете си. И тогава още веднъж се обърнали към стареца с белия кон:

– Прав беше, дребосъче. Ето, че случката със сина ти се оказа следващата благословия за теб. Нашите деца отпътуваха за фронта и не се знае дали ще се завърнат назад, а твоето момче си е при теб. Галеник на ориста си! Голям си късметлия, старче!..

А старецът отвърнал:

– Вие още веднъж съдите преждевременно. Факт е, че синът ми си остана у дома, а какво ще ни се случи в утрешните дни знае единствено Вечният основател на всеки идващ миг…

фотоси: www.pexels.com