Край на Първата световна война, дадохме 83 000 жертви
В 11-ия час на 11-ия ден на 11-ия месец на 1918 година публично настава краят на Първата международна война. Този кървясъл спор лиши живота на 10 милиона души и изтри от картата на света четири огромни империи - Руската, Османската, Германската и Австро-Унгарската. Няма българско семейство, което да не е изгубило човек в тази кланица. Българските жертви са 83 000 души. В разгара на войната Царство България активизира невижданите в никакъв случай по-късно 1 милион и 200 хиляди души.
Германия подписва примирието в Компиен. Датата 11 ноември е народен празник във Франция. В доста страни го назовават Деня на паметта или Деня на ветераните. Германия в никакъв случай не е чествала този излъган ден. Най-близката до нея дата - 16 ноември, е Ден за народен печал.
Въпреки че примирието стартира в 11 часа на 11 ноември, в този финален ден умират 2738 души. Това демонстрира по какъв начин съдружниците от Антантата не желаят да понижат напрежението на войната до последния миг. Французинът Огюстен Требушон е последната жертва в нея. Пронизан е от немски патрон в 10.50 часа, до момента в който отива да заяви на бойните си приятели, които таман минават реката Мьоз, че след началото на примирието ще им бъде сервирана топла чорба.
България първа подписва примирието и излиза от войната. Това става през октомври след войнишкото въстание. По-късно командващият балканския спектакъл на бойните дейности Аугуст декор Мекензен ще ни упрекна, че поради нас Германия е изгубила войната. Няма нищо правилно в това. Страните от Централния съюз вземат решение да сложат оръжие, откакто президентът на Съединените щати Удроу Уилсън разгласява своите 14 точки за мир. В тях е казано ясно, че ще бъде спазен правилото за самоопределяне и няма да бъдат откъсвани територии от изгубилите войната.
Но нищо от това не е спазено - Франция е най-големият покровител на концепцията, че Германия и България би трябвало да бъдат грубо осъдени. В бъдещия Версайски кротичък контракт от двете страни ще бъдат отнети територии с преобладаващо тяхно население. Уилсън не знае, че сред спечелилите войната има секрети контракти. Според тях Италия би трябвало да получи популации главно с австрийци Тирол и полуостров Истрия, на който живеят хървати и словенци.
Същата загадка сделка има и сред Франция и Англия за делба на немските колонии и османските владения. На 29 октомври в Германия избухва протест на моряците от военното пристанище Вилхелмсхафен, в страната е оповестена република. На 9 ноември кайзер Вилхелм Втори подписва абдикацията си. Същият ден Макс декор Баден предава пълномощията си на канцлер на социалдемократа Фридрих Еберт. Така се ражда митът за ножа в гърба, забит в армията от страна на социалдемократите.
Същия ден фронтовата линия е пресечена от пет автомобила. Водач на делегацията е Матиас Ерцбергер. Тя е заведена на скрито място, където е частният трен на френския маршал Фердинанд Фош. След това излиза наяве, че това е в гората до Компиен.
Още тогава Франция демонстрира своята злопаметност, която е лишена от каквато и да било предвидливост. Фош упорства немците да подпишат 34 клаузи, с цел да има помирение. Сред тях са:
- Незабавна евакуация от Люксембург, Белгия и Франция. Германия би трябвало да напусне Елзас и Лотарингия - област, заселена с немци, която е извоювана от Франция през войната от 1871 година.
- Подписалата примирието Германия би трябвало незабавно да съобщи 5000 оръдия, 25 000 картечници, 3000 минохвъргачки, 1700 самолета, 5000 локомотива и 150 000 вагона. Трябва да даде на спечелилите и 5000 камиона.
- Страната, подмамена да подпише примирието, би трябвало незабавно да освободи западния бряг на река Рейн и да отдръпне войските си на 30 километра от източния.
- Денонсиране на подписаните към този момент съглашения за капитулация с Русия и Румъния. От Германия се желае да се отдръпна и от съветските земи в региона на Балтийско море, които е окупирала след Брест-Литовския мир.
Почитаме примирието с шотландски гайди
С благословията на Българската православна черква с изключение на с камбанен звън признателност за края на войната ще бъде изразена и с молебен за мир. Той ще се състои на 11 ноември в 11:30 часа в столичния храм " Света Мина ". С поддръжката на посолството на Англия респект към починалите във войните ще бъде отдадена и на английските военни гробове на Централните софийски гробища. По самодейност на английския Колеж по гайдарство на 11 ноември в 6 часа сутринта гайдари ще изсвирят два пъти мелодията към песента " Битката завърши " (Battles o’er). Инициативата е интернационална, а у нас мелодията ще бъдат изпълнена от трима гайдари от шотландската гайдарска група у нас.
Посолствата на Англия, Ирландия, Германия, Италия и Франция в България на следващия ден също ще отдадат респект на починалите с годишна възпоменателна гала на територията на своите военни гробове на Централните софийски гробища. Всяка година на този ден британците носят на реверите си алени макове.
Още търсят безследно изчезнали
100 години след края на Първата огромна война продължава издирването и идентифицирането на починали бойци. Все още над 200 хиляди души се водят безследно изчезнали. В Източна Франция, в региона на Вердюн, правосъдният доктор Бруно Фремонт изследва останките на боец, погубен от шрапнел в борбата при Вердюн. Той не може да бъде разпознат, тъй като липсва идентификационният му номер.
В своя публикация " Ройтерс " споделя по какъв начин в продължение на месеци Фремонт търси улики за самоличността на боеца, чиито остатъци са открити през март от служащи, ремонтиращи път. ДНК пробата е ненужен в такива случаи, в които няма опция за съпоставяне с родственици.
Век след края на войната президентът Еманюел Макрон ще уважи годишнината. Ще участват международни водачи, в това число президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп и немският канцлер Ангела Меркел.
Германия подписва примирието в Компиен. Датата 11 ноември е народен празник във Франция. В доста страни го назовават Деня на паметта или Деня на ветераните. Германия в никакъв случай не е чествала този излъган ден. Най-близката до нея дата - 16 ноември, е Ден за народен печал.
Въпреки че примирието стартира в 11 часа на 11 ноември, в този финален ден умират 2738 души. Това демонстрира по какъв начин съдружниците от Антантата не желаят да понижат напрежението на войната до последния миг. Французинът Огюстен Требушон е последната жертва в нея. Пронизан е от немски патрон в 10.50 часа, до момента в който отива да заяви на бойните си приятели, които таман минават реката Мьоз, че след началото на примирието ще им бъде сервирана топла чорба.
България първа подписва примирието и излиза от войната. Това става през октомври след войнишкото въстание. По-късно командващият балканския спектакъл на бойните дейности Аугуст декор Мекензен ще ни упрекна, че поради нас Германия е изгубила войната. Няма нищо правилно в това. Страните от Централния съюз вземат решение да сложат оръжие, откакто президентът на Съединените щати Удроу Уилсън разгласява своите 14 точки за мир. В тях е казано ясно, че ще бъде спазен правилото за самоопределяне и няма да бъдат откъсвани територии от изгубилите войната.
Но нищо от това не е спазено - Франция е най-големият покровител на концепцията, че Германия и България би трябвало да бъдат грубо осъдени. В бъдещия Версайски кротичък контракт от двете страни ще бъдат отнети територии с преобладаващо тяхно население. Уилсън не знае, че сред спечелилите войната има секрети контракти. Според тях Италия би трябвало да получи популации главно с австрийци Тирол и полуостров Истрия, на който живеят хървати и словенци.
Същата загадка сделка има и сред Франция и Англия за делба на немските колонии и османските владения. На 29 октомври в Германия избухва протест на моряците от военното пристанище Вилхелмсхафен, в страната е оповестена република. На 9 ноември кайзер Вилхелм Втори подписва абдикацията си. Същият ден Макс декор Баден предава пълномощията си на канцлер на социалдемократа Фридрих Еберт. Така се ражда митът за ножа в гърба, забит в армията от страна на социалдемократите.
Същия ден фронтовата линия е пресечена от пет автомобила. Водач на делегацията е Матиас Ерцбергер. Тя е заведена на скрито място, където е частният трен на френския маршал Фердинанд Фош. След това излиза наяве, че това е в гората до Компиен.
Още тогава Франция демонстрира своята злопаметност, която е лишена от каквато и да било предвидливост. Фош упорства немците да подпишат 34 клаузи, с цел да има помирение. Сред тях са:
- Незабавна евакуация от Люксембург, Белгия и Франция. Германия би трябвало да напусне Елзас и Лотарингия - област, заселена с немци, която е извоювана от Франция през войната от 1871 година.
- Подписалата примирието Германия би трябвало незабавно да съобщи 5000 оръдия, 25 000 картечници, 3000 минохвъргачки, 1700 самолета, 5000 локомотива и 150 000 вагона. Трябва да даде на спечелилите и 5000 камиона.
- Страната, подмамена да подпише примирието, би трябвало незабавно да освободи западния бряг на река Рейн и да отдръпне войските си на 30 километра от източния.
- Денонсиране на подписаните към този момент съглашения за капитулация с Русия и Румъния. От Германия се желае да се отдръпна и от съветските земи в региона на Балтийско море, които е окупирала след Брест-Литовския мир.
Почитаме примирието с шотландски гайди
С благословията на Българската православна черква с изключение на с камбанен звън признателност за края на войната ще бъде изразена и с молебен за мир. Той ще се състои на 11 ноември в 11:30 часа в столичния храм " Света Мина ". С поддръжката на посолството на Англия респект към починалите във войните ще бъде отдадена и на английските военни гробове на Централните софийски гробища. По самодейност на английския Колеж по гайдарство на 11 ноември в 6 часа сутринта гайдари ще изсвирят два пъти мелодията към песента " Битката завърши " (Battles o’er). Инициативата е интернационална, а у нас мелодията ще бъдат изпълнена от трима гайдари от шотландската гайдарска група у нас.
Посолствата на Англия, Ирландия, Германия, Италия и Франция в България на следващия ден също ще отдадат респект на починалите с годишна възпоменателна гала на територията на своите военни гробове на Централните софийски гробища. Всяка година на този ден британците носят на реверите си алени макове.
Още търсят безследно изчезнали
100 години след края на Първата огромна война продължава издирването и идентифицирането на починали бойци. Все още над 200 хиляди души се водят безследно изчезнали. В Източна Франция, в региона на Вердюн, правосъдният доктор Бруно Фремонт изследва останките на боец, погубен от шрапнел в борбата при Вердюн. Той не може да бъде разпознат, тъй като липсва идентификационният му номер.
В своя публикация " Ройтерс " споделя по какъв начин в продължение на месеци Фремонт търси улики за самоличността на боеца, чиито остатъци са открити през март от служащи, ремонтиращи път. ДНК пробата е ненужен в такива случаи, в които няма опция за съпоставяне с родственици.
Век след края на войната президентът Еманюел Макрон ще уважи годишнината. Ще участват международни водачи, в това число президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп и немският канцлер Ангела Меркел.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ