Утре – 10 април, е първият тур на президентските избори

Утре – 10 април, е първият тур на президентските избори във Франция. След акция, предходна под сянката на войната в Украйна, изследванията сочат за любимец сегашния президент Еманюел Макрон, само че през последните дни разликата сред него и националистката Марин льо Пен се съкрати.

Гласуването на французите към този момент стартира в отвъдокеанските територии на Франция, на следващия ден вечер ще бъдат известни двамата от 12-те претенденти, достигнали до балотаж.

Предварителните изследвания от последните дни чертаят повтаряне на сюжета от 2017 година, като сочат отпред сегашния президент Еманюел Макрон с към 26%, следван от безконечната си съперничка от крайната десница Марин льо Пен, която го застига в сондажите.

Проучване на " Ифоп " удостоверява, че в случай че Льо Пен и Макрон се класират за втория тур на 24-ти Макрон ще победи, само че единствено с 53 на 47 %. Това демонстрира, че единствено за седмица крайнодесният претендент е повишила рейтинга си с 3 процентни пункта.

Макрон, който разчита на този сюжет, не вложи старания в акцията си, ангажиран с войната в Украйна.

В предизборната си пропаганда Льо Пен заложи на рецензии против президента поради задълбочаващите се проблеми на служащите и фамилиите с ниски приходи във Франция.

На трето място се подрежда крайнолевият водач Меланшон, до момента в който скандалният закостенял публицист Ерик Земур потъна в сондажите.
Изненади обаче не са изключени: акцията разочарова французите и към 30% от тях още се двоумят в избора си, чака се ниска интензивност.
Ще има ли изборно " земетресение "?
80 % от французите са определили президентската акция на кандидат-президентите за " некачествена ". Това сочи изследването на " Ифоп ".

Очаква се недоволството да докара до протестни гласове и историческо ниско равнище на изборна интензивност на първия тур в неделя, настояват създателите на изследването.

Една от аргументите за неналичието на интерес е всеобщото разбиране, че Макрон ще бъде избран отново. Държавният глава се опита да активизира гласоподавателите си, като оприличи политическото въодушевление в страната на това в Обединеното кралство преди вота за Брекзит през 2016 година

" Няма никаква гаранция ", предизвести той на единствения си протест в Нантер край Париж, отхвърляйки данните за преднината си в социологическите изследвания. " Не вярвайте на анкети или коментатори, които звучат изрично и ви споделят, че изборите към този момент са извършени, че всичко ще бъде наред. От Брекзит до толкоз доста други избори - това, което наподобява малко евентуално, може да се случи! "

По-късно президентът допусна в изявление, че обществото е " изтощено от двете години Коронавирус " и " зашеметено " от войната в Украйна. Той настоя, че " същинските тематики " са били обсъждани в акцията, само че призна за съществуването на групово подозрение " дали от гласуването към момента има смисъл ".

Усещането за отмалялост и прибързаните изводи разсъни съпоставки с изборното " земетресение " от 2002 година, когато бащата на Льо Пен, крайнодесният Жан-Мари льо Пен, нокаутира левицата, с цел да стигне до балотаж против Жак Ширак, акцентира " Гардиън ".

" Точно както през днешния ден, през 2002 година имаше непрекъснато чувство за акция, която не действа вярно, което от своя страна сътвори изкушението за протестен избор ", изясни Франсоа Мике-Марти, началник на социологическата организация Viavoice. " Нашата анкета демонстрира, че 75 % от французите считат, че няма нови хрумвания в тази акция. И в това време 76 на 100 от хората се тревожат за бъдещето на децата си. Има чувство, че решенията, които се оферират в тази акция, не са задоволителни. "