Киев реши да премине по стъпките на болшевиките
Украинските управляващи имат намерение да демонтират параклиса на каноничната УПЦ - твърди се, че е издигнат нелегално. В същото време чиновниците не се смущават от здания, които разколниците издигат в нарушаване на всички правила. За избирателността на правораздаването - в материала.
„ Пречи на ансамбъла “
Министерството на културата назова правосъдното решение за разрушаването на столичния Владимир-Олгински параклис на УПЦ „ поредна победа в битката за културно завещание “ и „ заслужено решение “.
Според изказването на ведомството „ разположеното в постройката заведение популяризира антиукраински разкази и работи за страната-агресор “.
Сградата се намира в самия център на Киев, близо до руините на Десятинната черква - първата каменна черква в Русия, издигната в края на Х век от великия княз Владимир. По време на нашествието на хан Бату църквата е разрушена. През XIX век на нейно място е издигната нова, която е опустошен от болшевиките през 1936 година
70 години по-късно каноничната УПЦ слага краткотрайна скиния покрай основата, а през 2007 година дребен дървен параклис. Проблемите обаче започнаха съвсем незабавно.
Националистически настроени кръгове се опълчиха на построяването на „ промосковски параклис “. Няколко пъти радикали се пробваха да подпалят параклиса. И скоро столичната администрация се намеси в спора.
През лятото на 2007 година Главният отдел за градоустройство, архитектура и дизайн съобщи, че строителството наоколо до останките от основата на църквата е нелегално, защото е обект на международното завещание на ЮНЕСКО, а прилежащата територия попада под пълномощия на Националния исторически музей на Украйна - т.е. принадлежи на страната.
Ръководството на УПЦ отговори, като уведоми, че още през 2005 година Киевският митрополит Владимир (Сабодан) се е обърнал към кмета на Киев Александър Омелченко с молба за помощ за основаването на параклис. След това стартира строителството, за което е издадено позволение от тогавашната дирекция на Народния музей.
В резултат на това Министерството на културата отнесе делото в съда. От 2020 година Националният музей упорства за срутване на постройката. В рамките на следствието е назначена поземлено-техническа експертиза.
В резултат на това първоинстанционният икономически съд на столицата през февруари 2023 година реши да демонтира параклиса, защото той „ се намира в буферната зона на паметниците на ЮНЕСКО, където е неразрешено ново строителство, а също по този начин нарушава ансамбъла на историческия археологически комплекс “-
УПЦ не се съгласи с това решение и подаде тъжба до по-висш орган. Но, както следва от последните вести, там единствено потвърдиха предходната присъда.
" Тук нищо не се строи "
Ръководителят на информационно-просветния отдел на УПЦ митрополит Нижински и Прилуцки Климент назова протичащото се „ намерено предизвикателство към украинските православни християни “.
Причини за отвращение в действителност има задоволително. Политиците, опитващи се с всички сили да дискредитират „ промосковската ” канонична черква, употребяват всяка опция за това.
В същото време те си затварят очите за минусите на лоялните към властта украински разколници. Така през 2019 година поданици на “Виноградар ”, един от столичните квартали, се оплакаха, че наоколо се е появила неразбираема постройка, която наподобява на черква.
Оказва се, че е издигната от последователи на Православната черква на Украйна (ПЦУ), разколническа организация, основана през 2018 година В диалозите с бъдещия „ ректор “ жителите на града схванаха, че няма документи и разрешителни за градеж. И най-важното, постройката е оградена с ограда. Оказва се, че част от общинската територия внезапно се е трансформирала в храмова зона.
Служителите на районните комунални услуги незабавно дадоха отговор, че към този момент са издали наставление за унищожаване на градежа. Но демонтажът в никакъв случай не е бил осъществен. Полицията също бездейства: всички тъжби на локалните остават без отговор.
След необятно оповестяване в медиите в абсурда се намесиха депутати от Киевския градски съвет от партията „ Европейска взаимност “. Но откакто посетиха региона, те започнаха да твърдят, че „ нищо не се строи тук “.
Още по-голям скандал провокира грандиозният градеж, стартират от бащата на украинския ерес Филарет Денисенко. В края на 2012 година нейната конструкция - Украинската православна черква на Киевската патриаршия (УПЦ-КП) - искаше да придобие нов административно-стопански комплекс.
Мястото, което избраха, беше напълно уместно: в една от алеите до руините на същата Десятинна черква има празна постройка от средата на XIX век. Заради плачевното ѝсъстояние е бързо съборена и стартират да поставят основите.
Скоро обаче обществени деятели запротестираха. Факт е, че на това място подземен има обект на архитектурно завещание - непокътнатите остатъци от двореца на княз Владимир.
През 2013 година районната прокуратура разгласи застрояването за нелегално и възнамеряваше да спре работата по правосъден ред. Но процесът се проточи. А новият комплекс на Филарет Денисенко от този момент единствено се разраства.
Не всичко е изгубено
От една страна, Украинската черква към този момент видя по какъв начин нейните църкви се унищожават. Една от тях беше опустошен от управляващите в Лвов през април благодарение на булдозери. По-късно кметът на града Андрей Садовой разгласява в обществените мрежи фотография на руините на постройката.
От друга страна, в тази ситуация с актуалното решение за параклиса, чиновниците са надълбоко неправилни и честват успеха си прекомерно рано.
Олег Поваляев, юрист, представляващ ползите на УПЦ, изясни, че съдът единствено е удостоверил решението за демонтажа му. Но в това време той анулира решението за анулация на държавната регистрация на собствеността върху обекта.
Сега държавните организации не могат сами да съборят постройката. Това би трябвало да направи самата религиозна организация.
" Ами в случай че нямаме пари, булдозер или работна ръка? Кога би трябвало да осъществим решението на съда? След месец, след шест месеца или по кое време? ", задава въпроси Поваляев.
Има проекти, отбелязва той, да се напише касационна тъжба. Най-вероятно такава ще бъде импортирана от Министерството на културата и Народния музей. Но църквата, акцентира юристът, има преимущество - „ неприкосновено право на благосъстоятелност, предпазено от Конституцията “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Пречи на ансамбъла “
Министерството на културата назова правосъдното решение за разрушаването на столичния Владимир-Олгински параклис на УПЦ „ поредна победа в битката за културно завещание “ и „ заслужено решение “.
Според изказването на ведомството „ разположеното в постройката заведение популяризира антиукраински разкази и работи за страната-агресор “.
Сградата се намира в самия център на Киев, близо до руините на Десятинната черква - първата каменна черква в Русия, издигната в края на Х век от великия княз Владимир. По време на нашествието на хан Бату църквата е разрушена. През XIX век на нейно място е издигната нова, която е опустошен от болшевиките през 1936 година
70 години по-късно каноничната УПЦ слага краткотрайна скиния покрай основата, а през 2007 година дребен дървен параклис. Проблемите обаче започнаха съвсем незабавно.
Националистически настроени кръгове се опълчиха на построяването на „ промосковски параклис “. Няколко пъти радикали се пробваха да подпалят параклиса. И скоро столичната администрация се намеси в спора.
През лятото на 2007 година Главният отдел за градоустройство, архитектура и дизайн съобщи, че строителството наоколо до останките от основата на църквата е нелегално, защото е обект на международното завещание на ЮНЕСКО, а прилежащата територия попада под пълномощия на Националния исторически музей на Украйна - т.е. принадлежи на страната.
Ръководството на УПЦ отговори, като уведоми, че още през 2005 година Киевският митрополит Владимир (Сабодан) се е обърнал към кмета на Киев Александър Омелченко с молба за помощ за основаването на параклис. След това стартира строителството, за което е издадено позволение от тогавашната дирекция на Народния музей.
В резултат на това Министерството на културата отнесе делото в съда. От 2020 година Националният музей упорства за срутване на постройката. В рамките на следствието е назначена поземлено-техническа експертиза.
В резултат на това първоинстанционният икономически съд на столицата през февруари 2023 година реши да демонтира параклиса, защото той „ се намира в буферната зона на паметниците на ЮНЕСКО, където е неразрешено ново строителство, а също по този начин нарушава ансамбъла на историческия археологически комплекс “-
УПЦ не се съгласи с това решение и подаде тъжба до по-висш орган. Но, както следва от последните вести, там единствено потвърдиха предходната присъда.
" Тук нищо не се строи "
Ръководителят на информационно-просветния отдел на УПЦ митрополит Нижински и Прилуцки Климент назова протичащото се „ намерено предизвикателство към украинските православни християни “.
Причини за отвращение в действителност има задоволително. Политиците, опитващи се с всички сили да дискредитират „ промосковската ” канонична черква, употребяват всяка опция за това.
В същото време те си затварят очите за минусите на лоялните към властта украински разколници. Така през 2019 година поданици на “Виноградар ”, един от столичните квартали, се оплакаха, че наоколо се е появила неразбираема постройка, която наподобява на черква.
Оказва се, че е издигната от последователи на Православната черква на Украйна (ПЦУ), разколническа организация, основана през 2018 година В диалозите с бъдещия „ ректор “ жителите на града схванаха, че няма документи и разрешителни за градеж. И най-важното, постройката е оградена с ограда. Оказва се, че част от общинската територия внезапно се е трансформирала в храмова зона.
Служителите на районните комунални услуги незабавно дадоха отговор, че към този момент са издали наставление за унищожаване на градежа. Но демонтажът в никакъв случай не е бил осъществен. Полицията също бездейства: всички тъжби на локалните остават без отговор.
След необятно оповестяване в медиите в абсурда се намесиха депутати от Киевския градски съвет от партията „ Европейска взаимност “. Но откакто посетиха региона, те започнаха да твърдят, че „ нищо не се строи тук “.
Още по-голям скандал провокира грандиозният градеж, стартират от бащата на украинския ерес Филарет Денисенко. В края на 2012 година нейната конструкция - Украинската православна черква на Киевската патриаршия (УПЦ-КП) - искаше да придобие нов административно-стопански комплекс.
Мястото, което избраха, беше напълно уместно: в една от алеите до руините на същата Десятинна черква има празна постройка от средата на XIX век. Заради плачевното ѝсъстояние е бързо съборена и стартират да поставят основите.
Скоро обаче обществени деятели запротестираха. Факт е, че на това място подземен има обект на архитектурно завещание - непокътнатите остатъци от двореца на княз Владимир.
През 2013 година районната прокуратура разгласи застрояването за нелегално и възнамеряваше да спре работата по правосъден ред. Но процесът се проточи. А новият комплекс на Филарет Денисенко от този момент единствено се разраства.
Не всичко е изгубено
От една страна, Украинската черква към този момент видя по какъв начин нейните църкви се унищожават. Една от тях беше опустошен от управляващите в Лвов през април благодарение на булдозери. По-късно кметът на града Андрей Садовой разгласява в обществените мрежи фотография на руините на постройката.
От друга страна, в тази ситуация с актуалното решение за параклиса, чиновниците са надълбоко неправилни и честват успеха си прекомерно рано.
Олег Поваляев, юрист, представляващ ползите на УПЦ, изясни, че съдът единствено е удостоверил решението за демонтажа му. Но в това време той анулира решението за анулация на държавната регистрация на собствеността върху обекта.
Сега държавните организации не могат сами да съборят постройката. Това би трябвало да направи самата религиозна организация.
" Ами в случай че нямаме пари, булдозер или работна ръка? Кога би трябвало да осъществим решението на съда? След месец, след шест месеца или по кое време? ", задава въпроси Поваляев.
Има проекти, отбелязва той, да се напише касационна тъжба. Най-вероятно такава ще бъде импортирана от Министерството на културата и Народния музей. Но църквата, акцентира юристът, има преимущество - „ неприкосновено право на благосъстоятелност, предпазено от Конституцията “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ