В едно малко село на западния индийски бряг в щата

В едно малко село на западния индийски бряг в щата Гуджарат стотици риболовци и техните фамилии молят за всеобща евтаназия. Какво ги кара да вземат това решение? Екип на Дъждовни води посети селото.

Госабара е малко село в индийския щат Гуджарат на западното крайбрежие. Обикновено тук животът е доста спокоен. От дни насам обаче доста от жителите му просто желаят да умрат. Защото не виждат излаз от сложната обстановка, в която са изпаднали.

" Оставете ни да хващаме риба "

Те молят за всеобща евтаназия. Твърдят, че към този момент над десетилетие локалните управляващи ги дискриминират, а в този момент лишават и правата им за лов на риба. Сто риболовци от Госабара, които изповядват исляма, и техните фамилии са изпратили своя петиция до Върховния съд на Гуджарат, с която споделят: " Оставете ни да хващаме риба в тези води. Или ни оставете да умрем. " Те са изцяло обезверени.
Редакцията предлага
" Животът ни минава в морето, ние подвластен от риболова, а в този момент той беше спрян. Искаме да ни върнат правото да хващаме риба. Трябва да изхранваме фамилиите си, децата си. Как да продължим да живеем по този начин ", оплаква се един от протестиращите риболовци. " По-скоро бих починал дружно с другите, отколко самичък от апетит. Как да гледаме по какъв начин децата ни умират преди нас? ", споделя Пунаисмаил Димар, който също стачкува.

Петицията на мюсюлманските риболовци от Госабара е инициирана от Аларакха Димар. Те нямат късмет да завоюват пред съда. Защото индийските закони не разрешават всеобщата евтаназия.

Каква е същинската причина за възбраната?

Димар обаче се надява, че фрапантното обръщение в петицията им ще насочи вниманието към различен по-голям проблем: от 30-те селца в региона неговото село Госабара е единственото мюсюлманско. И единственото, в което е неразрешено на хората да вървят на лов на риба. " Полицаите не престават да идват до нас на пристанището. Карат ни да махнем лодките. Питам ги за какво. А те споделят, че по този начин им е заръчано от горната страна и те са длъжни да съблюдават заповедта. Сигурни сме, че управляващите просто ни дискриминират, тъй като сме мюсюлмани ", споделя Аларакха Димар.

" Тук хората се изхранват с лов на риба генерации наред - към този момент над век. Но през последните годони локалните управляващи започнаха да подхващат разнообразни ограничения против тях. Една от тях: споделят, че пристанището няма риболовен права. А това значи, че риболовците от Госабара нито могат да оставят лодките си тук, нито да товарят улова си. Казано в резюме: риболовът става неосъществим ", изяснява Дармеш Гуджар - юристът, който съставлява петицията на риболовците пред съда. И той е уверен, че зад ограниченията се крият други аргументи. " Госабара е много сензитивно място. Може би това е повода, заради която желаят да забранят тук паркирането на лодки. "

Той има поради ролята на пристанището в селото в една от най-смъртоносните терористични офанзиви в историята на Индия. През 1993 оръжия и експлозиви, употребявани в серия от атентати в Мумбай, са били доставени точно през това пристанище.

Дъждовни води насочи няколко запитвания към локалните управляващи в Госабара, до през днешния ден те обаче не дадоха отговор. Димар и останалите риболовци се усещат изоставени от ръководещите. Те мощно се надяват, че скоро правата им ще бъдат обновени. В противоположен случай те избират да умрат.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Индия: в селото на безплодните жени