Пълни заведения, всичко е отворено. Да не би в България вирусът да си отива?
В България паднаха съвсем всички ограничавания, заведенията се изпълниха, а епидемията настава. Мрачните картини от края на предходната година може и да се повторят. А може да стане и по-страшно
Ясен Бояджиев изяснява в Дойче Веле защо.
„ На 1 март наложително отварят заведенията за хранене. Повече по тази тематика няма да се приказва. “ Това подреди министър председателят на министъра на опазването на здравето още на 14 февруари. И нареждането му бе изпълнено категорично.
„ Дотогава би трябвало да е предходна вълната “
След отварянето на училищата, моловете, фитнесите и прочие, в инструкции период бяха отворени и заведенията за хранене, кафенетата и други развлекателни заведения. А дружно с тях и груповите и извънкласните занимания в училищата, груповите туристически пътувания, ревютата, конгресно-конферентните мероприятия, семинарите и състезанията, езиковите, просветителните и другите обучителни центрове и школи. Да не забравим особено да споменем казината и игралните зали, чиято работа очевидно е от решаващо значение за психическото здраве на нацията. На процедура не остана съвсем нищо затворено. (Може би единствено питейните заведения, нощните заведения и другите нощни заведения, само че и на тях им е обещан „ наложителен ” период за отваряне – 1 април.)
Човек ще си каже, че епидемията е на последни издихания и си отпътува. Или както още сподели министър председателят на 14 февруари: „ Дотогава (1 март) би трябвало да е предходна вълната ”. Само че не е предходна, тъкмо противоположното – надига се непрекъснато и все по-застрашително.
Аргументите им
Тъй че отварянето на всичко е назад на здравия разсъдък. За което приказват и неуместните причини, с които го вършат.„ Отварянето на заведенията за хранене не е знак, че всички би трябвало да тръгнат и да се изпозаразят още веднъж ”, казва министър председателят, който разчитал на „ интелигентността на българина ”. Практиката обаче е потвърдила, че на това в България не може да разчита кой знае какъв брой.
Пак съгласно премиера „ с това движение на имунизация и с този щит от 350 000 души (ваксинирани и преболедували), който имаме пред пандемията ”, заведенията за хранене и игралните зали могат да бъдат отворени. Което е цялостна нелепост. За „ щит ” може да се приказва, в случай че преболедувалите и имунизираните бяха 5 милиона. А имунизацията едва-едва пълзи. Да не приказваме, че „ съвършената ѝ организация ” се оказа съвършена каша. За следващ път бе потвърдено, че нормалният ред в България е хаосът.
Числата порастват, само че последователно, споделят те. Но какъв брой да е последователно. За две седмици – от деня, в който министър председателят издаде нареждането си, до през днешния ден – броят на дейните случаи на болестта набъбна с близо 50%, приетите в болница са с над 30% повече, а делът на позитивните проби скочи от 8% до 13-14%. Да не приказваме, че числата може да нарастват и не толкоз „ последователно ”, което най-вероятно ни следва да забележим в идващите дни и седмици.
Как политиката би медицината
Медицинските причини, свързани със здравето и живота на хората, явно отстъпиха пред политическите съображения. В края на краищата решенията, несъмнено, се взимат от политиците, само че пътем да споменем и срама на специалистите. Премиерът им подреди и те млъкнаха (с доста дребни и доста плахи изключения). Даже натаманиха професионалните си критерии по отношение на зова на деня. Цял месец повтаряха, че прагът, при който здравната система не изпитва усложнения да покрие потребностите от здравна помощ, е 200 новозаразени на 100 000 население. В последните дни този предел тихомълком се подвигна на 300. Някои специалисти пък искрено минаха на другата страна – може би им хареса да се возят в премиерската джипка. А има и такива, които напряко се устремиха към депутатска кариера.
Какви са обаче политическите съображения, които надвиха? Най-вероятно става дума за елементарни предизборни сметки. От една страна, на ръководещите очевидно им се коства, че удължаването на рестриктивните мерки носи несъразмерен политически риск. Само заетите в затворените/отворени браншове са голям контейнер от гласоподаватели. От друга страна, евентуалният иден пик на третата вълна на епидемията и неизбежно съпътстващият го боязън у друга част от гласоподавателите също носят евентуални политически дивиденти – партиите с твърди ядра печелят от ниската изборна интензивност.
„ До месец и половина се чака да бъде реализиран цялостен надзор над епидемията ”, съобщи тези дни министърът на опазването на здравето. Дано да е прав, въпреки че изказването му звучи прекомерно оптимистично. По-важно е, че до тогава има риск да се върнем към мрачните картини от последните месеци на предходната година. А може да стане и още по-страшно – с всички произлизащи невъзвратими последствия, които се мерят с човешки животи. С вчерашното отваряне този риск стана още по-голям.
