Трип уикенд до водопад Късак - шепа родопско великолепие
Уикендът чука на вратата, което значи, че бързо би трябвало да се начертае проектът за разходка отвън града. В момента времето е изключително уместно за обичаните трипчета в планината, където да напълним душите си хубости.
А какво по прелестно място от Родопите.Там се намират едни от най-красивите и живописни места в България. Тучни поляни в невероятни нюанси на зеленото се редуват с тъмни иглолистни гори, стръмни канари и живописни каньони.
Ако има дестинация, която си коства да бъде посетена през всеки сезон от годината, то това сигурно са те.
Но, не, няма да ви предложим обиколка из несъмнено величествените Триградско и Буйновско ждрело, нито посещаване на известните в последните години пещери.
Приканваме ви да посетите село Късак и водопада наоколо, който носи неговото име.
Ако има място, което дава отговор на описанието за горска приказка, родопски сексапил и дива идилия, то това ще да е.
Малкото селце отстои на 7 км от най-високия град у нас Доспат, на близо 72 км северозападно от регионалния Смолян, на 15 км от с. Борино и в същата посока на 38 км от град Девин. Чудим се какъв брой ли хора подминават отбивката към по-желаните дестинации.
Ако завиете от основното шосе и продължите още към километър, пред вас ще се разстелят стотината къщи на китното родопско украшение.
Историята споделя, че името се появява за първи път в записките на британски странник от 19 век като Баалък Касъктан, в превод „ Рибено село”.
1338 м надморска височина е задоволителна, с цел да почувствате достолепието на планината. Зашеметителни са безбрежната родопска простор, гори и цвят.
Думите не стигат човек да опише възприятието, което го превзема, попадайки на това магично място. Емоционална е всяка среща с Родопите, тъй като като че ли се прибираш вкъщи. Разтърсва радикално и вика мемоари от детството. Изплуват ароматни картини, чуваш родопската гайда, виждаш проснатите халища, губери и черги по чардаците, спомняш си за бабините гозби и историите на дядо, уюта на ръцете им… Истинска машина на времето! Толкова доста хубост има там!
Да не пропуснете табелите – едната за селото, а другата с посоката към водопада, ще ви покажат накъде да поемете.
За водопада, която е и вашата цел, поемата вляво.
Пътят е черен и прашен, с дълбоки ями тук-там и не наподобява сигурен, само че умерено може да минете по него още 2 километра с автомобил.
Слизайки по ската, няма да забелязвате друсането и страха, а ще се дивите на гледката отляво – пъстра огромна поляна с десетки пчелни кошери, заобиколена с високи тъмнозелени борове. Дишайте.
Бавно и умерено, уверяваме ви, стигате до уширение, на което може да паркирате автомобила си, тъй като оттук нататък ще се наложи да се придвижите пеш към водопада.
Не, няма да вървите дълго, към 15 минути, само че ще минете през изящен и упояващ маршрут.
Едно от първите неща, които ще забележите, е знамето на България.
Трикольорът, в безукорен тип, се вее високо на дървен стълб, който пък от своя страна, е окичен с табели за разнообразни дестинации - Атина, Токио, Париж, Ню Йорк, Кайро, Истанбул и Късак, несъмнено.
Няколко минути по-надолу червено-бялата маркировка (следвайте я) ви насочва да завиете надясно.
Рязката стръмнина, над която заставате, плаши на пръв взор, само че любознанието надвива и продължавате. Черният път гладко минава в горска пътечка.
Тя се вие сред горди борове, смърчове и ели.
Прави усещане, че мястото е поддържано. Хората от селото са се погрижили да обособят симпатични местенца за отдих край пътеката, на които може да запечатате страстта и да я споделите с другари в обществените мрежи.
Мъхът, действителен от милиони години на земята, пълен и мокър, се разлива на всички места под сенките.
Тук някъде не може да решите дали сте се върнали обратно във времето, при започване на живота, или всеки миг ще срещнете някой баснословен воин.
Не след дълго чувате приятния тон на падаща вода.
Пътеката минава в дървени стълби, които оказват помощ за последните метри до пръскалото.
Той, въпреки и не доста мощен е обаятелен – водите му се спускат на разнопосочни струи по насечени скали. Може да се възхитите на търпението и отношението на хората от Късак, които поставят много старания да запазят и поддържат хубостта на водопада, като го снабдят с приятни улеснения.
Пред него е имало масичка с пейки и саморъчно направена чешма, които, ще бъдат възобновени.
Самият водопад е висок е към 8 метра и е директно пред… мераклийски долап, на който написа „ Горска библиотека “.
Тя е и първата такава в България. Неин основател е Фикри Кехайов, който дружно с възпитаници от с. Късак придвижват над 60 книги в дребния долап (те слагат и указателните табели към разнообразни градове по света).
Книгите са разпределени на три рафта с детска, международна и научна литература.
В шкафчето с изключение на тях, ще намерите карти за игра, домино, шах и обичаната игра на дребни и огромни „ Не се сърди дребосъче “ в мини вид.
За да прекарате повече време на мястото, поемете към горната част на водопада. Там има дървено мостче, по което да преминете и да се насладите на естествени феномен от горната страна му.
И е идеално за деца.
Представете си - мирише на бор, пеят птички, реката ромоли, а до вас един хубав водопад се разлива по обрасли с треви и цветя камъни.
Тази съвършена идилия би била съвършена с една брошура и нещо за ядене. Е, книжките са обезпечени. Остава единствено да сложите един сандвич в раницата и ето ви съвършената отмора.
Истинска, за душата. В оня друг родопски свят, където всичко е изпъстрено с обаяние и простичките на пръв взор неща, наподобяват толкоз значими. Така че подарете си тази шепа величие!
А какво по прелестно място от Родопите.Там се намират едни от най-красивите и живописни места в България. Тучни поляни в невероятни нюанси на зеленото се редуват с тъмни иглолистни гори, стръмни канари и живописни каньони.
Ако има дестинация, която си коства да бъде посетена през всеки сезон от годината, то това сигурно са те.
Но, не, няма да ви предложим обиколка из несъмнено величествените Триградско и Буйновско ждрело, нито посещаване на известните в последните години пещери.
Приканваме ви да посетите село Късак и водопада наоколо, който носи неговото име.
Ако има място, което дава отговор на описанието за горска приказка, родопски сексапил и дива идилия, то това ще да е.
Малкото селце отстои на 7 км от най-високия град у нас Доспат, на близо 72 км северозападно от регионалния Смолян, на 15 км от с. Борино и в същата посока на 38 км от град Девин. Чудим се какъв брой ли хора подминават отбивката към по-желаните дестинации.
Ако завиете от основното шосе и продължите още към километър, пред вас ще се разстелят стотината къщи на китното родопско украшение.
Историята споделя, че името се появява за първи път в записките на британски странник от 19 век като Баалък Касъктан, в превод „ Рибено село”.
1338 м надморска височина е задоволителна, с цел да почувствате достолепието на планината. Зашеметителни са безбрежната родопска простор, гори и цвят.
Думите не стигат човек да опише възприятието, което го превзема, попадайки на това магично място. Емоционална е всяка среща с Родопите, тъй като като че ли се прибираш вкъщи. Разтърсва радикално и вика мемоари от детството. Изплуват ароматни картини, чуваш родопската гайда, виждаш проснатите халища, губери и черги по чардаците, спомняш си за бабините гозби и историите на дядо, уюта на ръцете им… Истинска машина на времето! Толкова доста хубост има там!
Да не пропуснете табелите – едната за селото, а другата с посоката към водопада, ще ви покажат накъде да поемете.
За водопада, която е и вашата цел, поемата вляво.
Пътят е черен и прашен, с дълбоки ями тук-там и не наподобява сигурен, само че умерено може да минете по него още 2 километра с автомобил.
Слизайки по ската, няма да забелязвате друсането и страха, а ще се дивите на гледката отляво – пъстра огромна поляна с десетки пчелни кошери, заобиколена с високи тъмнозелени борове. Дишайте.
Бавно и умерено, уверяваме ви, стигате до уширение, на което може да паркирате автомобила си, тъй като оттук нататък ще се наложи да се придвижите пеш към водопада.
Не, няма да вървите дълго, към 15 минути, само че ще минете през изящен и упояващ маршрут.
Едно от първите неща, които ще забележите, е знамето на България.
Трикольорът, в безукорен тип, се вее високо на дървен стълб, който пък от своя страна, е окичен с табели за разнообразни дестинации - Атина, Токио, Париж, Ню Йорк, Кайро, Истанбул и Късак, несъмнено.
Няколко минути по-надолу червено-бялата маркировка (следвайте я) ви насочва да завиете надясно.
Рязката стръмнина, над която заставате, плаши на пръв взор, само че любознанието надвива и продължавате. Черният път гладко минава в горска пътечка.
Тя се вие сред горди борове, смърчове и ели.
Прави усещане, че мястото е поддържано. Хората от селото са се погрижили да обособят симпатични местенца за отдих край пътеката, на които може да запечатате страстта и да я споделите с другари в обществените мрежи.
Мъхът, действителен от милиони години на земята, пълен и мокър, се разлива на всички места под сенките.
Тук някъде не може да решите дали сте се върнали обратно във времето, при започване на живота, или всеки миг ще срещнете някой баснословен воин.
Не след дълго чувате приятния тон на падаща вода.
Пътеката минава в дървени стълби, които оказват помощ за последните метри до пръскалото.
Той, въпреки и не доста мощен е обаятелен – водите му се спускат на разнопосочни струи по насечени скали. Може да се възхитите на търпението и отношението на хората от Късак, които поставят много старания да запазят и поддържат хубостта на водопада, като го снабдят с приятни улеснения.
Пред него е имало масичка с пейки и саморъчно направена чешма, които, ще бъдат възобновени. Самият водопад е висок е към 8 метра и е директно пред… мераклийски долап, на който написа „ Горска библиотека “.
Тя е и първата такава в България. Неин основател е Фикри Кехайов, който дружно с възпитаници от с. Късак придвижват над 60 книги в дребния долап (те слагат и указателните табели към разнообразни градове по света).
Книгите са разпределени на три рафта с детска, международна и научна литература.
В шкафчето с изключение на тях, ще намерите карти за игра, домино, шах и обичаната игра на дребни и огромни „ Не се сърди дребосъче “ в мини вид.
За да прекарате повече време на мястото, поемете към горната част на водопада. Там има дървено мостче, по което да преминете и да се насладите на естествени феномен от горната страна му.
И е идеално за деца.
Представете си - мирише на бор, пеят птички, реката ромоли, а до вас един хубав водопад се разлива по обрасли с треви и цветя камъни.
Тази съвършена идилия би била съвършена с една брошура и нещо за ядене. Е, книжките са обезпечени. Остава единствено да сложите един сандвич в раницата и ето ви съвършената отмора.
Истинска, за душата. В оня друг родопски свят, където всичко е изпъстрено с обаяние и простичките на пръв взор неща, наподобяват толкоз значими. Така че подарете си тази шепа величие!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ