Устройствата за съхранение са отговорни за големи количества въглеродни емисии(снимка:

Устройствата за предпазване са виновни за огромни количества въглеродни излъчвания
(снимка: CC0 Public Domain)

Полупроводниковите дискове (SSD) имат редица преимущества по отношение на класическите твърди дискове (HDD) – те не употребяват движещи се механични елементи, което допуска, че са по-здрави и по-надеждни, също така са по-малки и по-енергийно ефикасни, имат по-проста структура. Но изследване на северноамерикански учени, за което оповестява порталът Discover, се концентрира върху различен аспект, а точно въглеродния отпечатък, който двата вида носители на информация оставят през виталния си цикъл. Резултатите са доста забавни и евентуално ще изненадат мнозина.

Тъй като на ИТ промишлеността се падат към 2% от международните въглеродни излъчвания и се чака този дял да се удвои през идващите 10 години, операторите на центрове за данни и други играчи в промишлеността би трябвало да понижат въздействието на техните услуги върху околната среда. Според взаимно изследване на откриватели от Университета на Уисконсин-Медисън и Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, SSD дисковете, които навлязоха освен в потребителската електроника, само че и в центровете за данни, са доста по-вредни за околната среда в сравнение с се допуска.
още по темата
Учените мерят въглеродния отпечатък на SSD и HDD за 10-годишен витален цикъл на гигабайт потенциал за предпазване. Взети са поради излъчванията освен по време на употребата на дисковете, само че и по време на тяхното произвеждане, превозване и утилизация.

Изчисленията демонстрират, че 1 TB HDD „ генерира ” еквивалента на 159 кг въглероден диоксид по време на цялата си работа, до момента в който SSD генерира единствено 49,2 кг. Но производството и стартирането в употреба на SDD е съпроводено с обособяване в атмосферата на 320 кг въглероден диоксид на терабайт, до момента в който при HDD този индикатор е единствено 40 кг. Така през целия си витален цикъл 1TB SSD отделя 369,2 кг CO2, до момента в който на HDD се падат 199 кг. За петгодишeн цикъл съотношението е съвсем същото.

Изследването не взема под внимание редица други фактори, да вземем за пример въздействието на SSD върху цялостната продуктивност на системата. Изводът е, че операторите на центрове за данни ще би трябвало да премислят своите политики за предпазване.

На първо място, откривателите им предлагат да изберат верния притежател (HDD, SSD с SLC, MLC, TLC и т.н.) за съответна задача. Второ, да се опитат да удължат живота на SSD-тата. Това може да се реализира посредством разпределение на натоварването (и износването) сред няколко възела и използване на по-ефективни технологии за поправяне на неточности. На равнище SSD се предлага потребление на ZNS.

И най-после, създателите на разбора оферират да се обмисли опцията за прекачване на износени xLC дискове в режим SLC и прехвърлянето им към служебни  възли, които не изискват висок потенциал и компактност на предпазване на данните.

Що се отнася до елементарните консуматори, учените им оферират интензивно да употребяват облачно предпазване. Като цяло създателите на отчета поучават потребителите да се срещнат по-отблизо с архитектурата на хранилищата за данни и да се стремят да усилят техния експлоатационен живот.