Къде и кога е започнало топенето на Антарктида: Ледът разкрива тайни
Учените настояват, че към този момент имат по-добра визия къде и по кое време тъкмо е почнало топенето на Антарктида. Те са наблюдавали изменящите се форми на неравностите по повърхността на леда, които маркират местата, където ледниците са се закрепили на място.
Преди половин век малко от тези замръзнали места за закрепване, или " точки на прилепяне ", са показвали огромни промени. От 2000 година насам обаче размерът на повече от една трета от тях е намалял, което акцентира ускореното размразяване.
Изследването е оповестено в списание Nature и още един път акцентира възходящия принос на загубите на лед от континента за бъдещото повишаване на морското ниво в целия свят.
Изследването се концентрира върху ледените шелфове, които ограждат 75% от бреговата линия на Антарктида. Шелфовете са плаващи фронтове на ледници, които са се изтласкали в околния океан. Много от тях - изключително в западната част на континента - са атакувани от топлата вода и вследствие на това изтъняват. Това е неприятна вест, защото те се считат за основен спирачен механизъм, който забавя придвижването на ледовете от континента .
Scientists make significant strides in unraveling history of melting by scrutinizing evolving shapes of " ice bumps " on ice shelves
— Türkiye Today (@turkiyetodaycom)
На местата, където морското дъно е плитко - да вземем за пример там, където има подводен рид - шелфовете могат да се задържат на място, задържайки леда от ледниците в задната им част.
Точките на прилепяне са много явни за преминаващ сателит, тъй като образуват буца на повърхността на шелфа, където течащият лед е трябвало да се трансферира през тях.
Екипът на Единбургския университет проучва по какъв начин тези буци са променяли формата си във времето. Идеята е да се види дали неравностите са станали по-малки, което би означавало, че шелфовете изтъняват - че се топят; че спирачната им мощ става все по-слаба.
Д-р Бърти Майлс е прегледал целия списък от фотоси от дългогодишната серия на американските галактически апарати Landsat, с цел да сформира нови безоблачни мозайки на бреговата линия на Антарктида. След това той е анализирал какво се е случило на повърхността на леда през три интервала: от 1973 до 1989 година, от 1990 до 2000 година и от 2000 до 2022 година
An incredibly unusual melting waterfall of Antarctic glaciers
— A Jay (@ajaycsj)
През първичния интервал единствено 15% от точките на прилепяне са намалели по мярка. След това този развой се форсира през 90-те години на предишния век, когато 25% от тях се свиват. И след това през последния период се следи понижаване на 37% от неравностите на точките на прилепяне.
" Когато прекосяваме през десетгодишните фотоси, виждаме, че тези неравности като цяло се смаляват и от време на време изцяло изчезват ", споделя доктор Майлс.
" Нещото, което би трябвало да запомним, е, че когато един мразовит шелф загуби контакт с точката на прилепяне, е доста мъчно да го възвърне, тъй като се получава динамична реакция в леда: той стартира да се форсира и линията на заземяване - линията, по която ледникът към момента допира морското дъно - стартира да се отдръпва ", сподели той пред BBC News.
Интересното в това проучване е, че е употребен метод, друг от този, по който нормално се прави оценка изтъняването на ледените шелфове. Това се прави благодарение на характерен тип спътник, наименуван алтиметър, който изпраща радарни импулси, с цел да мери доста тъкмо височината на ледената повърхнина. Но тази златна общоприета методика се ползва единствено от 30 години до началото на 90-те години.
Andy Vermaut shares:'Ice bumps' reveal history of Antarctic melting: Satellites reveal a 50-year record of climate change by tracing the lumpiness in ice surfaces. Thank you
— Andy Vermaut (@AndyVermaut)
Чрез потреблението на заместителя на ледените буци в изображенията от Landsat, данните от наблюденията на изтъняването могат да бъдат изместени с още две десетилетия обратно. Тази по-дълбока история дава доста по-добра визия за това къде и по кое време в действителност е почнала загубата на лед - сподели сътрудника от Единбург професор Роб Бингъм.
" Записът от Landsat демонстрира да вземем за пример, че добре познатите огромни ледници в Западна Антарктида - Пайн Айлънд и Твейтс - са били много необикновени, защото в тях е имало промени още през 70-те години на предишния век. Но на доста други места, и сигурно в техния бранш към Амундсеново море, където изтъняването е изцяло навсякъде в този момент - не се вижда това да се случва до 90-те години на предишния век ", изясни той.
Професор Хелън Фрикър от Института по океанография " Скрипс " в Сан Диего следи ледените шелфове със сателитни висотомери. Тя дава висока оценка на проучването в Единбург.
" Плаващите шелфове са за ледената завивка, както летящите подпори за постройките - те обезпечават структурна поддръжка и поддържат ледената завивка. Точките на прилепяне ускоряват този резултат и със загубата на контакт опората отслабва. Така че, фокусирайки се върху точките на прилепяне, това прелестно проучване прави оценка стабилността на опората на Антарктида и по какъв начин и къде тя отслабва ", споделя тя пред BBC News.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Преди половин век малко от тези замръзнали места за закрепване, или " точки на прилепяне ", са показвали огромни промени. От 2000 година насам обаче размерът на повече от една трета от тях е намалял, което акцентира ускореното размразяване.
Изследването е оповестено в списание Nature и още един път акцентира възходящия принос на загубите на лед от континента за бъдещото повишаване на морското ниво в целия свят.
Изследването се концентрира върху ледените шелфове, които ограждат 75% от бреговата линия на Антарктида. Шелфовете са плаващи фронтове на ледници, които са се изтласкали в околния океан. Много от тях - изключително в западната част на континента - са атакувани от топлата вода и вследствие на това изтъняват. Това е неприятна вест, защото те се считат за основен спирачен механизъм, който забавя придвижването на ледовете от континента .
Scientists make significant strides in unraveling history of melting by scrutinizing evolving shapes of " ice bumps " on ice shelves
— Türkiye Today (@turkiyetodaycom)
На местата, където морското дъно е плитко - да вземем за пример там, където има подводен рид - шелфовете могат да се задържат на място, задържайки леда от ледниците в задната им част.
Точките на прилепяне са много явни за преминаващ сателит, тъй като образуват буца на повърхността на шелфа, където течащият лед е трябвало да се трансферира през тях.
Екипът на Единбургския университет проучва по какъв начин тези буци са променяли формата си във времето. Идеята е да се види дали неравностите са станали по-малки, което би означавало, че шелфовете изтъняват - че се топят; че спирачната им мощ става все по-слаба.
Д-р Бърти Майлс е прегледал целия списък от фотоси от дългогодишната серия на американските галактически апарати Landsat, с цел да сформира нови безоблачни мозайки на бреговата линия на Антарктида. След това той е анализирал какво се е случило на повърхността на леда през три интервала: от 1973 до 1989 година, от 1990 до 2000 година и от 2000 до 2022 година
An incredibly unusual melting waterfall of Antarctic glaciers
— A Jay (@ajaycsj)
През първичния интервал единствено 15% от точките на прилепяне са намалели по мярка. След това този развой се форсира през 90-те години на предишния век, когато 25% от тях се свиват. И след това през последния период се следи понижаване на 37% от неравностите на точките на прилепяне.
" Когато прекосяваме през десетгодишните фотоси, виждаме, че тези неравности като цяло се смаляват и от време на време изцяло изчезват ", споделя доктор Майлс.
" Нещото, което би трябвало да запомним, е, че когато един мразовит шелф загуби контакт с точката на прилепяне, е доста мъчно да го възвърне, тъй като се получава динамична реакция в леда: той стартира да се форсира и линията на заземяване - линията, по която ледникът към момента допира морското дъно - стартира да се отдръпва ", сподели той пред BBC News.
Интересното в това проучване е, че е употребен метод, друг от този, по който нормално се прави оценка изтъняването на ледените шелфове. Това се прави благодарение на характерен тип спътник, наименуван алтиметър, който изпраща радарни импулси, с цел да мери доста тъкмо височината на ледената повърхнина. Но тази златна общоприета методика се ползва единствено от 30 години до началото на 90-те години.
Andy Vermaut shares:'Ice bumps' reveal history of Antarctic melting: Satellites reveal a 50-year record of climate change by tracing the lumpiness in ice surfaces. Thank you
— Andy Vermaut (@AndyVermaut)
Чрез потреблението на заместителя на ледените буци в изображенията от Landsat, данните от наблюденията на изтъняването могат да бъдат изместени с още две десетилетия обратно. Тази по-дълбока история дава доста по-добра визия за това къде и по кое време в действителност е почнала загубата на лед - сподели сътрудника от Единбург професор Роб Бингъм.
" Записът от Landsat демонстрира да вземем за пример, че добре познатите огромни ледници в Западна Антарктида - Пайн Айлънд и Твейтс - са били много необикновени, защото в тях е имало промени още през 70-те години на предишния век. Но на доста други места, и сигурно в техния бранш към Амундсеново море, където изтъняването е изцяло навсякъде в този момент - не се вижда това да се случва до 90-те години на предишния век ", изясни той.
Професор Хелън Фрикър от Института по океанография " Скрипс " в Сан Диего следи ледените шелфове със сателитни висотомери. Тя дава висока оценка на проучването в Единбург.
" Плаващите шелфове са за ледената завивка, както летящите подпори за постройките - те обезпечават структурна поддръжка и поддържат ледената завивка. Точките на прилепяне ускоряват този резултат и със загубата на контакт опората отслабва. Така че, фокусирайки се върху точките на прилепяне, това прелестно проучване прави оценка стабилността на опората на Антарктида и по какъв начин и къде тя отслабва ", споделя тя пред BBC News.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ