Защо хората вярват на всичко, което видят в социалните мрежи?
Учудващо е на какъв брой безумни неща имат вяра хората, когато гледат видео в обществените мрежи. Феноменът занимава съзнанието на редица експерти по интернет-култура, откриватели, психолози и маркетолози. Това е фактор, с който би трябвало извънредно доста да внимават всички, които се занимават с уеб-маркетинг, медии и динамично наличие.
Дакота Финк няма никакво желание да популяризира неистини. Май 2021 година е и 23-годишният модел от Лос Анджелис е намазала лицето си с козметична маска. „ Мислех си, че би трябвало да бъда по-активна в TikTok “, споделя тя. В прилив на радостно въодушевление Финк взема решение да запише видео като смешка: ще смъкна маската от лицето си, която е с физически цвят, пред камерата, и ще добави надписи с изказванието, че дамите би трябвало да отлепят пластовете от кожата си най-малко един път в месеца.
Насмешливо видео с фрапантен резултат
Видеото, озаглавено „ Как не знаеха това? “, явно е насмешливо. И хората го подхващат: видеото към този момент има 4,4 милиона лайкове и е споделено повече от 220 000 пъти. Но не всички са разбрали шегата.
От тези 220 000 души някои стартират да го споделят откровено, обяснявайки, че в никакъв случай не са осъзнавали спомагателните тествания, които стоят пред хубостта на дамите. Не е изненадващо, че това са най-вече мъже. Все отново има и дами, които се причисляват към шегата толкоз безапелационно, че видеото заживява личен живот и даже убеждава други дами, че това е орис, която са избегнали единствено с помощта на шанса.
„ Получавах доста известия в Instagram от възрастни дами, които споделяха: „ Това в никакъв случай не ми се е случвало, то нещо всекидневно ли е във вашето семейство? “, спомня си Финк. „ Шокирах се “.
Феноменът на доверчивостта
Колко откровено сме склонни да имаме вяра на това, което виждаме в TikTok и в обществените мрежи въобще? Доверчивостта към късоформатното видеосъдържание е феномен, който не е останал неусетен от психолози и откриватели. Млади и остарели се „ връзват “ на странни истории, които наподобяват прекомерно положителни, с цел да са истина.
Един образец за сходни фалшификации са видеата, в които се твърди, че именит умрял актьор в действителност е жив – да вземем за пример Елвис Пресли. Със актуалните технологии за манипулиране на видео е изцяло допустимо да се сътвори сходно наличие и то да е законно изглеждащо.
„ След края на обичайните медии, предоставящи функционалността на надзирател, която постоянно идваше с някаква журналистическа инспекция на качеството, ние в този момент сме сами посред безпределно количество информация, събрана в дланите на ръцете си “, споделя Маркус Бьош, откривател на TikTok и помощник в HAW-Хамбург в Германия.
Предлагането е, меко казано, несметно. Милиони часове видео се качват всеки ден в обществените медии. Обемите нарастват непрекъснато. Появата на едно лице отсреща работи мощно. „ Поглъщаме толкоз доста наличие толкоз бързо, че то идва по доста персонален и съкровен метод “, споделя Бьош. „ И в случай че решим да изслушаме даден човек, налице е бърза, моментална връзка на доверие “.
Еволюция в „ стопанската система на вниманието “
Късите видеоклипове не са инцидентни – това кара потребителите да употребяват допустимо най-вече наличие за малко време. Някои специалисти по обществени медии считат, че вследствие на това към този момент не обмисляме деликатно какво гледаме. Стимулите за основателите да разгласяват почтено, само че съществено наличие, са по-слаби от тези за шерването на запис със спяща котка.
„ Причината, заради която толкоз елементарно се има вяра на късите видеоклипове, е обвързвана с еволюцията на нашата стопанска система на вниманието “, споделя Том Дивон, който учи обществените мрежи в Еврейския университет в Йерусалим в Израел. „ В TikTok тази наклонност да се употребява информация на дребни хапки се форсира от страницата „ За Вас “ в платформата “. А тя е проектирана като канал за така наречен „ вирусност “ – мълниеносно разпространение от човек на човек.
За създателите не е наложително да се придържат към истината, в случай че желаят да реализират повече разпространяване. По създание, колкото по-дива е историята, толкоз по-вероятно е тя да стигне до доста консуматори.
„ Нямаш ли фотография, значи не се е случило “
Забележително е, че потребителите на платформите за малко видео настояват, че са скептични към наличието, което срещат. Проучване от септември 2022 година на Института на Ройтерс за проучване на публицистиката към Оксфордския университет откри, че единствено 20 % от потребителите в Обединеното кралство и Съединени американски щати споделят, че имат доверие на новините, които срещат в TikTok.
„ Това може да се дължи на метода, по който сме били научени на медийна просветеност в предишното “, счита Маркус Бьош. Насреща обаче стои изконният човешки принцип да имаме вяра единствено на това, което виждаме със личните си очи. Днес даже съществува фразата „ нямаш ли фотография, значи не се е случило “.
Повечето консуматори явно би трябвало да научат, че това не е безусловно правилно – поради новата епоха на синтетични медии, където една или повече елементи от видео, изображение или аудио файл могат да бъдат изкусно изменени или фалшифицирани.
Друг фактор е персонализирането на наличието посредством логаритъма на обществените мрежи. Той доста въздействие върху метода, по който потребителите възприемат видеоклиповете, които гледат в платформите “, споделя Дивон. „ Потребителите осъзнават, че видеоклиповете, които им се сервират, са съобразени с техните самостоятелни желания и вярвания, което може да способства за чувство за адекватност и меродавност “.
Начинът на снимане също има значение, споделя Джес Мадокс, помощник в Университета на Алабама и специалист по интернет просвета. „ Заснемането на видео посредством предните камери на смарт телефоните усилва интимността “, споделя тя. „ Това прави инфлуенсърите и основателите на наличие толкоз сполучливи. То кара потребителя да се усеща по този начин, като че ли е в персонален диалог на четири очи – че кой би ви излъгал право в очите?! “
Реалността е, че мнозина биха го създали – изключително в случай че това значи да вършат пари от гледането.
„ Не, не би трябвало да имаме вяра на всичко, което виждаме, изключително в обществените медии “, споделя Финк. Перспективата също оказва помощ. „ Погледнете личния си живот и себе си и си помислете: „ Колко неща има в обществените медии, които може да не са на 100 % като в действителния живот? В обществените мрежи ние представяме най-смешните версии или най-красивите версии на самите себе си “.
