В днешните несигурни време напускането на работа е рискован ход.

В днешните несигурни време напускането на работа е опасен ход. Никой не дава гаранции, че идната ще е по-добра или че минусите й, каквито безспорно ще има, ще се преглъщат по-лесно. Но постоянно в кариерата си се питаме това: " Време ли е да напусна? " и блуждаем в догадки, подозрения и се плашим от риска, само че усещаме, че нещо въпреки всичко би трябвало да се промени.

“Всеки човек и всяка работа, работна среда са разнообразни, само че има ли универсални признаци, че към този момент не си пасвате и е време да се разделите с работата си? ”

Фирмата има съществени проблеми. Да се прави бизнес у нас не е по никакъв начин елементарно, компании банкрутират всеки ден, борят се с хиляди компликации. Ако се чувствате лоялни, несъмнено, не е добра концепция при първите признаци на сериозна рецесия да напускате кораба, само че замислете се - дали има късмет да изплува, какъв би бил вашият принос и има ли смисъл да чакате. Ако има опция да се помогне с общи старания и с някакви солидни ограничения - заемайте се, само че в случай че прекомерно малко зависи от вас и изключително, в случай че имате семейство, което разчита на избран приход, длъжни сте да мислите първо за него. По-добре по-рано, в сравнение с да чакате целият личен състав да излезе на пазара на труда по едно и също време с вас.

Нямате опция за развиване, а усещате този капацитет. Ако сте на такава позиция и показвате такива резултати, които ви вършат съществена конкуренция с директния ви шеф, помислете дали не е време да си намерите по-голяма компания с повече благоприятни условия за напредък и даже - дали да не започнете личен бизнес в тази ниша. Често се случва по този начин, че нашата упоритост и качества надминават равнището на актуалната ни работа и единствената опция за напредък е надали не да застанете на мястото на шефа си. Понякога заплатата също не ни удовлетворява за работата, която вършим, даже и с лимитирани обороти, какво остава, в случай че се развием в цялостния си капацитет. Не се колебайте дълго.

Имате страхотна концепция за собствен/страничен бизнес. Крачката е сложна и не всеки път печеливша. Много деликатно и премислено би трябвало да се подхожда към порива - напущам сигурна работа, с цел да работя за себе си. Романтичният ореол би трябвало да бъде развенчаван понякога. Трудно е, сами сте и несъмнено би трябвало да имате заделени средства, които не са капитал, а за вашите разноски. Трябва да се наблюдават документи, да се комуникира с институции, да се вършат заплащания...списъкът със отговорности е дълъг. Но да не бъркаме крачката със скок. Винаги може да пробвате по-малко и до момента в който още сте на работа. Рано или късно тя ще пострада, в случай че се раздвоявате сред двете, само че най-малко ще сте ревизирали, дали концепцията работи. Не забравяйте, че положителните хрумвания отиват при този, който е самоуверен да се пресегне.

Чувствате, че това не е работата за вас. Повече от нас стартират избрана работа в младостта под напора на условия и се хващат на първото, най-лесното или това, за което за учили. Не е неприятно, несъмнено, доста хора си остават по този начин. Но за част от тях постоянно настава миг на преосмисляне. Младежкият възторг се изпарява, овладяваме мощните и слабите си страни, развиваме се, трупаме опит и отговорности и променяме цели. Около 30-35 години, към основаването на семейство доста хора ценят персоналното си време повече от парите, търсят реализация на гениите си и са склонни на риск. В времето тази податливост понижава, а и доста добре знаем, че си има негласна възрастова дискриминация - дамите в междинната възраст имат надалеч по-малко шансове за атрактивна и добре платена работа. Те биват избирани, и то след по-младите си съперници, вместо да избират сами. Затова колкото по-рано се ориентираме към това, което ни носи това надълбоко задоволство от себереализацията, толкоз по-добре.



Не се разбирате с сътрудниците. Много хора подценяват микроклимата на едно работно място. Смятат, че щом сме се събрали да се прави работа, а не да ставаме първи другари, това изчерпва тематиката с колегиалните връзки. Но както е в другарството, по този начин и в работата, химията става на още първоначално или в никакъв случай не идва. А в случай че при другарството просто не продължаваме, в работата ще сме принудени да поддържаме връзка с тези хора. Не е значимо кой е крив и кой прав, значимото е дали се получава - има почитание, схващане и предпочитание да се учим, да работим дружно. Обратното - интригите, спъването и дребните дрязги за хладилника или кафемашината освен скапват деня, само че това се отразява на успеваемостта ви. Помислете има ли късмет да се оправи това или просто няма смисъл. Без драма и без засегнати усеща - колективът е значим, чисто в професионален проект.

Предусещате, че ви уволнят. Много е неприятно, в действителност. Твърде неприятно, с цел да продължава прекомерно дълго. Затова по-скоро се пробвайте да изпреварите събитията. Ако всички ви гледат изкривено, не са удовлетворени от работата ви, заобикалят ви и все нещо във ваша щета се случва, поговорете с шефа или с сътрудниците си каква е същинската причина. Да се окажете нежелани и непотребни е огромен удар по егото, само че в дълготраен проект е добре да се ориентирате в точния момент и да напуснете първи. Може би даже ще облекчите всички, които не знаят по какъв начин да ви го кажат, само че най-много ще облекчите себе си. Както споделих нагоре - от време на време просто няма химия. И това е значим мотив, а не празни приказки.

Тази работа генерално не ви работи добре на здравето, персоналния живот и лишава прекалено много време. Това би трябвало да е решителен мотив. Децата, фамилията, нашето здраве - това са неща, които се случват в този момент. Миговете не могат да се върнат, а работата за разлика от тях - може да бъде заменена. Не е неприятно да си признаем в точния момент, че тази работа е прекомерно висока топка за нас, че може да потърсим нещо по-нископлатено може би, само че с повече свободно време, по-малко пътешестване, естествена отмора и други фактори, които са значими за вас. Не е неприятно да се откажем от упоритостите си и от устрема да се конкурираме с сътрудници, съученици и другари, в случай че усещаме, че тази игра е прекомерно изтощителна.

“Добре, решили сме да сменим работата, в този момент какво? ”

Нека това не бъде решение за една нощ. Посъветвайте се, обмислете, преценете. Особено в случай че имате семейство, рисковете в действителност би трябвало да са добре пресметнати. Започвайте да заделяте, в случай че нямате спестявания. Помислете за понижаване на персоналните разноски. Дали сътрудникът ви ще успее за известно време да поеме финансовата тежест също е значим въпрос.

Започнете да търсите работа от момента, в който решите, че желаете да напускате. Винаги е добре да има проект Б, нещо, на което да се облегнете. Дори това да е Бюрото по трудова претовареност. Разпитвайте близки и другари за работа. А в случай че сте решили да стартирате нещо сами - трябват ли ви съдружници, кой би могъл да ви спомага. Не се паникьосвайте, само че и не оставяйте паузата в трудовата си биография прекомерно дълга.

Не горете мостове зад тила си. Напускането на една работа в никакъв случай не би трябвало да е със скандал и тръшкане на порти. Опитайте, доколкото е допустимо, да обясните по какъв начин се чувствате и какви са претекстовете ви. Нека вашият шеф схване, че няма персонален детайл и не е прочувствено решение. Може би ще му поискате рекомендация или един ден ще работите дружно под друга форма.

Каквото решите, следвайте инстинктите си и мислете трезво. Работата ни е прекомерно огромна част от живота, освен по повод за финансите, само че и поради възприятието за персонална значителност, реализация, обществен контакт. Не подценявайте дискомфорта си и действайте в точния момент, само че премислено.