В българския манастир Св. Георги Зограф“ в Света гора посрещнаха

В българския манастир „ Св. Георги Зограф “ в Света гора посрещнаха Възкресение Христово с обичайна всенощна работа.

Тази година Великден съответствува с празника на манастира на 6 май. По тази причина празникът на манастира ще бъде празнуван на 11 май, когато по традиция към Зографската обител ще се запътят доста поклонници. В манастира, който води началото си от края на IX век, са двете чудотворни икони - Фануилска икона на Свети Георги Победоносец Зографски, Атонски и Светогорски, и Аравийска икона на Свети Георги Победоносец.

" Свети Георги Зограф " е един от най-големите на Света гора и стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири. Манастирът води началото си към интервала в края на IX и началото на X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според преданието той е учреден от трима братя – Мойсей, Аарон и Йоан Селима от Охрид през 919 година. През тази ера отшелничеството по българските земи към този момент има процедура и обичаи и е дало на света подобен популярен светец като преподобни Йоан Рилски.

Когато обителта била учредена, монасите не знаели кого от светиите да изберат за настойник. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя настойник и откакто я оставили в църквата, се уединили на гореща молитва, като призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с огромна изненада монасите видели върху дъската лика на свети Георги. Поради чудотворното „ изографисване “ на иконата и манастирът е наименуван Зограф.

Преданието споделя, че в мига, когато ставало това знамение, в един сирийски манастир (Фануилската света обител), атакуван от араби, обликът на свети Георги от иконата на иконостаса липсващ внезапно. Тогава монасите чули глас от небето, който им казвал, че великомъченикът си е избрал нов манастир и те би трябвало да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света Гора. А Фануилската чудотворна икона, и до през днешния ден се съхранява в съборната черква.

Успенски храм

Храмът „ Успение Богородично “ е една от най-старите здания в днешния архитектурен образ на манастира. Построен е през 1768 година по времето на архимандрит Акакий, на духовника Даниил и скевофилакса Арсений. Средствата за построяването на църквата са дарени от хаджи Вълчо от Банско. Изографисана е през 1780 година Иконостасът е направен към 1780 година, когато е приключено и изографисването на храма.

Съборен храм

Съборният храм „ Свети великомъченик Георги “ е издигнат през 1801 година със спомоществователството на проигумените Евтимий и Порфирий. Храмът е изографисан през 1817 година от монасите Митрофан, Дамаскин, Йоасаф и Никифор, възпитаници на умрелия през 1816 година Никифор Зограф, чието дело са стенописите в светия олтар. Ктитори на зографията са протосингелът на Софийска митрополия, архимандрит Йоил от Серес и Йона Алтъпармаков от Видин. През 1818 година в нартекса на храма са сложени четири мраморни трона. На тях са маркирани имената на архимандрит Антим Зографски от Серес, хаджи Викентий, проигумен Захарий и господин Миля, проигумен Йоаникий и още веднъж господин Миля. От дясната страна на входа към нартекса са изографисани в естествена величина ктиторите на манастира. Иконостасът на храма е приключен и позлатен през 1834 година

Храмът „ Свети Георги “ на отсрещния рид

Храмът „ Свети Георги “, издигнат на хълма, ситуиран западно от входа на манастира, е приключен през 1850 година Според преданието на това място е спряло мулето, носещо чудотворната икона на свети Георги – Арабската.

През XII век бедуините от Йорданска Арабия избивали християните край град Лида и разграбвали домовете им. Един благоверен християнин, с цел да резервира от оскърбление светата икона, я пуснал в морето. Иконата плавала сама, незнайно какъв брой време и пристигнала до Ватопедското пристанище. Когато била видяна, лодки от разнообразни манастири влизали в морето, с цел да я вземат, само че тя се отдалечавала. Но когато влезнал един благоверен дъртак от Зографския манастир, тя сама се доближила и била извадена на брега.

Възникнал огромен спор сред доста отци от разнообразни манастири, като всеки желал да отнесе това богатство в своята обител. Понеже не стигнали до единодушие, отците потърсили метод да схванат към кой манастир ще благоволи самичък светият Победоносец. Накрая решили да я качат на младо муле и да го оставят свободно да върви и където спре – там да оставят иконата.

Когато го натоварили, то без да бъде водено и насочвано, с еднакъв и спокоен ход се отправило към светата Зографска обител. Изкачило се на хълма на запад от манастира и там останало неподвижно. Като видели това чудно дело, светогорските отци оставили иконата в Зографския манастир и тържествено - с кадилници, свещи и песни, я пренесли до съборния храм и я сложили до левия дирек на църквата, където стои и до през днешния ден за почтено поклонение на всички. А на хълма била издигната черква за спомен на чудното събитие.

До църквата има килия. Там през XIX в. е функционирало учебно заведение за младите послушници и монаси.

Светите мощи в манастира

През своята многовековна история Зографската света обител е била богато обдарявана от императори, царе, воеводи, патриарси и редица благочестиви известни и останали анонимни донори. Освен голямото благосъстояние от икони, утвар, книги и така нататък, манастирът има и огромна съкровищница от свети мощи и други свещени реликви.

Сред тях ще упоменем два реликварни кръста с частици от светия и животворящ Кръст Господен. В съборния храм " Свети Георги " се намират над 40 мощехранителници, в които се пазят мощи от: св. вмчк. Георги, св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Матей, св. ап. Филип, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. архидякон Стефан, св. Харалампий, св. Йоан Кукузел, св. вмчк. Пантелеймон, св. Козма и Дамян, св. Кир и Йоан, св. Антипа, св. Мария Магдалена, св. вмчца Параскева, св. мчк. Прокопий, св. Теодосий, св. вмчк. Никита, св. вмчк. Варлаам, св. Марина, св. Евтимий Цариградски, св. Яков Персийски, св. Йоан Милостиви, св. Власий, св. Анастасия, св. Поликарп Смирненски, св. Теодор Тирон, св. Модест, св. Трифон, св. Игнатий Богоносец, св. вмчци Кирик и Юлита, св. Олимпия и други Главата на св. Матрона Хиоска и челюстта на св. преподобномъченик Стефан. В църквата се съхранява и реликварий с мощи на светите 26 зографски мъченици.

Книжовното благосъстояние

В интервала на многовековно битие в обителта е събрана неповторима и извънредно богата ръкописна, архивна, библиотечна и иконна колекция. Тя включва в единно цяло към 1100 ръкописа (славянски, гръцки, молдо-влахийски и др.), над 1000 средновековни и предвъзрожденски грамоти и документи (български, гръцки, молдовлахийски, османски и руски), голям списък от Възраждането и следосвобожденската ера (над 100 000 архивни единици), както и над 30 000 книги, от които стотици редки старопечатни издания, които не са налични в нито една българска библиотека. Преносимите икони са над 1000.

На Света Гора могат да отидат единствено мъже. Тази традиция съществува от средата на V век, когато дъщерята на византийския император Теодосий Велики Плакидия донася богати дарения на Атон, само че не е позволена в един от манастирите. Гласът, който идва от иконата на Пресвета Богородица заповядва – дамите, в това число Плакидия, в никакъв случай повече да не посещават Атон. По-късно тази заповед е одобрена с царски укази и се съблюдава прецизно и до през днешния ден.

Достъпът до Света Гора е стеснен и следен, тъй като тя е със статут на обособена монашеска общественост. За да бъде позволен човек, необходим му е документ, сходен на виза - диамонитирио. Диамонитириото е главният документ, който ви дава право да посетите Светия Атон. Без него даже няма да имате опция да влезете в какъвто и да е тип воден превоз, тъй като инспекцията се прави на брега от представители на морската полиция и визовия център на Атон в Уранополи. /БГНЕС