Няма кой да поддържа старите асансьори, не се произвеждат части за тях |
В България има 130 000 асансьори, 90 000 от които са създадени от Асансьорния цех в София. И множеството от тях са рискови по две аргументи. Първо, заводът беше затворен преди повече от 30 години. Части за неговите асансьори няма и техниците са принудени да ги поправят с подръчни материали.
Ще напомня единствено два от случаите. През 2014 година паднал асансьор в 12-етажен блок на бул. „ Цариградско шосе ” в София лиши живота на една жена, а друга пострада тежко. Асансьорът е бил ремонтиран главно, само че с подръчни елементи. С наставления за ремонт е бил асансьорът в „ Майчин дом ”, който пропадна през 2010 година В него са пътували 12 души, измежду които 9 бременни дами. Цяло знамение е, че нямаше жертви.
Второ, тази остаряла технология не основава интерес у младежите да работят с такива уреди. А и отговорността е голяма – става въпрос за човешки живот.
Така с поддръжката на старите асансьори, които са към 70%, се занимават най-вече хора в предпенсионна и пенсионна възраст. Средната възраст на техниците в Централна и Северозападна България е към 73 година, а в София към 70 година
Това значи, че единствено след няколко години старите асансьори в огромни жилищни комплекси като „ Люлин ”, „ Младост ”, „ Овча купел ”, „ Дружба ” и доста други в цялата страна може да останат без поддръжка. В някои градове казусът към този момент е реалност – за асансьорите се грижат, както могат, електротехници, които живеят в блока, единствено и единствено майките с дребни деца и мъчно преносимите хора да не стават пандизчии в личните си домове.
Тези асансьори даже не минават годишен механически обзор, което ги прави рискови за живота на хората, които ги употребяват.
Липса на фрагменти има и в частните компании за контрол на СПО (Съоръжение с нараснала опасност), които ревизират асансьорите в жилищните и промишлените здания (б. а. - за тези в публичните дава отговор държавна фирма). Там междинната възраст е към 62 година и по насила е специалност единствено за пенсионери. За да стане човек контрольор в частния контрол, където са регистрирани множеството асансьори в България, той би трябвало да има инженерно обучение и стаж в тази сфера 5 години или 10, в случай че е със приблизително обучение. На тези критерии дават отговор хора в пенсионна възраст. Това прави специалността безинтересна и даже невъзможна за по-млади хора.
Друг проблем, който също ги отблъсква, е сложното изкарване на дееспособност за механик на асансьори. Причината още веднъж е в нормативната уредба. В този случай тя изисква обучение „ машинен механик “ или „ електромонтьор “, а такива дисциплини не се преподават в учебните заведения от дълго време. Няма и паралелки за асансьорни техници, като се изключи едно столично учебно заведение, в което този предмет се преподава от две години. Но това е извънредно незадоволително.
Напоследък бизнесът все по-успешно влиза в учебните заведения, с цел да образова и приготвя бъдещите си фрагменти. Големите компании в сектора оферират стипендии и платени стажове, оборудват образователни зали, възнамеряват да основат обучителни центрове, където да показват най-новите технологии в асансьорната промишленост.
И не на последно място, несъмнено, оферират положителни заплати. Стартовите за хора без опит са 1200-1500 лева на месец, а за тези с опит – към 2500 лева Възнагражденията в сектора доближават и до 20 000 лева, когато се върви командировка в чужбина. Много от по-големите компании изпращат свои чиновници да инсталират асансьори в Западна Европа.
Професията е забавна – новите асансьори са с компютърно ръководство. И евентуално някои младежи биха се насочили към нея, в случай че има къде да я учат. Като начало би било добре във всеки регионален град да се открият асансьорни паралелки с преподаватели от сектора.
Имаме и други хрумвания, само че без интерес от страна на страната и обществото, мъчно бихме могли да ги осъществяваме. А към този момент сме закъснели доста и това може да коства скъпо. Ако някой може въобще да пресметна цената на човешкия живот.
-----------------------------------------------------------------------------
Инж. Христо Таков е говорител на Българската асансьорна асоциация
Ще напомня единствено два от случаите. През 2014 година паднал асансьор в 12-етажен блок на бул. „ Цариградско шосе ” в София лиши живота на една жена, а друга пострада тежко. Асансьорът е бил ремонтиран главно, само че с подръчни елементи. С наставления за ремонт е бил асансьорът в „ Майчин дом ”, който пропадна през 2010 година В него са пътували 12 души, измежду които 9 бременни дами. Цяло знамение е, че нямаше жертви.
Второ, тази остаряла технология не основава интерес у младежите да работят с такива уреди. А и отговорността е голяма – става въпрос за човешки живот.
Така с поддръжката на старите асансьори, които са към 70%, се занимават най-вече хора в предпенсионна и пенсионна възраст. Средната възраст на техниците в Централна и Северозападна България е към 73 година, а в София към 70 година
Това значи, че единствено след няколко години старите асансьори в огромни жилищни комплекси като „ Люлин ”, „ Младост ”, „ Овча купел ”, „ Дружба ” и доста други в цялата страна може да останат без поддръжка. В някои градове казусът към този момент е реалност – за асансьорите се грижат, както могат, електротехници, които живеят в блока, единствено и единствено майките с дребни деца и мъчно преносимите хора да не стават пандизчии в личните си домове.
Тези асансьори даже не минават годишен механически обзор, което ги прави рискови за живота на хората, които ги употребяват.
Липса на фрагменти има и в частните компании за контрол на СПО (Съоръжение с нараснала опасност), които ревизират асансьорите в жилищните и промишлените здания (б. а. - за тези в публичните дава отговор държавна фирма). Там междинната възраст е към 62 година и по насила е специалност единствено за пенсионери. За да стане човек контрольор в частния контрол, където са регистрирани множеството асансьори в България, той би трябвало да има инженерно обучение и стаж в тази сфера 5 години или 10, в случай че е със приблизително обучение. На тези критерии дават отговор хора в пенсионна възраст. Това прави специалността безинтересна и даже невъзможна за по-млади хора.
Друг проблем, който също ги отблъсква, е сложното изкарване на дееспособност за механик на асансьори. Причината още веднъж е в нормативната уредба. В този случай тя изисква обучение „ машинен механик “ или „ електромонтьор “, а такива дисциплини не се преподават в учебните заведения от дълго време. Няма и паралелки за асансьорни техници, като се изключи едно столично учебно заведение, в което този предмет се преподава от две години. Но това е извънредно незадоволително.
Напоследък бизнесът все по-успешно влиза в учебните заведения, с цел да образова и приготвя бъдещите си фрагменти. Големите компании в сектора оферират стипендии и платени стажове, оборудват образователни зали, възнамеряват да основат обучителни центрове, където да показват най-новите технологии в асансьорната промишленост.
И не на последно място, несъмнено, оферират положителни заплати. Стартовите за хора без опит са 1200-1500 лева на месец, а за тези с опит – към 2500 лева Възнагражденията в сектора доближават и до 20 000 лева, когато се върви командировка в чужбина. Много от по-големите компании изпращат свои чиновници да инсталират асансьори в Западна Европа.
Професията е забавна – новите асансьори са с компютърно ръководство. И евентуално някои младежи биха се насочили към нея, в случай че има къде да я учат. Като начало би било добре във всеки регионален град да се открият асансьорни паралелки с преподаватели от сектора.
Имаме и други хрумвания, само че без интерес от страна на страната и обществото, мъчно бихме могли да ги осъществяваме. А към този момент сме закъснели доста и това може да коства скъпо. Ако някой може въобще да пресметна цената на човешкия живот.
-----------------------------------------------------------------------------
Инж. Христо Таков е говорител на Българската асансьорна асоциация
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ