В България коефициентът на детската смъртност все още е тревожно

В България коефициентът на детската смъртност към момента е обезпокоително висок. През 2016 година той е 6,5, число, което не може да ни успокои, макар че е по-ниско от предходната година с 0,1 и макар наклонността на понижаването му през годините. Това число бе оповестено на протеклата през вчерашния ден кръгла маса, разглеждаща проблемите в детското опазване на здравето у нас, проведена от Българската педиатрична асоциация. За информация през коефициентът на детска смъртност през 2005 година е бил 10,4 по данни на Национален статистически институт.

Коефициентът за детска смъртност е извънредно значителен индикатор по тази причина по какъв начин

опазването на здравето в една страна работи, дали действа вярно здравната ѝ система и каква е държавната политика към популацията или съответно казано, откакто здравната система не може да отреагира и да избави живота на едно дете до 1 година защо нейно равнище можем да приказваме? За сведение, единствено в Европа има райони, в които детската смъртност е сведена до 00,00%о и даже в страни кандидатки варира от 4,9 (Черна гора) до 11,1 (Турция).

За какво обаче сигнализират от Българската педиатрична асоциация и за какво би трябвало да сме разтревожени?

При едни прогнози при актуалните условия на опазване на здравето и демографска картина у нас няма да е нереалистично да споменем, че наклонността в придвижването на коефициента за детска смъртност може да се обърне скоропостижно. И това не е поради обезверение.

От години наред е прочут казусът с дефицита на педиатри, неонатолози и експерти по здравни грижи в българските лечебни заведения. Когато на една кръгла маса от педиатричната общественост оповестяват, че реализирането на общоприетите диагностични и лечебни процедури в доста лечебни заведения и високоспециализирани клиника скоро ще стане невероятно поради сериозния размер на този проблем, при явния недостиг в ръководството на Националната стратегия за възстановяване на майчиното и детското опазване на здравето 2014 – 2020 година, не можеш да мислиш по-позитивно.

По данните за детската смъртност можем идеално да предположим къде в бъдеще младите българи ще се стремят да раждат – до момента в който в района на София тя е стигнала 2,5 коефициент, то в други това число е с 30-40% по-високо, което е сигурен индикатор за разпокъсаността и неравноправноправността в приемането на съответна здравна грижа за децата в страната по териториален симптом.

Защо поражда недостиг на педиатрична грижа?

За страдание, аргументите са доста и прекомерно сложни. Типични за нашето опазване на здравето, само че мултиплицирани неведнъж в тази област поради нейната присъща специфичност – да е безвъзмездна за децата, т.е. да се покрива от страната, която е един от най-недобросъвестните длъжници. Клиничните пътеки са едни от най-ниско остойностените, въпреки това има цялостна липса на интерес от вложители в детските заболявания – нали, повече от ясное, че тези вложения няма по какъв начин да бъдат възвърнати в какъвто и да е проект. Това е повода да няма частна педиатрична болница. Тук се корени и казусът държавните да тънат в недостиг и активността в тях да се поддържа от отдадени на идеята шепа медици. Съответно и региона не наподобява примамлива и допустима за специализиращи лекари, надлежно поради ниското възнаграждение и ниска преспектива за развиване на медицината, проблеми свързани с продължаващото здравно образование и неналичието на финансова опция лечебните заведения да поемат учащи.

Според Българската педиатрична асоциация актуалните стратегии за подготовка на педиатри и професионални експерти не дават отговор на Европейската академия по педиатрия. Затова от там оферират продължителността на образованието по обща педиатрия да продължава 3 години след което да се надгражда с профилна компетентност 2 години с опция за придобиване на две компетентност. В обучителните стратегии на всички равнища от асоциацията упорстват да се включат занятия за придобиване на познания в региона на връзката с деца и родителите.

Свързани публикации.. България е водеща по детска смъртност в Европейски Съюз 0 Стартира Националната стратегия за майчино и детско опазване на здравето 0 Въвеждат стандарт за развиването на бебетата 0

По думите на проф. Пилософ е належащо основаването на конструкция, ръководеща политиките в областта на майчиното и детско опазване на здравето в здравното ни министерство, както и основаването на детски здравен парк в столицата, който да сплотява разпокъсаните все още клиники в модерна висотехнологична Национална педиатрична болница. Изготвянето на стандарт за незабавни положения в педиатрията също би дрътнало родното детско опазване на здравето на по-високо равнище.

За да е обезпечен най-малко най-малко средства от здравните осигуровки на децата, от педиатричната асоциация оферират държавният трансфер да бъде в обособена сметка, „ с цел да е транспарантно какво тъкмо отделя държвата за обезпечаването здравето на идното потомство “.

От БПА желаят, разумно, още отделяне в Националния рамков контракт за медицинските действия на клинични пътеки за лекуване единствено на деца, както и да няма ограничавания за възнаграждение на диагностика и лекуване по клинични пътеки за деца (варианти до 1-годишна възраст или до 6-годишна възраст за обострени хронични заболявания), по този начин също и хоспитализация без ограничавания за децата до 1-годишна възраст, без значение от диагнозата им.

Естествено, въпросът за повишение заплащането на спецалистите по здравни гржи и лекарите работещи с деца няма по какъв начин да не стои на дневен ред, в случай че желаеме по-добро детско опазване на здравето. Стои и въпросът за компенсиране на персоналните лекари и педиатрите от извънболничната помощ за потребителската такза за деца, които са освободени от нея, само че която не се покрива от никой различен, с изключение на от причинителя на здравна помощ.

Какво още се предложи на кръглата маса?
Лекарствата за амбулаторно лекуване на деца до 7 година възраст да бъдат безвъзмездни, което би ни сложило редовм до положителните политики на детско опазване на здравето в Европа; Запазване на висок имунизационен обсег измежду популацията, което съгласно БПА мое да се реализира с непрекъснат разговор сред институциите, лекарите и родителите – функционалност, която се занемари през последните 1-2 десетилетия. Между другото,

90-92% от родителите одобряват наложителните ваксини от имунизационния календар като нужда и правят оценка изгодата от тях, а 73% смятат, че имунизациите би трябвало да са наложителни, което излиза наяве след национално представително проучване на настройките и информираността на популацията за ваксинопрофилактиката. Още, понижаване на случаите на раждане посредством секцио – достигнали сме цифрата 43%, което е високо; както и действени стъпки за обезпечаване на „ първи контакт “ новородено – майка.

Какво е направено въпреки всичко?

До момента по Националната стратегия за възстановяване на майчиното и детско опазване на здравето 2014 – 2020 година о думите на зам.-министърът на опазването на здравето г.жа Светлана Йорданова е изпълнено следното:

Разкрити са 31 здравно-консултативни центъра за майчино и детско здраве (ЦМДЗ). В тях се обезпечават съвещания от интердисциплинарни екипи отвън обсега на здравното обезпечаване на бременни преди и след раждането, на новородени, в това число недоносени, както и на деца с увреждания и хронични болести. В ЦМДЗ се обезпечава психическа и обществена поддръжка за бременни дами и родилки и предварителна защита на изоставянето на деца. До момента са осъществени 13 657 съвещания на бременни и на деца с хронични болести, както и 1 506 домашни визити. В рамките на програмата се финансират генетичните лаборатории към университетските лечебни заведения в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, които са осъществили биохимичен скрининг при 34 132 бременни за оценка на риска от раждане на дете с хромозомни аномалии. За ранно разкриване и навременна намеса при увреждане на слуха е въведен всеобщ неонатален скрининг, който се прави в 107 неонатологични структури. До момента са обхванати 88 835 новородени. В университетските и профилирани лечебни заведения в София, Пловдив, Варна и Плевен работят комисии, които приготвят самостоятелни проекти за сложно интердисциплинарно здравно обслужване и продължителна здравна грижа за деца с хронични болести, увреждания и вродени малформации. До момента са направени 1 938 медико-социални проекти.

В осъществяване на НППМДЗ 93 общопрактикуващи лекари (ОПЛ) и педиатри от извънболничната помощ са минали образование за разкриване на разстройствата от аутистичния набор в първите три години от живота. Подготвено е образователно управление „ Аутизмът като проблем на публичното здраве”, предопределен за експертите от Регионалните здравни инспекции (РЗИ). С тяхно подпомагане ще се организира отдалечено образование на ОПЛ в страната.

Върху какво още се/може да се поработи на равнище събиране на данни и разбор?
На Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) е предоставено провеждането на изследване на индикаторите за детско здраве в обособените области на страната. Въз основа на получените данни ще се създаде Карта на заболеваемостта по групи за обособените райони в страната, както и измежду селското и градско население. У нас 72% от случаите детската смъртност се дължат на проблеми в перинаталния интервал или с съществуването на вродени аномалии, по думите на проф. Пилософ. Според него е нужен изчерпателен и подробен разбор на аргументите за всеки съдбовен случай, което ще разреши открояването на действителните аргументи за тази черна статистика. С осъществяването на този разбор могат да се дадат работещи решения и се подхващат целенасочени дейности за намаляването коефициента на детска смъртност.