Колко се печели от дрехи втора ръка у нас? Говорят водещите компании в бранша
В България над 8000 души са заети в преправянето и търговията с облекла втора ръка, като в страната има повече от 3000 физически магазина , където се продават такива дрехи. У нас се обработва над 50 000 тона подобен текстил на година, демонстрират данни на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка, показани на конференция в сряда.
Само за петте водещи компании в този сегмент работят 1585 души, а оборотът на тези сдружения е над 114 милиона лв. за 2017 година, като 48 милиона лв. от тази сума са от експорт. Това разгласи Севдалин Спасов, който е ръководител на асоциацията.
" Въпреки че като сума експортът е по-малък от осъществената в страната продукция, като размер той е доста по-голям, защото изнасяните артикули са с доста по-ниска стойност ", изясни той.
Кои са водачите на пазара в България?
У нас измежду водачите на пазара са дъщерното сдружение на швейцарската TEXAID Textilverwertungs - " Тексайд България " ; " Уан Уорлд Клоутс Трейд България " , която е част от интернационалната мрежа от организации Humana People to People; основаната в България " Ремикс Глобъл " , в която има австрийско участие; " Евротекс " , която работи с водещи компании от сектора от Западна Европа, Съединени американски щати и Канада и " Текс Тийм " , част от групата на интернационалната Texx Team.
От тях уеб сайтът Remix е водещ в Европа в онлайн търговията с използвани облекла, като компанията развива активност на девет пазара, в това число в Гърция, Румъния, Германия, Чехия, Полша и Австрия. Над 65% от продажбите на сдружението са в чужбина, а по думите на ръководещия сътрудник в " Ремикс Глобъл " Любомир Кленов дневно през уеб страницата се продават приблизително над 10 000 продукта. Световният водач в този сегмент е американската tradeUP.
От къде идват облеклата втора употреба в България и за къде се изнасят?
Основно може да се каже, че пътят на облеклата втора употреба минава от събиране (най-често от сложени контейнери в страните в Западна Европа), през подбиране в същите страни или в Източна Европа, до продажба там или в страни от Азия, Латинска Америка и Африка.
Източник:
Севдалин Спасов
" Около 70% от събраните облекла в Западна Европа се насочат към Източна Европа . Германия е най-големият експортьор, а най-големият център за подбиране на използвани облекла е Полша поради близостта й до немския пазар, а също по този начин и до Украйна и Русия, които пък са двата съществени пазара за облеклата втора употреба ", изясни Спасов.
Той добави, че част от експорта в района идва и от Северна Америка, както от Щатите, по този начин и от Канада. Големи центрове за така наречен подбиране пък с изключение на в Германия и Полша има още в Унгария, Белгия и други европейски страни.
По думите на Севдалин Спасов на българския пазар към този момент е налице и противоположната наклонност - събиране на използвани облекла у нас и изнасянето им към западните страни , главно към Германия. Засега обаче този експорт е в дребни размери.
Основната част от вноса у нас минава през Варна, защото е превозен по море. Там се намира и най-големият център за подбиране на такова облекло в страната, който е на групата на Humana.
" От този импорт приблизително 70% е кадърен за приложимост , 10% отива за парцали за индустрията, 15% е за преработване, а до 3% за депониране ", разкри Спасов и добави, че част от годните за приложимост облекла са изпращани към пазарите в Азия, Африка и Латинска Америка, като един от водещите измежду тях е Пакистан.
Затрудненията пред сектора
" Все още сред 30 и 40% е незаконният импорт на използвани текстилни артикули в България " , изясни Спасов. По неговите думи част от него се употребява за битово отопление.
Източник:
Освен това обаче сега фирмите водят диалози с Министерство на околната среда и водите (МОСВ) поради план за налагане на продуктова такса върху този вид артикули.
" Това би натоварило потребителите и би противоречало на екологичната логичност. Тази такса ще бъде казус в Европа, като сходно нещо има във Франция. Там обаче се полза новият текстил, а събираните средства се насочват към подкрепяне на преработвателите на текстил като нас ", уточни Спасов.
Популярни ли са в България облеклата втора употреба?
Може да се каже, че съвсем половината от хората в България са пазарували в магазин за използвани облекла през последната една година.
Това демонстрира изследване на ESTAT, съгласно което 49,9% от присъединилите се в проучването респонденти са удостоверили, че за последните 12 месеца са пазарували в такива магазини постоянно или от време на време. 27,8% пък не са го правили нито един път през този интервал.
" 23% от българите купуват най-често облекла втора употреба, като най-вече те са измежду лицата на възраст над 40 години ", се показва в изследването.
От него излиза наяве още, че половината от клиентите на този вид магазини харчат не повече от 20 лв. на месец за облекло . Като цяло бюджетът на нашенците за нови облекла и обувки на месец е сред 21 и 50 лв..
Само за петте водещи компании в този сегмент работят 1585 души, а оборотът на тези сдружения е над 114 милиона лв. за 2017 година, като 48 милиона лв. от тази сума са от експорт. Това разгласи Севдалин Спасов, който е ръководител на асоциацията.
" Въпреки че като сума експортът е по-малък от осъществената в страната продукция, като размер той е доста по-голям, защото изнасяните артикули са с доста по-ниска стойност ", изясни той.
Кои са водачите на пазара в България?
У нас измежду водачите на пазара са дъщерното сдружение на швейцарската TEXAID Textilverwertungs - " Тексайд България " ; " Уан Уорлд Клоутс Трейд България " , която е част от интернационалната мрежа от организации Humana People to People; основаната в България " Ремикс Глобъл " , в която има австрийско участие; " Евротекс " , която работи с водещи компании от сектора от Западна Европа, Съединени американски щати и Канада и " Текс Тийм " , част от групата на интернационалната Texx Team.
От тях уеб сайтът Remix е водещ в Европа в онлайн търговията с използвани облекла, като компанията развива активност на девет пазара, в това число в Гърция, Румъния, Германия, Чехия, Полша и Австрия. Над 65% от продажбите на сдружението са в чужбина, а по думите на ръководещия сътрудник в " Ремикс Глобъл " Любомир Кленов дневно през уеб страницата се продават приблизително над 10 000 продукта. Световният водач в този сегмент е американската tradeUP.
От къде идват облеклата втора употреба в България и за къде се изнасят?
Основно може да се каже, че пътят на облеклата втора употреба минава от събиране (най-често от сложени контейнери в страните в Западна Европа), през подбиране в същите страни или в Източна Европа, до продажба там или в страни от Азия, Латинска Америка и Африка.
Източник:
Севдалин Спасов
" Около 70% от събраните облекла в Западна Европа се насочат към Източна Европа . Германия е най-големият експортьор, а най-големият център за подбиране на използвани облекла е Полша поради близостта й до немския пазар, а също по този начин и до Украйна и Русия, които пък са двата съществени пазара за облеклата втора употреба ", изясни Спасов.
Той добави, че част от експорта в района идва и от Северна Америка, както от Щатите, по този начин и от Канада. Големи центрове за така наречен подбиране пък с изключение на в Германия и Полша има още в Унгария, Белгия и други европейски страни.
По думите на Севдалин Спасов на българския пазар към този момент е налице и противоположната наклонност - събиране на използвани облекла у нас и изнасянето им към западните страни , главно към Германия. Засега обаче този експорт е в дребни размери.
Основната част от вноса у нас минава през Варна, защото е превозен по море. Там се намира и най-големият център за подбиране на такова облекло в страната, който е на групата на Humana.
" От този импорт приблизително 70% е кадърен за приложимост , 10% отива за парцали за индустрията, 15% е за преработване, а до 3% за депониране ", разкри Спасов и добави, че част от годните за приложимост облекла са изпращани към пазарите в Азия, Африка и Латинска Америка, като един от водещите измежду тях е Пакистан.
Затрудненията пред сектора
" Все още сред 30 и 40% е незаконният импорт на използвани текстилни артикули в България " , изясни Спасов. По неговите думи част от него се употребява за битово отопление.
Източник:
Освен това обаче сега фирмите водят диалози с Министерство на околната среда и водите (МОСВ) поради план за налагане на продуктова такса върху този вид артикули.
" Това би натоварило потребителите и би противоречало на екологичната логичност. Тази такса ще бъде казус в Европа, като сходно нещо има във Франция. Там обаче се полза новият текстил, а събираните средства се насочват към подкрепяне на преработвателите на текстил като нас ", уточни Спасов.
Популярни ли са в България облеклата втора употреба?
Може да се каже, че съвсем половината от хората в България са пазарували в магазин за използвани облекла през последната една година.
Това демонстрира изследване на ESTAT, съгласно което 49,9% от присъединилите се в проучването респонденти са удостоверили, че за последните 12 месеца са пазарували в такива магазини постоянно или от време на време. 27,8% пък не са го правили нито един път през този интервал.
" 23% от българите купуват най-често облекла втора употреба, като най-вече те са измежду лицата на възраст над 40 години ", се показва в изследването.
От него излиза наяве още, че половината от клиентите на този вид магазини харчат не повече от 20 лв. на месец за облекло . Като цяло бюджетът на нашенците за нови облекла и обувки на месец е сред 21 и 50 лв..
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ