Първата седмица от кампанията: Сблъсъкът между ГЕРБ и ПП-ДБ пронизва надпреварата
Умората от (пред)изборната обстановка е забележима.
От нея страдат освен политическите сили, само че и гласоподавателите, които за пети път в границите на две години са призовани/агитирани да създадат своя избор в разгаряща се (гео)политическа рецесия. За пети път!
Безплодните старания за сформиране на постоянно държавно управление, съчетани с висока инфлация в България и с война покрай нас, настървяват жителите против цялата политическа класа, против целия хайлайф. Много е евентуално митингът на важен дял от тях да откри израз в протест в деня на изборите.
Гражданите не са апатични към протичащото се. Те са гневни, тъй като мнозина от тях се усещат предадени. Например, сили, които се заявяваха като протестни, бързо направиха незабравим пирует и в този момент се борят да прескочат бариерата от 4 % (ИТН).
Нежеланието да се следи акцията има и различен резултат: посланията и изявите (в ефир или при срещи на живо) стават все по-радикални, с цел да привлекат внимание. Популизмът бележи подем.
Във времето на огромните обещания необятната изборна общественост към този момент е глуха за тях.
Очертава се гневна борба сред твърдите ядра.
Кой ще заеме първото място?
Битката за първото място на идните избори ще бъде извънредно остра, а всевъзможни прогнози на този стадий са с висока степен на неустановеност.
Единственото несъмнено е, че наградата „ първа мощ “ не е единствено въпрос на авторитет, а има основно значение за развиването на политическите процеси в близкото бъдеще. Бъдеще, което ще търси отговорите на редица въпроси: Ще има ли постоянно държавно управление или ще вървим на избор „ две в едно “? Ще се проточи ли политическата рецесия през цялото година? Ще кипне ли гражданската сила? Ще издържи ли обществото на високото напрежение, което тече по голям брой разграничителни линии?
Подкрепата за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е на кантар (според всички водещи социологически агенции) и това дефинира напълно формата и наличието на следващата предизборна акция.
Като умел политически състезател Бойко Борисов се пробва да изтласка съперниците в най-десния ъгъл и да остави за партията си огромно пространство в център-дясно. Пример за това е разгорялата се с нова мощ дискусия за Паметника на Съветската войска в София. Хардлайнерите по тематиката са в редиците на Демократична България и Политическа партия, а един път отворен, дебатът е като Кутията на Пандора. Това си видя ясно в офанзивите с яйца против общината на „ Московска “. Твърдите съперници на монумента обаче също ускоряват своята настъпателност, а това отблъсква от тях умерените гласоподаватели. Радикализирането на лявото и на дясното е в интерес на ГЕРБ, без значение че и с нейните гласове в СОС (както и на ДБ) бе решено, че Паметникът следва да се реалокира отвън центъра на София.
Импровизаторът Борисов
И двете обединения – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ напълно са насочили посланията/агитацията си към разгромяване на съперника.
Няма никакво подозрение, че главен конкурент на ГЕРБ е Политическа партия, както преди месеци споделиха от самата партия. Сега това пронизва акцията, която Борисов в типичния си импровизаторски жанр води всеки ден, от град на град.
Партията залага на типичен вид акция, чиито похвати владее чудесно – срещи в цялостни зали, показване на претендентите, слово на водача, „ улавяне “ на проблемите на съответния район и, несъмнено, разкритие на ПП-ДБ и на ръководството на Кирил Петков.
Основният девиз е „ За постоянна България още веднъж! “. Но въз основата на речите и посланията той може да се формулира е по този начин: „ Две години – нищо! “ (от изказвания на Борисов).
Пример от Русе: „ 1,2 милиарда лв. оставихме на русенци, с цел да се довърши пътя Велико Търново-Русе-Бяла, само че в този момент парите ги няма. Взеха парите. Аз давам обещание, че ще направя този път! “
От София: „ Западът е с нас, тъй като видяха, че ние сме същинска центристка, праволинейна, яка партия. Никоя партия не е правила за София толкоз, колкото ГЕРБ. Когато поех София, градът колабираше. Един шадраван не работеше. “
От Шумен: „ Когато ви споделят - вдигнахме ви пенсиите, без да подвигат налозите, това е неистина. Защото има инфлация. За две години инфлацията е сред 40 и 60%. Това значи, че някой взема прикрит налог. Призовавам президента Радев да покаже какво е финансовото състояние на страната. “
И още: „ Ние имаме доста добра стратегия. Правиха я всички наши специалисти по браншове. На въпроса - ще вършим ли държавно управление, ние сме виновни хора, отговаряме - да. С кого? С всеки, който припознае програмата ни. “
Топтемите на ГЕРБ: цената на горивата, която паднала с един лев, откакто си отишли „ Кирил и Асен “; не желаят еврозоната, тъй като това значи надзор и не могат да харчат.
Основното политическо обръщение, което би трябвало да дръпне партията напред: подкрепете ГЕРБ, с цел да има държавно управление.
Голямото преимущество на партията е нейната дисциплинираност.
Солови акции като тези, които подхващат (бивши вече) представители на Политическа партия (Александър Дунчев, Христанов) не си разрешава нито един ГЕРБ-ер.
Голямото несъгласие: атакуват ПП-ДБ, само че не изключват взаимно ръководство – без сключване на съдружно съглашение, само че с допустима поддръжка за програмата и персоналния състав на кабинета.
Има още едно огромно „ само че “: Биха подкрепили ПП-ДБ, само че ГЕРБ имат вяра, че ще бъдат първа политическа сили и още веднъж първи ще имат самодейността.
Коалицията ПП-ДБ – първа мощ? И след това?
Кампанията на ПП-ДБ тече главно през мрежите и контрастира с тази на главния конкурент. Поне през първата седмица тя наподобява камерна, бутикова.
На добре аранжирани предизборни клипове изпъкват младежи, книги, библиотеки.
Зад ПП-ДБ стои едно ясно обрисувано проевропейско ядро, с което водачи и претенденти водят главната връзка.
Претендентите за първа политическа мощ дописват главния слоган „ Има по какъв начин “ с разнообразни послания:
- Има по какъв начин да се обединим
- Има по какъв начин да живеем естествен европейски живот
- Има по какъв начин фантазиите да се осъществят, а не очакванията да се провалят.
На гласоподавателите ПП-ДБ оферират партньорство в борбата против страха. „ На нашето потомство се пада задачата да махнем страха “, споделя Асен Василев.
Поколенческият избор и на тези избори ще бъде реалност.
Предимството на ПП-ДБ: излъчват силата, присъщи на младото потомство.
Недостатъци:
- не съумяват да разширят подкрепата;
- липсва им опората на локалните структури такава, каквато има ГЕРБ;
- напуснаха ги знакови лица, до момента в който водачи станаха някогашни фрагменти на други партии (Радостин Василев, Явор Божанков).
Кампанията наподобява разфокусирана.
Радикални политически пърформанси като револвер, опрян в скулптура на Бойко Борисов (случай от Благоевград) работи срещу обединението. Не върви някак да обещаваш европейско бъдеще и естествен живот, като демонстрираш принуждение, въпреки и по бутофарен метод.
Обещанията: България в Шенген и еврозоната още тази година; инвестиция от над 50 милиарда лв. в районите в идващите няколко години; поддръжка за дребния и междинния бизнес и равнене на разликата в приходите сред София и останалата част от страната; България да спре да внася обичайната българска продукция като домати, месо, яйца, мляко и да стане още веднъж чист износител; самостоятелна и евтина сила, без взаимозависимост от огромни доставчици; достъп до обикновено европейско обучение и обикновено европейско опазване на здравето.
Липсва отговор на главния въпрос: с кого могат да се коалират, в случай че станат първа политическа мощ.
Спечелване на болшинство е изключено. Кои биха били тогава сътрудниците?
На този стадий държавно управление към ПП-ДБ наподобява като „ задача невъзможна “. С ГЕРБ и Движение за права и свободи алената линия е във връзка с корупцията, на модела, на статуквото. С Българска социалистическа партия – по линиите Изток-Запад, консерватизъм-неолиберализъм. С „ Възраждане “ общи точки въобще няма. А изброените са партиите, които съгласно социолозите ще участват в идващия парламент. Отново безплоден парламент?
На какво залагат систематичните партии?
И двете систематични партии – Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, изпращат като главно политическо обръщение, че би трябвало да има постоянно държавно управление след априлския избор.
Опитната Движение за права и свободи прави обичайна си акция с Централния избирателен лъч, среща с гласоподаватели, на които се изговарят акценти от програмата, поемат се задължения.
Интересни са два момента. Първият: почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган участва косвено. На всяка среща има голям афиш с ръкуващите се Доган и Мустафа Карадайъ. Доган дава гориво на акцията на Движение за права и свободи.
Вторият миг: завръщането в политиката на някогашния евродепутат Филиз Хюсменова, която е знаково лице на партията, има меко лъчение и доста опит.
Предимство на акцията: позитивният й темперамент дотук.
Уплътнява се лозунгът за разсъдък, отговорност и разговор, подчертава се от нуждата след 2 април да бъде формирано постоянно държавно управление като коалиция от партии.
„ Времето за едноличните и еднопартийните ръководства отмина. Хората ясно показаха, че никой не може самичък да ръководи. Не ги чуват единствено тези, които не желаят да си приказват с българските жители, а желаят да продължат да чертаят разграничителни линии. Те в този момент се пробват да ни демотивират да не участваме на изборите. Няма да стане! “, споделя Карадайъ на едно от предизборните си срещи.
Партията е оптимално мобилизирана. Това основава предпоставката Движение за права и свободи да удържи третото място, което заема съгласно социологическите проучвания. (13,4% съгласно последните данни на „ Галъп “).
Конкурент на Движение за права и свободи е „ Възраждане “, която се приближи до влиятелната трета позиция.
Засилва се общественият акцент при Движение за права и свободи, а като цел се извежда прекъсване на обедняването и средноевропейски стандарт на живот.
И за Българска социалистическа партия общественият проблем като резултат от инфлацията и обедняването е водещ. В програмата си партията е заложила като приоритет „ въвеждане таван на цените на съществени артикули и услуги, усмиряване на инфлацията, установяване на необлагаем най-малко и промяна на данъчната система при гарантиране на фискална непоклатимост, фамилно подоходно облагане, растеж на обществените заплащания и по-високи пенсии. “
Инициативата за национално допитване за джендър-идеологията в учебните заведения прави акцията на Българска социалистическа партия забележима, дава й релеф. В същото време това я сблъсква с демократичната идеология на партии от обединението ПП-ДБ. Като прибавим непреодолимите разлики по въпроса дали да предоставяме оръжие на Украйна и дали да местим Паметника на Съветската войска коалирането с някогашните сътрудници наподобява съвсем изключено.
В Инициативния комитет за провеждането на референдума срещу джендър-идеологията и в отбрана на българското семейство и деца се включиха знакови лица – олимпийският първенец Таню Киряков, Нешка Робева, издателят Иван Гранитски, футболната легенда Емил Костадинов, известният артист Влади Въргала и още, и още.
Лозунгът на Българска социалистическа партия е „ Да! Можем. “
С поддръжка, която се движи към 12 на 100, сред двете систематични партии (ДПС и БСП) се е вклинила „ Възраждане “. Лозунгът на евроскептичаната и патриотична групировка гласи „ Избери свободата “, което е отричане на „ господарите “ (разбирай, Брюксел, Вашингтон и др.)
И „ Възраждане “ инициира референдум, който е мотор на предизборната акция. „ Аз предпочитам българския лев “ тества настройките за приемането на еврото – ангажимент, който България е поела с подписването на контракта за влизане в Европейски Съюз.
„ Възраждане “ притегля русофили и разочаровани от прехода жители, които отхвърлят не нечий модел на ръководство, а системата.
Със своя евроскептицизъм „ Възраждане “ е малцинство, само че има блокираща квота в опитите за сформиране на болшинство.
Разделенията
Белег на цялата предизборна акция е един абсурд: колкото повече пораства публичната отмалялост от проточилата се политическа рецесия, толкоз повече се усилва партийното озлобление.
Разделителните линии са от ден на ден.
Ако на първите след митингите избори обществото трябваше да избира сред смяна и статукво, то войната го изправя и пред алтернативата Изток-Запад.
Оттук нататък се появиха драмите лев или евро, обществен пол или отбрана на обичайното семейство, избавител или окупатор е Червената войска, народен празник ли е 3 март или не, да доставяме ли оръжие за Украйна или да пазим самобитен неутралитет. И още, и още.
Напрежението проличава отчетливо в телевизионните диспути, където изкушеният от политиката гласоподавател не чува нито едно обръщение или мотив, до момента в който тече безредно надвикване.
Сегашната електорална картина е нестабилна. Разделенията вършат българското общество нежно и доста уязвимо. Кампания, която залага на първичните страхове, на митовете и опорните точки, може да го изправи пред разпад.
Това е, което всички политически сили би трябвало да знаят, до момента в който се борят за всеки глас.
Вярно, акцията може да преобърне сегашните настройки в идващите три седмици, въпросът е на каква социална и политическа цена.
От нея страдат освен политическите сили, само че и гласоподавателите, които за пети път в границите на две години са призовани/агитирани да създадат своя избор в разгаряща се (гео)политическа рецесия. За пети път!
Безплодните старания за сформиране на постоянно държавно управление, съчетани с висока инфлация в България и с война покрай нас, настървяват жителите против цялата политическа класа, против целия хайлайф. Много е евентуално митингът на важен дял от тях да откри израз в протест в деня на изборите.
Гражданите не са апатични към протичащото се. Те са гневни, тъй като мнозина от тях се усещат предадени. Например, сили, които се заявяваха като протестни, бързо направиха незабравим пирует и в този момент се борят да прескочат бариерата от 4 % (ИТН).
Нежеланието да се следи акцията има и различен резултат: посланията и изявите (в ефир или при срещи на живо) стават все по-радикални, с цел да привлекат внимание. Популизмът бележи подем.
Във времето на огромните обещания необятната изборна общественост към този момент е глуха за тях.
Очертава се гневна борба сред твърдите ядра.
Кой ще заеме първото място?
Битката за първото място на идните избори ще бъде извънредно остра, а всевъзможни прогнози на този стадий са с висока степен на неустановеност.
Единственото несъмнено е, че наградата „ първа мощ “ не е единствено въпрос на авторитет, а има основно значение за развиването на политическите процеси в близкото бъдеще. Бъдеще, което ще търси отговорите на редица въпроси: Ще има ли постоянно държавно управление или ще вървим на избор „ две в едно “? Ще се проточи ли политическата рецесия през цялото година? Ще кипне ли гражданската сила? Ще издържи ли обществото на високото напрежение, което тече по голям брой разграничителни линии?
Подкрепата за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е на кантар (според всички водещи социологически агенции) и това дефинира напълно формата и наличието на следващата предизборна акция.
Като умел политически състезател Бойко Борисов се пробва да изтласка съперниците в най-десния ъгъл и да остави за партията си огромно пространство в център-дясно. Пример за това е разгорялата се с нова мощ дискусия за Паметника на Съветската войска в София. Хардлайнерите по тематиката са в редиците на Демократична България и Политическа партия, а един път отворен, дебатът е като Кутията на Пандора. Това си видя ясно в офанзивите с яйца против общината на „ Московска “. Твърдите съперници на монумента обаче също ускоряват своята настъпателност, а това отблъсква от тях умерените гласоподаватели. Радикализирането на лявото и на дясното е в интерес на ГЕРБ, без значение че и с нейните гласове в СОС (както и на ДБ) бе решено, че Паметникът следва да се реалокира отвън центъра на София.
Импровизаторът Борисов
И двете обединения – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ напълно са насочили посланията/агитацията си към разгромяване на съперника.
Няма никакво подозрение, че главен конкурент на ГЕРБ е Политическа партия, както преди месеци споделиха от самата партия. Сега това пронизва акцията, която Борисов в типичния си импровизаторски жанр води всеки ден, от град на град.
Партията залага на типичен вид акция, чиито похвати владее чудесно – срещи в цялостни зали, показване на претендентите, слово на водача, „ улавяне “ на проблемите на съответния район и, несъмнено, разкритие на ПП-ДБ и на ръководството на Кирил Петков.
Основният девиз е „ За постоянна България още веднъж! “. Но въз основата на речите и посланията той може да се формулира е по този начин: „ Две години – нищо! “ (от изказвания на Борисов).
Пример от Русе: „ 1,2 милиарда лв. оставихме на русенци, с цел да се довърши пътя Велико Търново-Русе-Бяла, само че в този момент парите ги няма. Взеха парите. Аз давам обещание, че ще направя този път! “
От София: „ Западът е с нас, тъй като видяха, че ние сме същинска центристка, праволинейна, яка партия. Никоя партия не е правила за София толкоз, колкото ГЕРБ. Когато поех София, градът колабираше. Един шадраван не работеше. “
От Шумен: „ Когато ви споделят - вдигнахме ви пенсиите, без да подвигат налозите, това е неистина. Защото има инфлация. За две години инфлацията е сред 40 и 60%. Това значи, че някой взема прикрит налог. Призовавам президента Радев да покаже какво е финансовото състояние на страната. “
И още: „ Ние имаме доста добра стратегия. Правиха я всички наши специалисти по браншове. На въпроса - ще вършим ли държавно управление, ние сме виновни хора, отговаряме - да. С кого? С всеки, който припознае програмата ни. “
Топтемите на ГЕРБ: цената на горивата, която паднала с един лев, откакто си отишли „ Кирил и Асен “; не желаят еврозоната, тъй като това значи надзор и не могат да харчат.
Основното политическо обръщение, което би трябвало да дръпне партията напред: подкрепете ГЕРБ, с цел да има държавно управление.
Голямото преимущество на партията е нейната дисциплинираност.
Солови акции като тези, които подхващат (бивши вече) представители на Политическа партия (Александър Дунчев, Христанов) не си разрешава нито един ГЕРБ-ер.
Голямото несъгласие: атакуват ПП-ДБ, само че не изключват взаимно ръководство – без сключване на съдружно съглашение, само че с допустима поддръжка за програмата и персоналния състав на кабинета.
Има още едно огромно „ само че “: Биха подкрепили ПП-ДБ, само че ГЕРБ имат вяра, че ще бъдат първа политическа сили и още веднъж първи ще имат самодейността.
Коалицията ПП-ДБ – първа мощ? И след това?
Кампанията на ПП-ДБ тече главно през мрежите и контрастира с тази на главния конкурент. Поне през първата седмица тя наподобява камерна, бутикова.
На добре аранжирани предизборни клипове изпъкват младежи, книги, библиотеки.
Зад ПП-ДБ стои едно ясно обрисувано проевропейско ядро, с което водачи и претенденти водят главната връзка.
Претендентите за първа политическа мощ дописват главния слоган „ Има по какъв начин “ с разнообразни послания:
- Има по какъв начин да се обединим
- Има по какъв начин да живеем естествен европейски живот
- Има по какъв начин фантазиите да се осъществят, а не очакванията да се провалят.
На гласоподавателите ПП-ДБ оферират партньорство в борбата против страха. „ На нашето потомство се пада задачата да махнем страха “, споделя Асен Василев.
Поколенческият избор и на тези избори ще бъде реалност.
Предимството на ПП-ДБ: излъчват силата, присъщи на младото потомство.
Недостатъци:
- не съумяват да разширят подкрепата;
- липсва им опората на локалните структури такава, каквато има ГЕРБ;
- напуснаха ги знакови лица, до момента в който водачи станаха някогашни фрагменти на други партии (Радостин Василев, Явор Божанков).
Кампанията наподобява разфокусирана.
Радикални политически пърформанси като револвер, опрян в скулптура на Бойко Борисов (случай от Благоевград) работи срещу обединението. Не върви някак да обещаваш европейско бъдеще и естествен живот, като демонстрираш принуждение, въпреки и по бутофарен метод.
Обещанията: България в Шенген и еврозоната още тази година; инвестиция от над 50 милиарда лв. в районите в идващите няколко години; поддръжка за дребния и междинния бизнес и равнене на разликата в приходите сред София и останалата част от страната; България да спре да внася обичайната българска продукция като домати, месо, яйца, мляко и да стане още веднъж чист износител; самостоятелна и евтина сила, без взаимозависимост от огромни доставчици; достъп до обикновено европейско обучение и обикновено европейско опазване на здравето.
Липсва отговор на главния въпрос: с кого могат да се коалират, в случай че станат първа политическа мощ.
Спечелване на болшинство е изключено. Кои биха били тогава сътрудниците?
На този стадий държавно управление към ПП-ДБ наподобява като „ задача невъзможна “. С ГЕРБ и Движение за права и свободи алената линия е във връзка с корупцията, на модела, на статуквото. С Българска социалистическа партия – по линиите Изток-Запад, консерватизъм-неолиберализъм. С „ Възраждане “ общи точки въобще няма. А изброените са партиите, които съгласно социолозите ще участват в идващия парламент. Отново безплоден парламент?
На какво залагат систематичните партии?
И двете систематични партии – Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, изпращат като главно политическо обръщение, че би трябвало да има постоянно държавно управление след априлския избор.
Опитната Движение за права и свободи прави обичайна си акция с Централния избирателен лъч, среща с гласоподаватели, на които се изговарят акценти от програмата, поемат се задължения.
Интересни са два момента. Първият: почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган участва косвено. На всяка среща има голям афиш с ръкуващите се Доган и Мустафа Карадайъ. Доган дава гориво на акцията на Движение за права и свободи.
Вторият миг: завръщането в политиката на някогашния евродепутат Филиз Хюсменова, която е знаково лице на партията, има меко лъчение и доста опит.
Предимство на акцията: позитивният й темперамент дотук.
Уплътнява се лозунгът за разсъдък, отговорност и разговор, подчертава се от нуждата след 2 април да бъде формирано постоянно държавно управление като коалиция от партии.
„ Времето за едноличните и еднопартийните ръководства отмина. Хората ясно показаха, че никой не може самичък да ръководи. Не ги чуват единствено тези, които не желаят да си приказват с българските жители, а желаят да продължат да чертаят разграничителни линии. Те в този момент се пробват да ни демотивират да не участваме на изборите. Няма да стане! “, споделя Карадайъ на едно от предизборните си срещи.
Партията е оптимално мобилизирана. Това основава предпоставката Движение за права и свободи да удържи третото място, което заема съгласно социологическите проучвания. (13,4% съгласно последните данни на „ Галъп “).
Конкурент на Движение за права и свободи е „ Възраждане “, която се приближи до влиятелната трета позиция.
Засилва се общественият акцент при Движение за права и свободи, а като цел се извежда прекъсване на обедняването и средноевропейски стандарт на живот.
И за Българска социалистическа партия общественият проблем като резултат от инфлацията и обедняването е водещ. В програмата си партията е заложила като приоритет „ въвеждане таван на цените на съществени артикули и услуги, усмиряване на инфлацията, установяване на необлагаем най-малко и промяна на данъчната система при гарантиране на фискална непоклатимост, фамилно подоходно облагане, растеж на обществените заплащания и по-високи пенсии. “
Инициативата за национално допитване за джендър-идеологията в учебните заведения прави акцията на Българска социалистическа партия забележима, дава й релеф. В същото време това я сблъсква с демократичната идеология на партии от обединението ПП-ДБ. Като прибавим непреодолимите разлики по въпроса дали да предоставяме оръжие на Украйна и дали да местим Паметника на Съветската войска коалирането с някогашните сътрудници наподобява съвсем изключено.
В Инициативния комитет за провеждането на референдума срещу джендър-идеологията и в отбрана на българското семейство и деца се включиха знакови лица – олимпийският първенец Таню Киряков, Нешка Робева, издателят Иван Гранитски, футболната легенда Емил Костадинов, известният артист Влади Въргала и още, и още.
Лозунгът на Българска социалистическа партия е „ Да! Можем. “
С поддръжка, която се движи към 12 на 100, сред двете систематични партии (ДПС и БСП) се е вклинила „ Възраждане “. Лозунгът на евроскептичаната и патриотична групировка гласи „ Избери свободата “, което е отричане на „ господарите “ (разбирай, Брюксел, Вашингтон и др.)
И „ Възраждане “ инициира референдум, който е мотор на предизборната акция. „ Аз предпочитам българския лев “ тества настройките за приемането на еврото – ангажимент, който България е поела с подписването на контракта за влизане в Европейски Съюз.
„ Възраждане “ притегля русофили и разочаровани от прехода жители, които отхвърлят не нечий модел на ръководство, а системата.
Със своя евроскептицизъм „ Възраждане “ е малцинство, само че има блокираща квота в опитите за сформиране на болшинство.
Разделенията
Белег на цялата предизборна акция е един абсурд: колкото повече пораства публичната отмалялост от проточилата се политическа рецесия, толкоз повече се усилва партийното озлобление.
Разделителните линии са от ден на ден.
Ако на първите след митингите избори обществото трябваше да избира сред смяна и статукво, то войната го изправя и пред алтернативата Изток-Запад.
Оттук нататък се появиха драмите лев или евро, обществен пол или отбрана на обичайното семейство, избавител или окупатор е Червената войска, народен празник ли е 3 март или не, да доставяме ли оръжие за Украйна или да пазим самобитен неутралитет. И още, и още.
Напрежението проличава отчетливо в телевизионните диспути, където изкушеният от политиката гласоподавател не чува нито едно обръщение или мотив, до момента в който тече безредно надвикване.
Сегашната електорална картина е нестабилна. Разделенията вършат българското общество нежно и доста уязвимо. Кампания, която залага на първичните страхове, на митовете и опорните точки, може да го изправи пред разпад.
Това е, което всички политически сили би трябвало да знаят, до момента в който се борят за всеки глас.
Вярно, акцията може да преобърне сегашните настройки в идващите три седмици, въпросът е на каква социална и политическа цена.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ