Днес аз избирам да простя на себе си!
В днешния ден всички пишат за прошката, всички желаят амнистия, всички търсят амнистия. За да продължат, с цел да се примирят, с цел да обичат повече, с цел да пуснат нещо или някой във или отвън живота си. Прошката беше фокусът на внимание в днешния ден. И както нормално – фокусът е на открито от нас – търсим, чакаме, от време на време пожелаваме нещо от другите, или даваме нещо на някой различен.
Отново забравяме да погледнем във вътрешността...
ДНЕС АЗ ИЗБИРАМ ДА ПРОСТЯ НА СЕБЕ СИ!
Прощавам си за всичко, което не съм съумяла да направя и да бъда по отношение на високите си условия, критерии и от време на време изтощаваща податливост към перфекционизъм! Прощавам на себе си, че не съм съвършена, тъй като съвършени хора няма и си прощавам за годините, в които просто не съм разбирала това.
Прощавам си за хората, които съм наранила по Пътя си, тъй като не съм била задоволително наблюдателна, състрадателна, съобразителна и осъзната!
И си прощавам за възприятието на виновност, което ме е разяждало всякога, когато избера да се погрижа за себе си и да слага себе си преди всичко във кино лентата на моя личен живот, а от това някой различен е страдал, бил е афектиран или се е почувствал подценен.
Прощавам си за всичко, което ми се желае да бъда, само че не мога да бъда, тъй като това просто не съм аз, а някой различен или моята изкривена визия за това, което би трябвало да бъда.
Прощавам си за това, че се съпоставям с други хора, а освен и само със себе си от през вчерашния ден и си давам обещание, че ще се постарая да бъда и да давам МОЕТО най-хубаво, а не нечие непознато най-хубаво!...
Днес аз си прощавам, че не се обичам задоволително, че не се грижа за себе си задоволително, за страстите си, за вътрешната си Любов, за тялото, в което съм избрала да прекарам този живот! Ако в действителност обичах и одобрявах себе си, аз щях да се грижа доста по-добре за всеки един аспект от себе си – психологичен, прочувствен, нравствен и чисто физически. Прощавам си и ще се пробвам всеки ден да се обичам с една концепция повече!
Прощавам си за грешките, които съм позволила в предишното си и съзнавам, че към тогавашния миг това е било най-хубавото и единственото, което съм можела да направя по отношение на равнището на осъзнаване и схващане, което съм имала тогава. И си прощавам също за това, че употребявам думата „ неточности ", а към момента не разбирам изцяло, в дълбочина и на 100%, че няма неточности – има единствено уроци!
Прощавам си за това, че не съм била детето, което в този момент съзнавам, че е трябвало да бъда на своите родители и/или че не съм родителят, който ми се желае да бъда на своите деца. Осъзнавам, че нашите души са се избрали взаимно доста от дълго време, с цел да научат тъкмо уроците, които е значимо да научат и да преминат през тестванията, които считат, че ще са най-благоприятни за развиването на душата. А най-хубавото за развиването на нашите души не постоянно е най-приятното за нас сега...
Прощавам си и за всеки един от тези пъти, когато съм се чувствала засегната, афектирана, онеправдана, огорчена, когато съм си разрешавала даже за няколко минути или няколко часа да се усещам жертва в моя личен живот.
Прощавам си, осъзнавайки, че отговорността да съм щастлива и удоволетворена е напълно моя и че всякога, когато някой е недодялан с мен и ме обиди, аз си разрешавам да бъда афектирана, тъй като не съзнавам в действителност цената си, коя съм и в действителност... не обичам себе си.
Прощавам си, тъй като разбирам, че най-важно е преди всичко да простиш на себе си за всичко!!!
И само по-късно – откакто същински, надълбоко и осъзнато си простиш и се приемеш – можеш да започнеш да се обичаш.
И само, откакто започнеш да се обичаш – тъкмо подобен какъвто си – ще започнеш да се развиваш.
И ще спреш да нараняваш хората, да ги обиждаш, да ги натъжаваш, тъй като ще бъдеш все по-осъзнат и все по-буден в ежедневния си живот.
ДНЕС АЗ ИЗБИРАМ ДА ПРОСТЯ НА СЕБЕ СИ!!!
Автор: Стефи Божилова
Източник:
