Отворени досиета: Драматичната история за възродителния процес на Мохамед Узункъш
Утре, събота, 5 ноември 2022 година, по Канал 1 на Българска национална телевизия от 16.30 ч. ще бъде излъчен вторият филм от новия, четвърти сезон на документалната поредност „ Отворени досиета “, озаглавен „ Мохамед Узункъш – съпротивата против „ възродителния развой “, написа уеб сайтът.
Документалната лента показва Мохамед Узункъш – създател и водач на „ Дългата зима “ (на турски узункъш, б.а.) – най-автентичната незаконна организация на български жители от турски генезис, бореща се с мирни средства против насилствената асимилация, извършена от тоталитарния комунистически режим отпред с Тодор Живков в края на 1984 година и началото на 1985 година
Мохамед споделя за своя житейски път от дребното село Бенковски, община Кирково, област Кърджали до израстването си като самообразован музикант китарист в Бургас и унижението, изпитано с лишаване на имената на хората от турското малцинство 1984-1985 година при акцията на режима, наричана „ възродителен развой “.
„ Аз полудях. Стоях под една палатка няколко часа, какво съм мислил, какво съм чувствал – не помня. Тогава си споделих: аз ще направя нещо, което не са създали нашите интелигенти “, спомня си Мохамед Узункъш в документалната лента.
Така се ражда „ Дългата зима “ – незаконна организация с мрежа от над 400 души, младежи от турски генезис, студенти и служащи с които Мохамед се пробва да осведоми задграничните посолства за нещастието с турското малцинство в Народна република България.
Има и разкриването му и арестуването му от Държавна сигурност, побоищата в следствения арест на ул. „ Развигор “ в София, изолацията в единична килия и присъда за шпионаж от 20 години затвор.
Първоначално е изпратен в Старозагорския затвор, където присъди излежават политическите пандизчии, само че откакто не съумяват да го пречупят го трансферират в пандиза в Пазарджик след рецидивисти и престъпно наказани лица.
Там незабавно влиза в конфликт със затворническата администрация, на която декларира, че не се опасява от санкции, защото до тогава е изкарал 15 месеца в единочка (единична килия, б.а.).
„ Аз не се тревожа от това. Бихте ме, това тяло няма място, което да не е посиняло или почерняло от пердах “, спомня си Мохамед Узункъш.
В Пазарджишкия затвор след него е докаран и Меди Доганов, по-късно станал прочут като Ахмед Доган, за който Узункъш също споделя във кино лентата.
За разлика от него обаче създателят на „ Дългата зима “ е освободен от пандиза едвам през лятото на 1990 година, до момента в който Доган го напуща още 1989 година и основава партията Движение за права и свободи, която взе участие още на първите свободни избори през юни 1990 година
Докато излежава присъдата в комунистически затвори фамилията му е прокудено, а откакто е освободен през лятото на 1990 година и той е заставен да напусне страната, като се заселва в Бурса, Турция.
В документалната лента Узункъш споделя и разочарованието си, че няма наказани за „ възродителния развой “ толкоз години след измененията.
„ Бяхме във всички прокуратури, във всевъзможни инстанции. Борихме се над 30 години след пандиза – обаче нищо! ", споделя пред камерата на „ Отворени досиета “ водачът на най-голямата незаконна организация срещу насилственото преименуване на турското малцинство по време на комунистическия режим.
Режисьор на кино лентата е Александър Смолянов, оператор Димитър Костов, сценарист Христо Христов, а продуцент Катя Атанасова.
Документалната лента показва Мохамед Узункъш – създател и водач на „ Дългата зима “ (на турски узункъш, б.а.) – най-автентичната незаконна организация на български жители от турски генезис, бореща се с мирни средства против насилствената асимилация, извършена от тоталитарния комунистически режим отпред с Тодор Живков в края на 1984 година и началото на 1985 година
Мохамед споделя за своя житейски път от дребното село Бенковски, община Кирково, област Кърджали до израстването си като самообразован музикант китарист в Бургас и унижението, изпитано с лишаване на имената на хората от турското малцинство 1984-1985 година при акцията на режима, наричана „ възродителен развой “.
„ Аз полудях. Стоях под една палатка няколко часа, какво съм мислил, какво съм чувствал – не помня. Тогава си споделих: аз ще направя нещо, което не са създали нашите интелигенти “, спомня си Мохамед Узункъш в документалната лента.
Така се ражда „ Дългата зима “ – незаконна организация с мрежа от над 400 души, младежи от турски генезис, студенти и служащи с които Мохамед се пробва да осведоми задграничните посолства за нещастието с турското малцинство в Народна република България.
Има и разкриването му и арестуването му от Държавна сигурност, побоищата в следствения арест на ул. „ Развигор “ в София, изолацията в единична килия и присъда за шпионаж от 20 години затвор.
Първоначално е изпратен в Старозагорския затвор, където присъди излежават политическите пандизчии, само че откакто не съумяват да го пречупят го трансферират в пандиза в Пазарджик след рецидивисти и престъпно наказани лица.
Там незабавно влиза в конфликт със затворническата администрация, на която декларира, че не се опасява от санкции, защото до тогава е изкарал 15 месеца в единочка (единична килия, б.а.).
„ Аз не се тревожа от това. Бихте ме, това тяло няма място, което да не е посиняло или почерняло от пердах “, спомня си Мохамед Узункъш.
В Пазарджишкия затвор след него е докаран и Меди Доганов, по-късно станал прочут като Ахмед Доган, за който Узункъш също споделя във кино лентата.
За разлика от него обаче създателят на „ Дългата зима “ е освободен от пандиза едвам през лятото на 1990 година, до момента в който Доган го напуща още 1989 година и основава партията Движение за права и свободи, която взе участие още на първите свободни избори през юни 1990 година
Докато излежава присъдата в комунистически затвори фамилията му е прокудено, а откакто е освободен през лятото на 1990 година и той е заставен да напусне страната, като се заселва в Бурса, Турция.
В документалната лента Узункъш споделя и разочарованието си, че няма наказани за „ възродителния развой “ толкоз години след измененията.
„ Бяхме във всички прокуратури, във всевъзможни инстанции. Борихме се над 30 години след пандиза – обаче нищо! ", споделя пред камерата на „ Отворени досиета “ водачът на най-голямата незаконна организация срещу насилственото преименуване на турското малцинство по време на комунистическия режим.
Режисьор на кино лентата е Александър Смолянов, оператор Димитър Костов, сценарист Христо Христов, а продуцент Катя Атанасова.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ