ЕСО: Два пъти по-силна мрежа ни трябва за да пренесем зеления ток
В България сме се фокусирали върху вложенията и развиването на производството на зелен ток, а по-малко внимание се обръща на обстоятелството, че навлизането на веитата изисква напълно различен вид мрежи, не като тази, която съществува у нас и е построена при напълно други условия. На процедура на нас ни би трябвало два пъти по-силна мрежа, от тази, която имаме, сподели шефът на Съвета на шефовете на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) Димитър Зарчев пред участниците във форума „ Енергия за зелено бъдеще “.
Той даде образец с големите вложения във вятърни и фотосоларни мощности върху аграрни земи изключително в Добруджа. „ Там няма огромно ползване и неизбежно токът, създаван от тези мощности, би трябвало да минава през преносната мрежа, с цел да доближи до потребителите. А това прави балансирането на мрежата все по-трудно и по-трудно “, сподели Зарчев. Това не важи единствено за България, а към този момент за съвсем цяла континентална Европа, сподели той.
Другият проблем съгласно него е, че има моменти с големи остатъци на сила и ниско ползване, както и противоположното. огромно ползване при студени талази през зимата и есента, а тъкмо тогава токът заради метерологичните условия би трябвало да се създава единствено от базови източници. Зарчев даде образец със соларите - огромното ползване на ток през лятото, когато соларите създават доста ток, е най-вече откакто слънцето, а тъкмо тогава тяхното произвеждане понижава.
Според шефа на Електротехническия факултет на Техническия университет проф. Валентин Колев до 2050 година у нас се чака единствено конфигурираните фотоволтаици да доближат 12 хиляди мегавата. А това изисква да се влага още занапред в мрежите високо, приблизително и ниско напрежение. По света към този момент се приказва за транспорт на ток сред разнообразни часови зони – сътрудниците са осъзнали, че би трябвало в това отношение да се развива интернационалната съгласуваност, сподели той.
Според Калоян Стайков от Института по енергиен мениджмънт към 60% от производителите на зелен ток в Европа са непосредствено присъединени към разпределителните мрежи, които са най-вече на приблизително и ниско напрежение, до момента в който у нас този % надали надвишава 40%. Затова съгласно него мрежите на бъдещето ще са тези, при които създаденият от веита ток доближава без доста разноски непосредствено до потребителите.
Той даде образец с големите вложения във вятърни и фотосоларни мощности върху аграрни земи изключително в Добруджа. „ Там няма огромно ползване и неизбежно токът, създаван от тези мощности, би трябвало да минава през преносната мрежа, с цел да доближи до потребителите. А това прави балансирането на мрежата все по-трудно и по-трудно “, сподели Зарчев. Това не важи единствено за България, а към този момент за съвсем цяла континентална Европа, сподели той.
Другият проблем съгласно него е, че има моменти с големи остатъци на сила и ниско ползване, както и противоположното. огромно ползване при студени талази през зимата и есента, а тъкмо тогава токът заради метерологичните условия би трябвало да се създава единствено от базови източници. Зарчев даде образец със соларите - огромното ползване на ток през лятото, когато соларите създават доста ток, е най-вече откакто слънцето, а тъкмо тогава тяхното произвеждане понижава.
Според шефа на Електротехническия факултет на Техническия университет проф. Валентин Колев до 2050 година у нас се чака единствено конфигурираните фотоволтаици да доближат 12 хиляди мегавата. А това изисква да се влага още занапред в мрежите високо, приблизително и ниско напрежение. По света към този момент се приказва за транспорт на ток сред разнообразни часови зони – сътрудниците са осъзнали, че би трябвало в това отношение да се развива интернационалната съгласуваност, сподели той.
Според Калоян Стайков от Института по енергиен мениджмънт към 60% от производителите на зелен ток в Европа са непосредствено присъединени към разпределителните мрежи, които са най-вече на приблизително и ниско напрежение, до момента в който у нас този % надали надвишава 40%. Затова съгласно него мрежите на бъдещето ще са тези, при които създаденият от веита ток доближава без доста разноски непосредствено до потребителите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ