Книга на проф. Велчо Велчев възкресява личността и делото на Светогорския монах
В авторитетната поредност " Дълг и чест " на издателство " Захарий Стоянов " влезе и забележителното съчинение на проф. Велчо Велчев " Паисий Хилендарски. Епоха, персона, дело ". На проф. Велчо Велчев (1907-1991) отец Паисий е един от обичаните създатели, към чието творчество той се връща неведнъж, с цел да го показа по-изчерпателно. За Светогорския духовник той разгласява редица публикации, студии и монографии, в които преглежда идеологията на Паисий, изворите на Паисиевата история, другите преписи, заветите му за българската литература и други Участва интензивно в разногласията за родното място на Паисий, за принадлежността му към идеологията на европейското Просвещение. И още в увода на книгата създателят акцентира, че посредством делото на Паисий Хилендарски с неговата скромна привидно " История славянобългарска ", приключена през 1762 година, той става основоположник на Българското възобновление, което по историческите си белези подхожда на епохата на европейското Просвещение. Така Паисий заема място сред представителите на тази ера.
Неслучайно първата глава е наречена " На прехода сред две столетия ", в която е оголен характерът на Просвещението в Западна Европа и проникването на неговия дух на Балканите, с цел да се стигне до интервала, в който българите се разсънват за нов живот, а Паисий Хилендарски става вестител на националната истина. Както написа проф. Велчо Велчев, има нещо изключително в личността и историческата роля на Паисий Хилендарски като основоположник на българското Просвещение. Той пръв за своето време внася в мозъците на сънародниците ни хрумвания за национално самоопределяне, опозиция и битка в преходния исторически интервал, когато стартира да се разклаща феодалният строй в Османската империя. Паисий Хилендарски не се помирява със съществуващото робско състояние на индивида, не приема безропотно и смирено участта му, не оставя ориста на хора и нации в предписание на " божия промисъл ", а се заема за действителното им направляване посредством интервенция, интензивност, за което самичък е жив образец. От прочетеното излиза наяве, че в " История славянобългарска " Паисий Хилендарски не дава просто картина на предишното, съгрята, както се е мислело дълго време, от пламъка на гордостта пред неговото великолепие, обагрено от мобилизиращите краски на ревностния родолюбец, който в името на своето родолюбие не скъпи истината. Паисиевата история, стояща по общото самопризнание на висотата на историческото познание по това време, е надълбоко обвързвана и с тогавашния живот. Затова по своя темперамент и устременост " История славянобългарска " бележи прелом в мисленето на българина, слага началото на нова културна ориентировка, включва българския народ в общоевропейското развиване.
В книгата си, построена на триединството - ера, персона, дело - проф. Велчо Велчев преглежда и предшествениците и съвремениците на Паисий, неговото духовно образуване - пътя от Банско до Света гора, особено се стопира на светската бликам в просвещения дух, с цел да види по-късно в Паисиевата История - аргументация за национална стратегия. Авторът върви по следите на преписите, както и осмисля научната книжнина, отдадена на неговото дело. Това му оказва помощ да разкрие идейния свят на Паисий като изразител на въжделенията и ползите на националните маси. Книгата е богата и с авторовите бележки и мнения, както и с библиографията. Към личността на създателя ни връща и послесловът на неговия наследник - поета и книжовен критик Петър Велчев.
В книгата си проф. Велчо Велчев е стъпил на разбирането за креативната мощност на народа, за индивида като олицетворение на народностната самородност, за предишното, езика и нравите като белег на нацията. Тази идея е управителна в осветляването на проблемите, свързани с делото на Паисий Хилендарски. Повече от положително е, че издателство " Захарий Стоянов " възкреси едно почтено научно дело.
Неслучайно първата глава е наречена " На прехода сред две столетия ", в която е оголен характерът на Просвещението в Западна Европа и проникването на неговия дух на Балканите, с цел да се стигне до интервала, в който българите се разсънват за нов живот, а Паисий Хилендарски става вестител на националната истина. Както написа проф. Велчо Велчев, има нещо изключително в личността и историческата роля на Паисий Хилендарски като основоположник на българското Просвещение. Той пръв за своето време внася в мозъците на сънародниците ни хрумвания за национално самоопределяне, опозиция и битка в преходния исторически интервал, когато стартира да се разклаща феодалният строй в Османската империя. Паисий Хилендарски не се помирява със съществуващото робско състояние на индивида, не приема безропотно и смирено участта му, не оставя ориста на хора и нации в предписание на " божия промисъл ", а се заема за действителното им направляване посредством интервенция, интензивност, за което самичък е жив образец. От прочетеното излиза наяве, че в " История славянобългарска " Паисий Хилендарски не дава просто картина на предишното, съгрята, както се е мислело дълго време, от пламъка на гордостта пред неговото великолепие, обагрено от мобилизиращите краски на ревностния родолюбец, който в името на своето родолюбие не скъпи истината. Паисиевата история, стояща по общото самопризнание на висотата на историческото познание по това време, е надълбоко обвързвана и с тогавашния живот. Затова по своя темперамент и устременост " История славянобългарска " бележи прелом в мисленето на българина, слага началото на нова културна ориентировка, включва българския народ в общоевропейското развиване.
В книгата си, построена на триединството - ера, персона, дело - проф. Велчо Велчев преглежда и предшествениците и съвремениците на Паисий, неговото духовно образуване - пътя от Банско до Света гора, особено се стопира на светската бликам в просвещения дух, с цел да види по-късно в Паисиевата История - аргументация за национална стратегия. Авторът върви по следите на преписите, както и осмисля научната книжнина, отдадена на неговото дело. Това му оказва помощ да разкрие идейния свят на Паисий като изразител на въжделенията и ползите на националните маси. Книгата е богата и с авторовите бележки и мнения, както и с библиографията. Към личността на създателя ни връща и послесловът на неговия наследник - поета и книжовен критик Петър Велчев.
В книгата си проф. Велчо Велчев е стъпил на разбирането за креативната мощност на народа, за индивида като олицетворение на народностната самородност, за предишното, езика и нравите като белег на нацията. Тази идея е управителна в осветляването на проблемите, свързани с делото на Паисий Хилендарски. Повече от положително е, че издателство " Захарий Стоянов " възкреси едно почтено научно дело.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ