Камъните падат, "Струма" се отлага
Укрепването на свлачището при " Струма " стартира след две години бавене и отсрочва стартирането на автомагистралата. Работата ще коства над 90 млн. лева, с 10% по-скъпо от пазарните оферти на строителния отрасъл. Пътната организация твърди, че повода за свлачището са порои, само че може да има и пропуски.
Представете си, че вършиме ремонт в дома си, по време на който стената в хола ви стартира да пада. Вероятно бързо ще откриете метод да спрете рухването й. Не по този начин счита страната. В последните няколко години се строи секторът на автомагистрала " Струма " сред Благоевград и Крупник, който самичък по себе си е разграничен на няколко лота. През 2020 година строителите откриват свлачище и алармират на Агенция " Пътна инфраструктура ". Цели две години и половина по-късно обаче ще стартира неговото подсилване.
Сравнението може да е обикновено, само че въпреки всичко като един добър собственик на пътя и възложител на строителство за милиарди АПИ можеше да е по-решителна и дейна. Вместо това в този момент страната ще похарчи над 90 млн. лева за планиране, строителство и контрол. Не единствено забавянето, само че и цената е тревожна - тя е с 10% повече от това, което дузина компании са предложили преди възлагането. Всичко това отсрочва и стартирането на придвижването по другояче дълго чакания сектор край тунел " Железница ".
Две години
През 2020 година строителите виждат казуса със свличащите се земни маси и осведомят АПИ. Впоследствие държавното сдружение " Геозащита " - Перник, издава и публични мнения - от октомври 2020 година за свлачището преди тунел " Железница " (за което описваме и в този текст), както и от 1 юли 2021 година за още един сектор - след тунела, който също е обиден от дейни свлачищни процеси, само че в много по-малък мащаб. Голямото проблематично свлачище е установено още по времето на последния постоянен кабинет на ГЕРБ, само че тогава се пази тишина за проблема. Идейните планове за подсилване са разработвани чак през есента на 2021 година, по време на служебния кабинет на Стефан Янев. Тогава за първи път се заговаря обществено за казуса. Още една година на утвърждение на плановете и се стига до възлагането им чак в края на 2022 година
Реклама
Скоростта на решение на този проблем е рекордно мудна, даже за пътната организация. Сега ведомството разпореди строителството на двете обединявания, които построяват пътя преди тунел " Железница ". Едното е с главен сътрудник " Грома холд " (бившето " Агромах " ), което има контракт за строителство на 12.6 км сред Благоевград и Крупник още от далечната 2015 година. Движението по 7 км от Благоевград до кръговото кръстовище преди тунел " Железница " беше пуснато през май 2019 година, а през есента на 2020 година бяха пуснати и 2.7 км сред тунела и Симитли. Остават още няколко километра, с цел да завърши работата по въпросния лот 3.1.
В средата на самия сектор пък се намира тунел " Железница ", който, а преди и след оборудването други компании построяват мини лотове. Северният мост преди тунела се построява от консорциум на компании от групата на ГБС, като договорът е от края на 2018 година Сега фирмите ще сключат контракти за подсилване на свлачището. " Грома холд " получава лъвския къс от работата - за 73 млн. лева с Данък добавена стойност, а ГБС - за 15.5 млн. лева Освен това има и разход за над 3 млн. лева за контрол.
Нито " Грома холд ", нито ГБС пожелаха да отговорят на въпросите на " Капитал " по тематиката под претекст, че подават информация към АПИ и от там дават публична такава. На процедура фирмите ще укрепят свлачището посредством 300 м тунел, само че не безусловно подобен като " Железница " или " Витиня ", а като покривна плоча, която да удържа масите.
Отсечката край Симитли ще бъде пусната едвам след подсилване на свлачищата Фотограф: Цветелина Белутова Скъпа договорка
Когато се тегли чертата, сметката е близо 92 млн. лева общо за това подсилване. От АПИ обясниха за " Капитал ", че има планувано държавно финансиране за укрепването, само че въпреки всичко то ще бъде препоръчано за финансиране по оперативна стратегия " Транспорт и транспортна инфраструктура ".
Реклама
Преди да разпореди работата по свлачищата обаче, АПИ направи нещо революционно: пазарно изследване за цените на строителните действия. На пръв взор това беше стъпка в добра посока - да се ориентира какво се случва в бранша, с цел да може след това да има съответна преценка в прогнозните стойности на търговете. Общо 11 компании дадоха ценови оферти, като една е сръбска и една румънска. Всеки е можел да се включи. Средната стойност на тези предложения е 80.9 млн. лева с Данък добавена стойност. Бончо Бонев, притежател на една от фирмите, която е дала оферта - " Парсек груп ", сподели, че цената, която е предложил - 80.9 млн. лева, е действителна и в нея е планувана застраховка, ако цените се усилят. Други компании също потвърдиха пред " Капитал ", че цените им са пазарни и не са имали интерес да ги намаляват. На процедура пазарното изследване обаче се оказа просто алегоричен акт. Пътната организация въпреки всичко разпореди укрепването на двете обединявания, които строят пътя под свлачището без съревнование, и то на цена, която е 10% по-висока от междинната, препоръчана от 11-те компании.
Бонев сложи под въпрос смисъла на пазарното изследване и акцентира, че не е станало ясно за какво други компании не са поканени да вземат участие. Той обаче призна, че аргументацията на АПИ да разпореди на строителите на лотовете и укрепването, тъй като след това ще е мъчно да се раздели гаранционната отговорност, има някаква логичност.
АПИ на процедура не дадоха отговор дали са уведомили компаниите, че няма да ги канят да вземат участие в търг след консултацията. Не е ясно и за какво организацията не е взела поради резултатите от консултациите и е завишила цената с 10%. Източник на " Капитал " изрази догадка, че е допустимо по-високата цена да е отплата за неизплатени отговорности към компаниите от страна на АПИ. Това обаче не е казусът. От организацията дадоха отговор на " Капитал ", че са платили на обединяването на " Грома холд " 130.7 млн. лева от 186 млн. лева, а на ГБС - съвсем 34 млн. лева от 35.9 млн. лева с Данък добавена стойност по договорите им.
Няма изгледи обаче скоро да е подготвена правата през Кресненското дефиле Фотограф: Цветелина Белутова Пропадаме бързо
Появата на свлачището също наподобява странна. " В процеса на осъществяване на строителните действия в резултат на неподходящи метеорологични условия - порои и значителни превалявания от дъжд и сняг, последвани от внезапен спад на температурите, в композиция със строително положение на откосите преди довеждане докрай на всички планувани в плана укрепителни действия, осигуряващи устойчивостта им, се следят загуба на резистентност, голям брой големи пукнатини и срутване в дълбочина на забележителен размер скални маси ", настояват от пътната организация.
Представете си, че вършиме ремонт в дома си, по време на който стената в хола ви стартира да пада. Вероятно бързо ще откриете метод да спрете рухването й. Не по този начин счита страната. В последните няколко години се строи секторът на автомагистрала " Струма " сред Благоевград и Крупник, който самичък по себе си е разграничен на няколко лота. През 2020 година строителите откриват свлачище и алармират на Агенция " Пътна инфраструктура ". Цели две години и половина по-късно обаче ще стартира неговото подсилване.
Сравнението може да е обикновено, само че въпреки всичко като един добър собственик на пътя и възложител на строителство за милиарди АПИ можеше да е по-решителна и дейна. Вместо това в този момент страната ще похарчи над 90 млн. лева за планиране, строителство и контрол. Не единствено забавянето, само че и цената е тревожна - тя е с 10% повече от това, което дузина компании са предложили преди възлагането. Всичко това отсрочва и стартирането на придвижването по другояче дълго чакания сектор край тунел " Железница ".
Две години
През 2020 година строителите виждат казуса със свличащите се земни маси и осведомят АПИ. Впоследствие държавното сдружение " Геозащита " - Перник, издава и публични мнения - от октомври 2020 година за свлачището преди тунел " Железница " (за което описваме и в този текст), както и от 1 юли 2021 година за още един сектор - след тунела, който също е обиден от дейни свлачищни процеси, само че в много по-малък мащаб. Голямото проблематично свлачище е установено още по времето на последния постоянен кабинет на ГЕРБ, само че тогава се пази тишина за проблема. Идейните планове за подсилване са разработвани чак през есента на 2021 година, по време на служебния кабинет на Стефан Янев. Тогава за първи път се заговаря обществено за казуса. Още една година на утвърждение на плановете и се стига до възлагането им чак в края на 2022 година
Реклама
Скоростта на решение на този проблем е рекордно мудна, даже за пътната организация. Сега ведомството разпореди строителството на двете обединявания, които построяват пътя преди тунел " Железница ". Едното е с главен сътрудник " Грома холд " (бившето " Агромах " ), което има контракт за строителство на 12.6 км сред Благоевград и Крупник още от далечната 2015 година. Движението по 7 км от Благоевград до кръговото кръстовище преди тунел " Железница " беше пуснато през май 2019 година, а през есента на 2020 година бяха пуснати и 2.7 км сред тунела и Симитли. Остават още няколко километра, с цел да завърши работата по въпросния лот 3.1.
В средата на самия сектор пък се намира тунел " Железница ", който, а преди и след оборудването други компании построяват мини лотове. Северният мост преди тунела се построява от консорциум на компании от групата на ГБС, като договорът е от края на 2018 година Сега фирмите ще сключат контракти за подсилване на свлачището. " Грома холд " получава лъвския къс от работата - за 73 млн. лева с Данък добавена стойност, а ГБС - за 15.5 млн. лева Освен това има и разход за над 3 млн. лева за контрол.
Нито " Грома холд ", нито ГБС пожелаха да отговорят на въпросите на " Капитал " по тематиката под претекст, че подават информация към АПИ и от там дават публична такава. На процедура фирмите ще укрепят свлачището посредством 300 м тунел, само че не безусловно подобен като " Железница " или " Витиня ", а като покривна плоча, която да удържа масите.
Отсечката край Симитли ще бъде пусната едвам след подсилване на свлачищата Фотограф: Цветелина Белутова Скъпа договорка
Когато се тегли чертата, сметката е близо 92 млн. лева общо за това подсилване. От АПИ обясниха за " Капитал ", че има планувано държавно финансиране за укрепването, само че въпреки всичко то ще бъде препоръчано за финансиране по оперативна стратегия " Транспорт и транспортна инфраструктура ".
Реклама
Преди да разпореди работата по свлачищата обаче, АПИ направи нещо революционно: пазарно изследване за цените на строителните действия. На пръв взор това беше стъпка в добра посока - да се ориентира какво се случва в бранша, с цел да може след това да има съответна преценка в прогнозните стойности на търговете. Общо 11 компании дадоха ценови оферти, като една е сръбска и една румънска. Всеки е можел да се включи. Средната стойност на тези предложения е 80.9 млн. лева с Данък добавена стойност. Бончо Бонев, притежател на една от фирмите, която е дала оферта - " Парсек груп ", сподели, че цената, която е предложил - 80.9 млн. лева, е действителна и в нея е планувана застраховка, ако цените се усилят. Други компании също потвърдиха пред " Капитал ", че цените им са пазарни и не са имали интерес да ги намаляват. На процедура пазарното изследване обаче се оказа просто алегоричен акт. Пътната организация въпреки всичко разпореди укрепването на двете обединявания, които строят пътя под свлачището без съревнование, и то на цена, която е 10% по-висока от междинната, препоръчана от 11-те компании.
Бонев сложи под въпрос смисъла на пазарното изследване и акцентира, че не е станало ясно за какво други компании не са поканени да вземат участие. Той обаче призна, че аргументацията на АПИ да разпореди на строителите на лотовете и укрепването, тъй като след това ще е мъчно да се раздели гаранционната отговорност, има някаква логичност.
АПИ на процедура не дадоха отговор дали са уведомили компаниите, че няма да ги канят да вземат участие в търг след консултацията. Не е ясно и за какво организацията не е взела поради резултатите от консултациите и е завишила цената с 10%. Източник на " Капитал " изрази догадка, че е допустимо по-високата цена да е отплата за неизплатени отговорности към компаниите от страна на АПИ. Това обаче не е казусът. От организацията дадоха отговор на " Капитал ", че са платили на обединяването на " Грома холд " 130.7 млн. лева от 186 млн. лева, а на ГБС - съвсем 34 млн. лева от 35.9 млн. лева с Данък добавена стойност по договорите им.
Няма изгледи обаче скоро да е подготвена правата през Кресненското дефиле Фотограф: Цветелина Белутова Пропадаме бързо
Появата на свлачището също наподобява странна. " В процеса на осъществяване на строителните действия в резултат на неподходящи метеорологични условия - порои и значителни превалявания от дъжд и сняг, последвани от внезапен спад на температурите, в композиция със строително положение на откосите преди довеждане докрай на всички планувани в плана укрепителни действия, осигуряващи устойчивостта им, се следят загуба на резистентност, голям брой големи пукнатини и срутване в дълбочина на забележителен размер скални маси ", настояват от пътната организация.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ