Отвъд шаблоните: Наистина ли е полезно да мислим нестандартно
Ученият Кристофър Дуайър счита, че изобретателното мислене е ненапълно надценено и постоянно неуместно
Нестандартното мислене постоянно е сантиментална идея за креативност и решение на проблеми, която допуска, че не сте лимитирани или следени от каквото и да било. Нестандартното мислене допуска независимост на мисълта и изложение на хрумвания. Показва, че сте характерност, герой против системата, свободен да мислите както желаете и да живеете личния си живот! Да, звучи доста сантиментално, само че може да се окаже, че някоя вечер би трябвало да употребявате ексцентрично мислене, с цел да помогнете на детето си с домашното - и това някак си не наподобява доста освобождаващо. Може би тази сантиментална визия прави ексцентричното мислене толкоз привлекателно, а може би е просто по-малката нужда да се имат поради рестриктивните мерки, когато се основава нещо " ново ". /например тъпсене на решние/. Проблемът е, че чувството за " същинска независимост ", обвързвано с ексцентричното мислене, не би трябвало да е на място, където вие търсите крритично мислене. Разбира се, в някои случаи мисленето отвън рамките е потребно като познавателна активност, само че евентуално мястото на ексцентричното мислене, отредено му от известната просвета, не подхожда на практическото му приложение.
Представете си, че сте помолени да нарисувате картина. Темата и посоката зависят от вас. Сега си представете, че ви помолят да вършиме това два пъти седмично в продължение на една година. Разглеждайки 104 истински, свободно основани картини, евентуално ще забележите появили се шаблони и повтарящи се претекстове. Тези шаблони и претекстове могат да отразяват вашите ползи, мисли, пристрастия, страсти - неща, които са доста самостоятелни. Това не е укор - виждаме го във всички форми на изкуството. В края на краищата изкуството е и би трябвало да бъде точно израз на характерността. Проблемът е, че когато упражняваме същата креативна независимост, с цел да решаваме проблеми и да измисляме хрумвания, евентуално ще забележим и шаблони и повтарящи се претекстове. Всъщност " свободното " ни мислене е лимитирано от нас - основателите на хрумвания и решения. Ние - с нашите ползи, предубеждения, страсти и други сходни усещания- също сме затруднение пред сериозното мислене.
Нестандартното мислене постоянно е сантиментална идея за креативност и решение на проблеми, която допуска, че не сте лимитирани или следени от каквото и да било. Нестандартното мислене допуска независимост на мисълта и изложение на хрумвания. Показва, че сте характерност, герой против системата, свободен да мислите както желаете и да живеете личния си живот! Да, звучи доста сантиментално, само че може да се окаже, че някоя вечер би трябвало да употребявате ексцентрично мислене, с цел да помогнете на детето си с домашното - и това някак си не наподобява доста освобождаващо. Може би тази сантиментална визия прави ексцентричното мислене толкоз привлекателно, а може би е просто по-малката нужда да се имат поради рестриктивните мерки, когато се основава нещо " ново ". /например тъпсене на решние/. Проблемът е, че чувството за " същинска независимост ", обвързвано с ексцентричното мислене, не би трябвало да е на място, където вие търсите крритично мислене. Разбира се, в някои случаи мисленето отвън рамките е потребно като познавателна активност, само че евентуално мястото на ексцентричното мислене, отредено му от известната просвета, не подхожда на практическото му приложение.
Представете си, че сте помолени да нарисувате картина. Темата и посоката зависят от вас. Сега си представете, че ви помолят да вършиме това два пъти седмично в продължение на една година. Разглеждайки 104 истински, свободно основани картини, евентуално ще забележите появили се шаблони и повтарящи се претекстове. Тези шаблони и претекстове могат да отразяват вашите ползи, мисли, пристрастия, страсти - неща, които са доста самостоятелни. Това не е укор - виждаме го във всички форми на изкуството. В края на краищата изкуството е и би трябвало да бъде точно израз на характерността. Проблемът е, че когато упражняваме същата креативна независимост, с цел да решаваме проблеми и да измисляме хрумвания, евентуално ще забележим и шаблони и повтарящи се претекстове. Всъщност " свободното " ни мислене е лимитирано от нас - основателите на хрумвания и решения. Ние - с нашите ползи, предубеждения, страсти и други сходни усещания- също сме затруднение пред сериозното мислене.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ