Учени установиха гъба, която има над 17 000 пола
Учени откриха, че постоянно срещана гъба има повече от 17 000 пола, заяви сп. " Сайънтист ".
Откритието ще способства за по-добро схващане на еволюцията на половото възпроизвеждане. То е образец и за все по-голямото значение на геномното секвениране. Внушителното многообразие на полове на гъбата Trichaptum е открито с авангардна технология.
Международният екип учени получава 180 спесимена от три типа Трихаптум. От всеки те събират спори и ги отглеждат самостоятелно в лаборатория, тъй че да проучват тяхната ДНК и да кръстосат спорите с такива от други спесимени.
Размножаването при тези гъби се управлява от два региона от генома с доста вероятни положения. За да са съвместими евентуални сътрудници, тези региони би трябвало да са разнообразни. Тази разнородност е пречела на опитите за секвениране до появяването на нова техника.
Ингер Скреде и екипът й от Университета на Осло употребяват композиция от способи, с които дефинират, че при тази непретенциозна гъба има 17 500 вероятни комбинации.
Защо на някой организъм би му трябвало такова многообразие при размножаването - не е ясно. Генетикът Давид Перис от Университета на Осло допуска, че това е обвързвано с неподвижността на гъбите и изискваното генетично разграничение. Многото разновидности усилват до 98 % вероятността от намиране на сътрудник и оцеляване на типа.
Откритието ще способства за по-добро схващане на еволюцията на половото възпроизвеждане. То е образец и за все по-голямото значение на геномното секвениране. Внушителното многообразие на полове на гъбата Trichaptum е открито с авангардна технология.
Международният екип учени получава 180 спесимена от три типа Трихаптум. От всеки те събират спори и ги отглеждат самостоятелно в лаборатория, тъй че да проучват тяхната ДНК и да кръстосат спорите с такива от други спесимени.
Размножаването при тези гъби се управлява от два региона от генома с доста вероятни положения. За да са съвместими евентуални сътрудници, тези региони би трябвало да са разнообразни. Тази разнородност е пречела на опитите за секвениране до появяването на нова техника.
Ингер Скреде и екипът й от Университета на Осло употребяват композиция от способи, с които дефинират, че при тази непретенциозна гъба има 17 500 вероятни комбинации.
Защо на някой организъм би му трябвало такова многообразие при размножаването - не е ясно. Генетикът Давид Перис от Университета на Осло допуска, че това е обвързвано с неподвижността на гъбите и изискваното генетично разграничение. Многото разновидности усилват до 98 % вероятността от намиране на сътрудник и оцеляване на типа.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ