Живота на българите в Германия: Лоши условия на живот и експлоатация
Условията, в които живеят и доста българи, работещи в кланици, от дълго време са във фокуса на вниманието на немските управляващи. През тази седмица в провинция Северен Рейн-Вестфалия бяха осъществени обиски на такива жилища.
Жителите на улица Хербертщрасе в Гронау са сюрпризирани, когато по-рано тази седмица десетки служители на реда и представители на службата за публичен ред в Германия идват в домовете им без предизвестие. Повечето от живеещите там наемни служащи идват от България и Румъния, пише " Дойче Веле ".
Елизабет Швенцо, която е шеф на отдела за публичен ред, отговарящ за региона на Боркен, споделя, че задачата на акцията е била управляващите да видят в какви условия живеят жителите на тези жилища.
Пренаселени жилища
При първата оценка бяха установени 30 пропуски в противопожарната отбрана. Инспекторите са разкрили също плесен и неелектрифицирани пространства. Освен това компаниите от време на време са желали от жителите високи наеми и са ги заплашвали.
Общинските чиновници от строителния инспекторат и службата за публичен ред са прегледали договорите за наем, с цел да добият визия за жилищната обстановка на тези хора.
След началото на пандемията от ковид настаняването на краткотрайните служащи е в центъра на вниманието, защото едвам тогава стана ясно, че някои от тях живеят в извънредно пренаселени жилища. Оттогава нещата са се подобрили с помощта на контрола на управляващите, настояват от Службата за публичен ред.
350 евро за легло
В акцията вземат участие и нидерландски инспектори. Причината е, че множеството от служащите, живеещи в Гронау, са наети в кланиците в Енсхеде в Нидерландия. Тъй като тамошното законодателство разрешава единствено даден % от заплатата да се отчислява за наем, доста от служащите са настанени в Германия, където нерядко за едно легло се удържат по 350 евро от заплатата. Това също не е позволено в Нидерландия - там шеф не може да бъде по едно и също време и хазяин.
Работниците не се оплакват
Министърката по общинските въпроси, строителството и равенството в държавното управление на Северен Рейн-Вестфалия Ина Шаренбах не получава съвсем никакви недоволства от жителите.
Въпреки това тя желае да продължи да подхваща строги ограничения против наемодателите, които експлоатират краткотрайните служащи посредством високи наеми. Те би трябвало " да се махнат от Северен Рейн-Вестфалия, дори и от Европейски Съюз ”, споделя Шаренбах.
За ръководителката на службата за публичен ред Швенцо главният проблем е в това, че организациите за набиране на личен състав злоупотребяват с опцията да настаняват служащи от Нидерландия в Германия. Следователно не е належащо безусловно по-строго законодателство, а съгласуван метод от страна на немските и нидерландските управляващи. Точно по тази причина би трябвало да продължат да се организират контролни акции като тези.
Проблеми с български и румънски служащи
Имиграцията от Румъния и България съставлява голямо предизвикателство за някои общини по Рейн и в Рурската област - изключително за градовете с проблеми с бедността като Гелзенкирхен и Дуисбург. Индивидуалният разбор на последните статистически данни за миграцията в Северен Рейн-Вестфалия демонстрира, че в нито един различен град в тази немска провинция няма толкоз доста българи и румънци, колкото в Дуисбург. По информация на вестник " Вестдойче Алгемайне Цайтунг ” (ВАЦ) към март 2021 година там е имало 13 хиляди българи и съвсем 9 хиляди румънци.
В града постоянно се оказват служащи, които са били подмамени от компании в България или Румъния с обещания за работа и обезпечен заслон в Германия, разяснява ръководителят на Общинския център за интеграция в Дуисбург Марио Терзич.
Така и се стига до отдаването на жилища на краткотрайни служащи от тези страни на извънредно повишени цени. Ресорната министърка Шаренбах е алармирала и преди за това, че доста здания, които не са поддържани или санирани, се отдават чартърен на краткотрайни служащи от България и Румъния на прекомерно високи цени.
Жителите на улица Хербертщрасе в Гронау са сюрпризирани, когато по-рано тази седмица десетки служители на реда и представители на службата за публичен ред в Германия идват в домовете им без предизвестие. Повечето от живеещите там наемни служащи идват от България и Румъния, пише " Дойче Веле ".
Елизабет Швенцо, която е шеф на отдела за публичен ред, отговарящ за региона на Боркен, споделя, че задачата на акцията е била управляващите да видят в какви условия живеят жителите на тези жилища.
Пренаселени жилища
При първата оценка бяха установени 30 пропуски в противопожарната отбрана. Инспекторите са разкрили също плесен и неелектрифицирани пространства. Освен това компаниите от време на време са желали от жителите високи наеми и са ги заплашвали.
Общинските чиновници от строителния инспекторат и службата за публичен ред са прегледали договорите за наем, с цел да добият визия за жилищната обстановка на тези хора.
След началото на пандемията от ковид настаняването на краткотрайните служащи е в центъра на вниманието, защото едвам тогава стана ясно, че някои от тях живеят в извънредно пренаселени жилища. Оттогава нещата са се подобрили с помощта на контрола на управляващите, настояват от Службата за публичен ред.
350 евро за легло
В акцията вземат участие и нидерландски инспектори. Причината е, че множеството от служащите, живеещи в Гронау, са наети в кланиците в Енсхеде в Нидерландия. Тъй като тамошното законодателство разрешава единствено даден % от заплатата да се отчислява за наем, доста от служащите са настанени в Германия, където нерядко за едно легло се удържат по 350 евро от заплатата. Това също не е позволено в Нидерландия - там шеф не може да бъде по едно и също време и хазяин.
Работниците не се оплакват
Министърката по общинските въпроси, строителството и равенството в държавното управление на Северен Рейн-Вестфалия Ина Шаренбах не получава съвсем никакви недоволства от жителите.
Въпреки това тя желае да продължи да подхваща строги ограничения против наемодателите, които експлоатират краткотрайните служащи посредством високи наеми. Те би трябвало " да се махнат от Северен Рейн-Вестфалия, дори и от Европейски Съюз ”, споделя Шаренбах.
За ръководителката на службата за публичен ред Швенцо главният проблем е в това, че организациите за набиране на личен състав злоупотребяват с опцията да настаняват служащи от Нидерландия в Германия. Следователно не е належащо безусловно по-строго законодателство, а съгласуван метод от страна на немските и нидерландските управляващи. Точно по тази причина би трябвало да продължат да се организират контролни акции като тези.
Проблеми с български и румънски служащи
Имиграцията от Румъния и България съставлява голямо предизвикателство за някои общини по Рейн и в Рурската област - изключително за градовете с проблеми с бедността като Гелзенкирхен и Дуисбург. Индивидуалният разбор на последните статистически данни за миграцията в Северен Рейн-Вестфалия демонстрира, че в нито един различен град в тази немска провинция няма толкоз доста българи и румънци, колкото в Дуисбург. По информация на вестник " Вестдойче Алгемайне Цайтунг ” (ВАЦ) към март 2021 година там е имало 13 хиляди българи и съвсем 9 хиляди румънци.
В града постоянно се оказват служащи, които са били подмамени от компании в България или Румъния с обещания за работа и обезпечен заслон в Германия, разяснява ръководителят на Общинския център за интеграция в Дуисбург Марио Терзич.
Така и се стига до отдаването на жилища на краткотрайни служащи от тези страни на извънредно повишени цени. Ресорната министърка Шаренбах е алармирала и преди за това, че доста здания, които не са поддържани или санирани, се отдават чартърен на краткотрайни служащи от България и Румъния на прекомерно високи цени.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ