Увеличават се чужденците, които учат висше образование в България. През

Увеличават се чужденците, които учат висше обучение в България. През образователната 2021/2022 година техният брой е 16 525 души, което 8,2 % от всички студенти в страната. През 2013 година делът им е бил двойно по-малък - 4,1 %. Това излиза наяве от план за актуализиране на Националната карта на висшето обучение в Република България, който е оповестен за публично разискване, заяви пресцентърът на Министерството на образованието и науката.

Според документа България е отличник в целия Европейски Съюз по дял на задграничните студенти по медицински специалности. 58,5 на 100 от учещите " Медицина " в страната са чужденци.

Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48 процента) от избрания от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) общ потенциал на всички висши учебни заведения в страната, които имат места за 415 472 студенти.

Средният застрахователен приход на излизащите от университетите висшисти в България се е нараснал съвсем двойно за последните 10 години. През 2013 година той е бил 868 лв. на месец, а през тази година е 1646 лв.. Само 2,5 на 100 от приключилите висше учебно заведение в страната през последните пет години в този момент са безработни, а през 2013 година техният дял е бил 4,15 на 100. Отчитат се обаче обилни разлики във връзка с реализацията по предопределение в обособените професионални посоки. Например 95 на 100 от приключилите " Медицина " работят по специалността си, до момента в който в направлението " Туризъм " единствено 21 на 100 от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.

Актуализираната Национална карта регистрира и други, разнообразни по своя темперамент и дълбочина, несъответствия в структурата на висшето обучение. Продължава наклонността повече дами да учат висше обучение. Техният брой е почти 114 000 (57%), до момента в който мъжете са към 86 000. В някои професионални посоки студентите са съвсем напълно дами - изключително в " Педагогика " - 96%, и " Теория и ръководство на образованието " - 89%. Мъжете имат над 80% дял в " Металургия ", " Електротехника, електроника и автоматика ", " Енергетика " и " Машинно инженерство ".

Отчитат се несъответствия и в териториалната конструкция на висшето обучение. Най-много висши учебни заведения (28) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който са основани единствено две висши учебни заведения (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия), а други три работят посредством филиали.

Националната карта на висшето обучение е призната с Решение на Министерски съвет през 2021 година Тя се актуализира годишно, а информацията от нея се употребява за установяване на държавната политика за висшето обучение, в това число за приема в избрани посоки и специалности, и за разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от висши учебни заведения, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.