В България са внесени близо 20 000 тона украинска пшеница през 2022 г., сочи анализ
В България са импортирани близо 20 000 тона украинска пшеница през 2022 година, което съставлява 35 на 100 от вноса в тонове и 27 на 100 от цената. Това е размер, равняващ се на по-малко от 3 на 100 от размера на българските зърнобази и силози. Вносът на украинска пшеница в България преди е реализиран в пет пъти по-малки количества. Това се показва в разбор " Географията на стокообмена на България за 2022 година " на Борислав Георгиев, който има близо 45 години на практика и административен народен и интернационален опит във външната търговия, заяви Българската стопанска камара.
Слънчогледът, импортиран от Украйна в България през 2022 година, е повече от 940 000 тона или близо 71 на 100 от българския импорт в тонове, след като в предходни години е бил сред 3 и 10 пъти по-малко. В еврова стойност за 2022 година това са повече от 623 милиона евро или близо 65 на 100 от цената на вноса, откакто предходни години индикаторът е бил сред 4 и 10 пъти по-малък.
В Полша са импортирани 523 000 тона или 55 на 100 от количеството и 46 на 100 от цената. Предишните години полският импорт на украинска пшеница е бил най-малко 100 пъти по-малко – и като стойност, и като количество. Вносът на слънчоглед в Полша за 2022 година е в размер от 18 500 тона (близо 28 на 100 от количеството) на стойност близо 13 милиона евро (близо 17 на 100 от стойността).
В Румъния са импортирани 505 000 тона или 48 на 100 от общия румънски импорт, като в стойностно отношение това са 134 милиона евро или 44 на 100 от общата стойност на вноса. Няма данни за румънски импорт на пшеница от Украйна през миналите 3 години, по тази причина не може да се направи надеждно съпоставяне, показва създателят на разбора. Вносът на украински слънчоглед за 2022 година в Румъния е 359 000 тона (55 на 100 от обема), което като стойност е 214 милиона евро (42 на 100 от стойността).
Картината за стокообмена на страната ни през 2022 г.
Растежът за 2022 година при износа на България е 37 на 100, при вноса – с близо 42 на 100, само че растежът на негативния баланс е със 79 на 100 по отношение на 2021 година, се показва в разбора. В годината, белязана от международните рецесии и войната в Украйна, положението на стокообмена прилича демографската рецесия в България, показва Борислав Георгиев.
Според него България е стабилно обвързвана с ЕС-27, макар парадокса за 2022 година с намаляващ дял в износа и вноса, само че в диапазона сред 55 на 100 и 66 на 100 през последните пет години.
През 2022 година България удвоява негативното си салдо (т.е. повече купува, в сравнение с продава спрямо 2021 г.) с Руската федерация, Китай и Турция. Отрицателното ни салдо с Украйна е увеличено с 41 на 100, а позитивното салдо със Съединени американски щати понижава на половина.
Половината от това негативно салдо за 2022 година се образува от глава 27 на Митническата цена, която всъщност дава отговор на енергетиката.
В края на март държавните и държавни ръководители на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия приканиха в взаимно писмо ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да преразгледа ограниченията за противопоставяне на отрицателните резултати от нараствания импорт на селскостопански артикули от Украйна. В писмото се акцентира нуждата от доста увеличение на средствата от Европейски Съюз, разпределени за ограничения за подкрепяне, като водачите приканват за ангажиране на спомагателни източници на финансиране за подкрепяне на земеделските производители, които са претърпели загуби и са изложени на риск да изгубят своята ликвидност.
Български зърнопроизводители стачкуваха против нараствания импорт на украинско зърно.
Борислав Георгиев има близо 45 години на практика и административен народен и интернационален опит във външната търговия, започвайки като специалист и достигайки до зам.-министър на външноикономическото съдействие. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за интервала 2005 - 2017 година Активно присъединяване за участие на България в Световната комерсиална организация - Женева - 1996 година, участие във Васенарската договореност - 1996, започването на договарянията за участие в Европейски Съюз. Активно присъединяване в улеснението на търговията в границите на UN/ CEFACT - Женева, основаването на Национална експортна тактика в границите на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.
Слънчогледът, импортиран от Украйна в България през 2022 година, е повече от 940 000 тона или близо 71 на 100 от българския импорт в тонове, след като в предходни години е бил сред 3 и 10 пъти по-малко. В еврова стойност за 2022 година това са повече от 623 милиона евро или близо 65 на 100 от цената на вноса, откакто предходни години индикаторът е бил сред 4 и 10 пъти по-малък.
В Полша са импортирани 523 000 тона или 55 на 100 от количеството и 46 на 100 от цената. Предишните години полският импорт на украинска пшеница е бил най-малко 100 пъти по-малко – и като стойност, и като количество. Вносът на слънчоглед в Полша за 2022 година е в размер от 18 500 тона (близо 28 на 100 от количеството) на стойност близо 13 милиона евро (близо 17 на 100 от стойността).
В Румъния са импортирани 505 000 тона или 48 на 100 от общия румънски импорт, като в стойностно отношение това са 134 милиона евро или 44 на 100 от общата стойност на вноса. Няма данни за румънски импорт на пшеница от Украйна през миналите 3 години, по тази причина не може да се направи надеждно съпоставяне, показва създателят на разбора. Вносът на украински слънчоглед за 2022 година в Румъния е 359 000 тона (55 на 100 от обема), което като стойност е 214 милиона евро (42 на 100 от стойността).
Картината за стокообмена на страната ни през 2022 г.
Растежът за 2022 година при износа на България е 37 на 100, при вноса – с близо 42 на 100, само че растежът на негативния баланс е със 79 на 100 по отношение на 2021 година, се показва в разбора. В годината, белязана от международните рецесии и войната в Украйна, положението на стокообмена прилича демографската рецесия в България, показва Борислав Георгиев.
Според него България е стабилно обвързвана с ЕС-27, макар парадокса за 2022 година с намаляващ дял в износа и вноса, само че в диапазона сред 55 на 100 и 66 на 100 през последните пет години.
През 2022 година България удвоява негативното си салдо (т.е. повече купува, в сравнение с продава спрямо 2021 г.) с Руската федерация, Китай и Турция. Отрицателното ни салдо с Украйна е увеличено с 41 на 100, а позитивното салдо със Съединени американски щати понижава на половина.
Половината от това негативно салдо за 2022 година се образува от глава 27 на Митническата цена, която всъщност дава отговор на енергетиката.
В края на март държавните и държавни ръководители на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия приканиха в взаимно писмо ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да преразгледа ограниченията за противопоставяне на отрицателните резултати от нараствания импорт на селскостопански артикули от Украйна. В писмото се акцентира нуждата от доста увеличение на средствата от Европейски Съюз, разпределени за ограничения за подкрепяне, като водачите приканват за ангажиране на спомагателни източници на финансиране за подкрепяне на земеделските производители, които са претърпели загуби и са изложени на риск да изгубят своята ликвидност.
Български зърнопроизводители стачкуваха против нараствания импорт на украинско зърно.
Борислав Георгиев има близо 45 години на практика и административен народен и интернационален опит във външната търговия, започвайки като специалист и достигайки до зам.-министър на външноикономическото съдействие. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за интервала 2005 - 2017 година Активно присъединяване за участие на България в Световната комерсиална организация - Женева - 1996 година, участие във Васенарската договореност - 1996, започването на договарянията за участие в Европейски Съюз. Активно присъединяване в улеснението на търговията в границите на UN/ CEFACT - Женева, основаването на Национална експортна тактика в границите на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ