Отгледан в дом за сираци успял предприемач се връща в...
Учителка от Паталеница - Павлина Кременарова, получила ненадейно и доста благо писмо от някогашен ученик на локалното Основно учебно заведение " Константин Величков ", заяви шефът Никола Колев. Младият мъж израснал в някогашния Дом за деца и юноши " Лазар Боснев " в селото. След закриването му бил изместен в обществено заведение в Пловдив.
Трудното детство обаче не му попречило да се построи като човек и като сполучлив бизнесмен. В момента бедното в миналото момче има своя компания в Нидерландия, владее три непознати езика и е признателен на ориста. Най-приятната изненада е, че се гласи да навести пазарджишкото село, с което го свързват благи детски мемоари, в края на юли, когато локалните подвигат огромен събор.
Въпреки нерадостите на старта на живота си, Георги, или Джордж Илиев, с доста топли думи написа, че пази красиви детски мемоари от Паталеница. Помни учителите си и ги изрежда с имената и семействата им в благото обръщение. Споделя по какъв начин от време на време сънува пансиона, селото, учебното заведение. Със същите приятни страсти написа и за някогашния към този момент дом „ Рада Киркович " и Пловдив. Затова желае да се върне най-малко за малко там, където го тегли носталгията.
„ Сега пребивавам в Нидерландия, Амстердам, за непрекъснато - написа Георги. - Тук работя като строителен бояджия и шпакловчик. Имам моя лична компания - Klussenbedrijf AIG-17. Владея британски, нидерландски и френски език. Господ ми оказа помощ в живота и в този момент си пребивавам живота умерено. Само където ме връща носталгията в с. Паталеница и Баткун. И Пловдив ми е обичан град. Израснах, изучих се и станах човек на 36 години. Ще дойда и на театъра (Шекспировия фестивал на театрална школа „ Петровден " - б.р.). Не знам дали познавате Славена Адамова и Спаска, с тях учихме дружно от първи клас.
Поздрави на шефа от някогашен възпитаник от интерната. Той ще се сети. Добри времена бяха. "
Посланието му разсъни мощни страсти и у тогавашните му учители в Паталеница, които в този момент с неспокойствие чакат идното посещение, описа шефът на ОУ „ Константин Величков " Никола Колев.
„ Вълнуващо е да си спомним за тези години - признава той. - А историята е доста трогателна и вълнуваща. Тя демонстрира, че без значение какво е било детството ти, можеш да начертаеш своя сполучлив път в живота - ето, Георги го потвърждава. И това доста радва всички нас! "
Домът бил закрит през 1997 година макар упоритите опити на Колев да го резервира. Децата били преместени дружно с цялото съоръжение в дом „ Рада Киркович " в Пловдив. Така изгубили връзка с Паталеница. С доста малко от тях Колев и сътрудниците му са се виждали и чували по-късно.
С Георги също изгубили връзка. Спомнят си обаче кой е, даже намерили негова фотография от детството с двете му учителки и я разгласили в страницата на учебното заведение дружно с настояща, с цел да се види по какъв начин се е трансформирал и към този момент се е трансформирал в широкоплещест млад мъж.
Колев споделя още, че в тези години в дома в Баткун постъпвали всевъзможни деца - и сираци, и изоставени, и дадени за краткотрайно развъждане поради непреодолими компликации в фамилиите им. Но всички - с тежка орис.
„ Налагаше се с тях да работим доста самоотвержено и отговорно - отбелязва шефът. - Правехме едни проучвания и постоянно се оказваше, че дечица без фамилии идват седемгодишни при нас, само че развиването им е на равнището на тригодишни деца. Ако употребявам актуалната терминология, постановяваше се да прилагаме новаторски начини и методики, с цел да им помогнем да наваксат и да настигнат връстниците си. Но по този начин или другояче успявахме. Бях впечатлен, когато нашите сътрудници научиха да написа детенце без пръсти. Така се беше родило -само с длани, само че те направиха считаното за невероятно - научиха го да написа! Те в действителност тръгваха от нулата, по тази причина е впечатляващо и доста радващо какъв брой доста е постигнал Георги! "
Освен старанието и двойно по-усърдната работа, която се налагала с тези малчугани, Колев не е не запомнил и покъртителни истории, предизвикани от неналичието на родителска любов.
„ Никога няма да не помни по какъв начин още в първия ми работен ден в това учебно заведение едно детенце се вкопчи в мен, разплака се и сподели: „ Ти си моят татко! ". Аз онемях. Не знаех по какъв начин да отвръщам. Тогава сътрудника, шефът на дома пристигна при нас, прегърна малчугана и ми изясни: „ Не се притеснявай... Той е без родители, а доста желае да има татко! ". Повечето ученици на дома бяха такива. С сътрудниците от общественото заведение работехме като един тим. Давахме всичко от себе си. До обяд дребните учеха при нас, следобяд оставаха на занималня, тъй че по през целия ден бяхме дружно. Сред тях имаше теленти. Не липсваха и други забавни истории. "
Георги го помнят в Паталеница като добродушно и усмихнато момченце. Децата от вкъщи се различавали от другите по това, че колкото пъти срещнат някого, постоянно казвали „ Добър ден! ". Както и той - бил възпитано и положително дете. Изключително рядко с някого от тях се явявали проблеми като неприятна дисциплинираност или отвращение да учат, само че и в такива случаи се намирало решение.
„ Всичко това ни напомня, че е имало голям смисъл от старанието ни -емоционално разяснява Колев. - Когато пристигна някой като Георги, тъй като не е за първи път, и каже - ето, имам поминък, имам семейство, пребивавам добре и честно прехранвам се, за нас това значи доста. Затова и написах във Facebook, че днешните теории за приобщаващо, интегрирано, включващо и какво ли не обучение от време на време ми звучат като сухи и кухи, като твърде-твърде откъснати от действителността. Защото ние тогава работехме доста, без да имаме теории, наредби, евростандарти, само че все пак успявахме, длъжни бяхме да дадем това на дечицата. Колегите сами си разработваха методики въз основата на учителския и даже родителския си опит. А от педагогическите институти идваха да учат. Когато има предпочитание и отговорно отношение, нещата се получават. Нормативните документи могат да прибавят нещо, само че не могат да дадат съществено решение. "
Методиката на паталенските учители била приета за извънредно сполучлива. Имало даже концепция да бъде оповестена, с цел да се употребява от идващите генерации преподаватели и психолози. За страдание, до отпечатването и разпространението <210> по този начин и не се стигнало.
Трудното детство обаче не му попречило да се построи като човек и като сполучлив бизнесмен. В момента бедното в миналото момче има своя компания в Нидерландия, владее три непознати езика и е признателен на ориста. Най-приятната изненада е, че се гласи да навести пазарджишкото село, с което го свързват благи детски мемоари, в края на юли, когато локалните подвигат огромен събор.
Въпреки нерадостите на старта на живота си, Георги, или Джордж Илиев, с доста топли думи написа, че пази красиви детски мемоари от Паталеница. Помни учителите си и ги изрежда с имената и семействата им в благото обръщение. Споделя по какъв начин от време на време сънува пансиона, селото, учебното заведение. Със същите приятни страсти написа и за някогашния към този момент дом „ Рада Киркович " и Пловдив. Затова желае да се върне най-малко за малко там, където го тегли носталгията.
„ Сега пребивавам в Нидерландия, Амстердам, за непрекъснато - написа Георги. - Тук работя като строителен бояджия и шпакловчик. Имам моя лична компания - Klussenbedrijf AIG-17. Владея британски, нидерландски и френски език. Господ ми оказа помощ в живота и в този момент си пребивавам живота умерено. Само където ме връща носталгията в с. Паталеница и Баткун. И Пловдив ми е обичан град. Израснах, изучих се и станах човек на 36 години. Ще дойда и на театъра (Шекспировия фестивал на театрална школа „ Петровден " - б.р.). Не знам дали познавате Славена Адамова и Спаска, с тях учихме дружно от първи клас.
Поздрави на шефа от някогашен възпитаник от интерната. Той ще се сети. Добри времена бяха. "
Посланието му разсъни мощни страсти и у тогавашните му учители в Паталеница, които в този момент с неспокойствие чакат идното посещение, описа шефът на ОУ „ Константин Величков " Никола Колев.
„ Вълнуващо е да си спомним за тези години - признава той. - А историята е доста трогателна и вълнуваща. Тя демонстрира, че без значение какво е било детството ти, можеш да начертаеш своя сполучлив път в живота - ето, Георги го потвърждава. И това доста радва всички нас! "
Домът бил закрит през 1997 година макар упоритите опити на Колев да го резервира. Децата били преместени дружно с цялото съоръжение в дом „ Рада Киркович " в Пловдив. Така изгубили връзка с Паталеница. С доста малко от тях Колев и сътрудниците му са се виждали и чували по-късно.
С Георги също изгубили връзка. Спомнят си обаче кой е, даже намерили негова фотография от детството с двете му учителки и я разгласили в страницата на учебното заведение дружно с настояща, с цел да се види по какъв начин се е трансформирал и към този момент се е трансформирал в широкоплещест млад мъж.
Колев споделя още, че в тези години в дома в Баткун постъпвали всевъзможни деца - и сираци, и изоставени, и дадени за краткотрайно развъждане поради непреодолими компликации в фамилиите им. Но всички - с тежка орис.
„ Налагаше се с тях да работим доста самоотвержено и отговорно - отбелязва шефът. - Правехме едни проучвания и постоянно се оказваше, че дечица без фамилии идват седемгодишни при нас, само че развиването им е на равнището на тригодишни деца. Ако употребявам актуалната терминология, постановяваше се да прилагаме новаторски начини и методики, с цел да им помогнем да наваксат и да настигнат връстниците си. Но по този начин или другояче успявахме. Бях впечатлен, когато нашите сътрудници научиха да написа детенце без пръсти. Така се беше родило -само с длани, само че те направиха считаното за невероятно - научиха го да написа! Те в действителност тръгваха от нулата, по тази причина е впечатляващо и доста радващо какъв брой доста е постигнал Георги! "
Освен старанието и двойно по-усърдната работа, която се налагала с тези малчугани, Колев не е не запомнил и покъртителни истории, предизвикани от неналичието на родителска любов.
„ Никога няма да не помни по какъв начин още в първия ми работен ден в това учебно заведение едно детенце се вкопчи в мен, разплака се и сподели: „ Ти си моят татко! ". Аз онемях. Не знаех по какъв начин да отвръщам. Тогава сътрудника, шефът на дома пристигна при нас, прегърна малчугана и ми изясни: „ Не се притеснявай... Той е без родители, а доста желае да има татко! ". Повечето ученици на дома бяха такива. С сътрудниците от общественото заведение работехме като един тим. Давахме всичко от себе си. До обяд дребните учеха при нас, следобяд оставаха на занималня, тъй че по през целия ден бяхме дружно. Сред тях имаше теленти. Не липсваха и други забавни истории. "
Георги го помнят в Паталеница като добродушно и усмихнато момченце. Децата от вкъщи се различавали от другите по това, че колкото пъти срещнат някого, постоянно казвали „ Добър ден! ". Както и той - бил възпитано и положително дете. Изключително рядко с някого от тях се явявали проблеми като неприятна дисциплинираност или отвращение да учат, само че и в такива случаи се намирало решение.
„ Всичко това ни напомня, че е имало голям смисъл от старанието ни -емоционално разяснява Колев. - Когато пристигна някой като Георги, тъй като не е за първи път, и каже - ето, имам поминък, имам семейство, пребивавам добре и честно прехранвам се, за нас това значи доста. Затова и написах във Facebook, че днешните теории за приобщаващо, интегрирано, включващо и какво ли не обучение от време на време ми звучат като сухи и кухи, като твърде-твърде откъснати от действителността. Защото ние тогава работехме доста, без да имаме теории, наредби, евростандарти, само че все пак успявахме, длъжни бяхме да дадем това на дечицата. Колегите сами си разработваха методики въз основата на учителския и даже родителския си опит. А от педагогическите институти идваха да учат. Когато има предпочитание и отговорно отношение, нещата се получават. Нормативните документи могат да прибавят нещо, само че не могат да дадат съществено решение. "
Методиката на паталенските учители била приета за извънредно сполучлива. Имало даже концепция да бъде оповестена, с цел да се употребява от идващите генерации преподаватели и психолози. За страдание, до отпечатването и разпространението <210> по този начин и не се стигнало.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ