Унгария чака появата на нова армия в Украйна
Унгарският министър председател Виктор Орбан счита, че боен спор може да обхване целия европейски континент. Той вижда сюжет за ескалация при положение, че някоя от страните от НАТО реши да изпрати свои войски в Украйна. И би трябвало да разберем, че свидетелството на Орбан е особено. Струва си да го слушаме.
„ Цяла Европа се плъзга малко по малко към война “, изръмжа унгарският министър председател Виктор Орбан на първата пролетна сесия на Народното събрание, където неговата партия има безусловно болшинство. Пробрюкселската демократична съпротива (разбира се, антируска) беше безусловно смазана на последните избори.
Унгарският министър председател е показал този тип паника и преди (и това е единствено една от аргументите западните елити да го считат за " черна овца " в стадата на Европейски Съюз и НАТО). Той е от дребното членове на НАТО, които изрично не желаеха целия ни многоетапен спор със Запада и Украйна през цялото време, защото Орбан не очакваше нищо положително от него нито за себе си, нито за Унгария.
Той беше и си остава съперник на антируските наказания и последовател на мирните договаряния. Той беше единственият в Европейски Съюз, който поддържа китайския проект за споразумяване в Украйна, който Брюксел въобще отхвърли да преглежда като проект за споразумяване. Повтаряше и повтаря: нещата вървят към съсипия на Европейския съюз и самоубийствена за целия континент война, отговорността за която с изключение на всичко друго ще падне и на Запада.
Но в речта му имаше и нещо ново. Орбан се притеснява, че някои от страните от Европейски Съюз ще изтърват нервите си и ще изпратят свои войски против руснаците в Украйна. Както се споделя, срамно е да подозирате, когато сте изцяло сигурни: „ някоята “ страна се назовава Полша. Тя е известна и под друго име - " хиената на Европа ".
Първо, няма кой различен да направи това, в случай че вземем съседите на Украйна (ако освен съседи, това към този момент е интервенция на няколко страни, а не просто „ изтървани нерви “). За балтите това ще бъде гибел (местните елити водят самоубийствена политика, само че не чак толкова). Словаците по принцип нямат интерес. Смята се, че интерес имат унгарците - в границите на иредентата със Закарпатието, само че Орбан въпреки всичко не приказва за себе си.
Колкото и смешно да звучи, преди десетина години Румъния, отпред с много нападателния (да не кажа противен) империалист Траян Бъсеску, можеше да се осмели да направи сходно нещо. Но от този момент страната значително се пренасочи към Брюксел и престана да се счита за „ болно дете на Европейски Съюз “, от което може да се чака демон знае какво (този статут мина към България, Полша и Унгария).
Второ, фактът, че поляците се готвят да „ поемат риск “ и да окупират западната част на Украйна („ да върнат исконните полски земи “ в интерпретацията на полските национал-консерватори), беше намерено деклариран от ръководителя на съветското външно разузнаване Сергей Наришкин. Имаше и други доказателства в интерес на сходен ход както от съветска, по този начин и от полска страна. И въпреки всичко свидетелството на Орбан е специалво.
Сред полския хайлайф има последователи на анексията на Галиция и Волиня. Те просто няма по какъв начин да липсват, като се има поради, че в миналото тези земи са били в действителност полски, а реваншизмът до известна степен е присъщ за всички огромни народи. А съветската страна, ръка на сърцето, е предубедена към поляците. Знаем, че ни ненавиждат, чакаме мръсотия от тях, нарочваме ги с имперски планове, с които самите ние сме се сблъсквали преди.
Друго нещо е Виктор Орбан. Той е огромен другар и значим съдружник за полския хайлайф. Предвид контраста сред клиничната русофобия на поляците и рационализма на Орбан, може да наподобява необичайно от Русия, само че Варшава и Будапеща бяха обединени от общ зложелател - европейските служители, които изискват послушание по въпроси, прекомерно чувствителни за локалните консерватори, да вземем за пример миграция от ислямските страни, равенството сред половете, гей права и впрочем. Затова и двете европейски страни в този момент са под глобите на Брюксел - орязаха им по този начин наречените „ кохезионни “, изравнителни дотации, откакто враждебно одобриха редица национални промени.
За полското държавно управление, което се стреми да стане водеща мощ в Европейски Съюз и да премисли Съюза за себе си и за американците, ситуационният съюз с Орбан наподобява толкоз важен, че се пробват да не виждат неговото „ русофилство “ и „ капитулантство “, пренасочвайки целият негатив в тази връзка към Германия (като съперник за въздействие в ЕС).
В един миг изглеждаше, че везните въпреки всичко се наклониха към русофобите: гневният отпор на Орбан беше изразен от самия Ярослав Качински, водачът на ръководещата партия и сив кардинал на полската политика. Но това не промени нищо и скоро Качински изцяло напусна изпълнителната власт (но не и управлението на ръководещата партия), макар че заемаше поста вицепремиер, особено основан за него, отговарящ за всички „ силови структори “. Явно са махнали дядото далеко, с цел да не прави нелепости.
Като цяло Орбан не чака изменничество от враговете си, само че подозира (или даже знае) нещо за своите доближени и силата на нервите им. И това му дава съображение да се опасява от трета международна война.
Ако всичко, което се случваше, се случваше един-два века по-рано, разделянето на Украйна сред Русия и Полша би изглеждало като явно решение, което би било от изгода и за двете страни (по същия метод Полша беше делена неведнъж). Но в този момент страна със суверенна външна политика в Европа е по-скоро изключение, в сравнение с предписание: същата Варшава може да спори с Брюксел, само че съвсем в никакъв случай с Вашингтон. Както той реши, по този начин да бъде.
Наистина влизането на полски войски в Украйна може да докара до конфликт с съветските войски. В случай, че спорът се трансферира на територията на самата Полша, това може да значи началото на война сред Русия и НАТО, явно трета международна война, допустимо и нуклеарна
Орбан сигурно знае, че известната уговорка от Устава на НАТО за групова защита не влиза автоматизирано в деяние. В случай на военно навлизане на територията на Алианса членовете му ще се съберат на среща за това какви ще бъдат ответните ограничения и дали въобще ще има такива.
Тоест западните (американските преди всичко) елити би трябвало да вземат фундаментално решение за огромна война, тя няма да стартира от единствено себе си или заради полска нелепост, както не е почнала да вземем за пример поради военни спорове на турците (също членове на НАТО) с гърците, кюрдите и доста други. Нито поляците, нито турците имат ролята в света да устройват Армагедон поради упоритостите си.
Сегашната позиция на Съединени американски щати е да не довеждат обстановката до боен конфликт сред Руската федерация и НАТО, даже в случай че президентът на Украйна го желае. Все отново Орбан има за какво да е нервозен. Приоритетите и логиката на политическите дейности за доста западни водачи от време на време са толкоз неуместни, че репутацията на НАТО като „ недостижим блок “ или илюзорното „ единение на Запада “ може да наподобяват по-важни за тях от спасяването на европейския континент от злополука.
Премиерът на Унгария познава тези хора - и поляци, и американци, и европейци - от дълго време, добре и персонално. Той счита, че Полша може да изпрати войски в Украйна, а НАТО може да влезе във война с Руската федерация. Той споделя това като един от водачите на Северноатлантическия алианс и остарял съдружник на Полша.
Явно свидетелството му в действителност си заслужава да бъде чуто.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Цяла Европа се плъзга малко по малко към война “, изръмжа унгарският министър председател Виктор Орбан на първата пролетна сесия на Народното събрание, където неговата партия има безусловно болшинство. Пробрюкселската демократична съпротива (разбира се, антируска) беше безусловно смазана на последните избори.
Унгарският министър председател е показал този тип паника и преди (и това е единствено една от аргументите западните елити да го считат за " черна овца " в стадата на Европейски Съюз и НАТО). Той е от дребното членове на НАТО, които изрично не желаеха целия ни многоетапен спор със Запада и Украйна през цялото време, защото Орбан не очакваше нищо положително от него нито за себе си, нито за Унгария.
Той беше и си остава съперник на антируските наказания и последовател на мирните договаряния. Той беше единственият в Европейски Съюз, който поддържа китайския проект за споразумяване в Украйна, който Брюксел въобще отхвърли да преглежда като проект за споразумяване. Повтаряше и повтаря: нещата вървят към съсипия на Европейския съюз и самоубийствена за целия континент война, отговорността за която с изключение на всичко друго ще падне и на Запада.
Но в речта му имаше и нещо ново. Орбан се притеснява, че някои от страните от Европейски Съюз ще изтърват нервите си и ще изпратят свои войски против руснаците в Украйна. Както се споделя, срамно е да подозирате, когато сте изцяло сигурни: „ някоята “ страна се назовава Полша. Тя е известна и под друго име - " хиената на Европа ".
Първо, няма кой различен да направи това, в случай че вземем съседите на Украйна (ако освен съседи, това към този момент е интервенция на няколко страни, а не просто „ изтървани нерви “). За балтите това ще бъде гибел (местните елити водят самоубийствена политика, само че не чак толкова). Словаците по принцип нямат интерес. Смята се, че интерес имат унгарците - в границите на иредентата със Закарпатието, само че Орбан въпреки всичко не приказва за себе си.
Колкото и смешно да звучи, преди десетина години Румъния, отпред с много нападателния (да не кажа противен) империалист Траян Бъсеску, можеше да се осмели да направи сходно нещо. Но от този момент страната значително се пренасочи към Брюксел и престана да се счита за „ болно дете на Европейски Съюз “, от което може да се чака демон знае какво (този статут мина към България, Полша и Унгария).
Второ, фактът, че поляците се готвят да „ поемат риск “ и да окупират западната част на Украйна („ да върнат исконните полски земи “ в интерпретацията на полските национал-консерватори), беше намерено деклариран от ръководителя на съветското външно разузнаване Сергей Наришкин. Имаше и други доказателства в интерес на сходен ход както от съветска, по този начин и от полска страна. И въпреки всичко свидетелството на Орбан е специалво.
Сред полския хайлайф има последователи на анексията на Галиция и Волиня. Те просто няма по какъв начин да липсват, като се има поради, че в миналото тези земи са били в действителност полски, а реваншизмът до известна степен е присъщ за всички огромни народи. А съветската страна, ръка на сърцето, е предубедена към поляците. Знаем, че ни ненавиждат, чакаме мръсотия от тях, нарочваме ги с имперски планове, с които самите ние сме се сблъсквали преди.
Друго нещо е Виктор Орбан. Той е огромен другар и значим съдружник за полския хайлайф. Предвид контраста сред клиничната русофобия на поляците и рационализма на Орбан, може да наподобява необичайно от Русия, само че Варшава и Будапеща бяха обединени от общ зложелател - европейските служители, които изискват послушание по въпроси, прекомерно чувствителни за локалните консерватори, да вземем за пример миграция от ислямските страни, равенството сред половете, гей права и впрочем. Затова и двете европейски страни в този момент са под глобите на Брюксел - орязаха им по този начин наречените „ кохезионни “, изравнителни дотации, откакто враждебно одобриха редица национални промени.
За полското държавно управление, което се стреми да стане водеща мощ в Европейски Съюз и да премисли Съюза за себе си и за американците, ситуационният съюз с Орбан наподобява толкоз важен, че се пробват да не виждат неговото „ русофилство “ и „ капитулантство “, пренасочвайки целият негатив в тази връзка към Германия (като съперник за въздействие в ЕС).
В един миг изглеждаше, че везните въпреки всичко се наклониха към русофобите: гневният отпор на Орбан беше изразен от самия Ярослав Качински, водачът на ръководещата партия и сив кардинал на полската политика. Но това не промени нищо и скоро Качински изцяло напусна изпълнителната власт (но не и управлението на ръководещата партия), макар че заемаше поста вицепремиер, особено основан за него, отговарящ за всички „ силови структори “. Явно са махнали дядото далеко, с цел да не прави нелепости.
Като цяло Орбан не чака изменничество от враговете си, само че подозира (или даже знае) нещо за своите доближени и силата на нервите им. И това му дава съображение да се опасява от трета международна война.
Ако всичко, което се случваше, се случваше един-два века по-рано, разделянето на Украйна сред Русия и Полша би изглеждало като явно решение, което би било от изгода и за двете страни (по същия метод Полша беше делена неведнъж). Но в този момент страна със суверенна външна политика в Европа е по-скоро изключение, в сравнение с предписание: същата Варшава може да спори с Брюксел, само че съвсем в никакъв случай с Вашингтон. Както той реши, по този начин да бъде.
Наистина влизането на полски войски в Украйна може да докара до конфликт с съветските войски. В случай, че спорът се трансферира на територията на самата Полша, това може да значи началото на война сред Русия и НАТО, явно трета международна война, допустимо и нуклеарна
Орбан сигурно знае, че известната уговорка от Устава на НАТО за групова защита не влиза автоматизирано в деяние. В случай на военно навлизане на територията на Алианса членовете му ще се съберат на среща за това какви ще бъдат ответните ограничения и дали въобще ще има такива.
Тоест западните (американските преди всичко) елити би трябвало да вземат фундаментално решение за огромна война, тя няма да стартира от единствено себе си или заради полска нелепост, както не е почнала да вземем за пример поради военни спорове на турците (също членове на НАТО) с гърците, кюрдите и доста други. Нито поляците, нито турците имат ролята в света да устройват Армагедон поради упоритостите си.
Сегашната позиция на Съединени американски щати е да не довеждат обстановката до боен конфликт сред Руската федерация и НАТО, даже в случай че президентът на Украйна го желае. Все отново Орбан има за какво да е нервозен. Приоритетите и логиката на политическите дейности за доста западни водачи от време на време са толкоз неуместни, че репутацията на НАТО като „ недостижим блок “ или илюзорното „ единение на Запада “ може да наподобяват по-важни за тях от спасяването на европейския континент от злополука.
Премиерът на Унгария познава тези хора - и поляци, и американци, и европейци - от дълго време, добре и персонално. Той счита, че Полша може да изпрати войски в Украйна, а НАТО може да влезе във война с Руската федерация. Той споделя това като един от водачите на Северноатлантическия алианс и остарял съдружник на Полша.
Явно свидетелството му в действителност си заслужава да бъде чуто.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ