Раковите клетки, отгледани в лаборатория, са много по-различни от тези в хората
Учени непрекъснато отглеждат ракови кафези в лабораторни условия в желанието си да схванат по-добре това подло заболяване и да разработят по-добри лекувания. Ново изследване обаче демонстрира, че съществуват основни генетични разлики сред тези кафези и раковите, израснали в човешкото тяло.
Макар и това да не значи, че лабораторните кафези не могат да бъдат потребни и информативни, въпреки всичко е значимо учените да знаят какви тъкмо са тези разлики, до момента в който се пробват да открият нови способи да спрат разпространяването на туморите и да понижат вредите от тях.
Изследователи създадоха нов модел на машинно образование, наименуван CancerCellNet (CCN), с цел да сравнят ракови кафези в тялото с ракови кафези от четири други източника: 26 лабораторни мишки, изменени генетично по подобен метод, че да развият рак; 415 мишки с трансплантирани човешки ракови кафези (ксенографти); 131 топи от 3D тъкан, отгледана в лабораторни условия, тъй че да имитира тумори (тумороиди); и 657 обичайни ракови клетъчни линии (ракови кафези, отгледани в петриева паничка).
Като съпоставят РНК секвенцията на тези кафези – биологичните указания, които дефинират по какъв начин се развиват протеините – с данните за раковия геном, екипът съумява да дефинира какъв брой сходни са с ин виво ракови болести на генетично равнище.
„ Едва ли е изненадващо за учените, че раковите клетъчни линии са генетично по-нисши по отношение на други модели, само че ние се изненадахме, че за сметка на това при сравненията генетично променените мишки и тумороидите се оправят сносно “, споделя генетичният биолог и генетик Патри Кейхън от университета „ Джонс Хопкинс “.
Генетично променените мишки и тумороиди разполагат с РНК секвенции, които съответстват най-вече с действителните човешки ракови кафези – приблизително най-малко в 80 % от видовете тумори, които са били тествани, в това число рак на гърдата, белия дроб и яйчниците.
Раковите клетъчни линии обаче не се оправят толкоз добре – разликите с човешките тумори са доста огромни. В един съответен образец, упоменат в изследването, клетъчна линия, известна като PC3 за рак на простата припомня по-скоро на рак на пикочния мехур. Изглежда клетъчните линии стартират да се трансформират, когато не се намират в естествената си среда.
„ РНК-то е много добър заместител за клетъчни видове и клетъчна еднаквост, които са от значително значение при определянето на това дали създадените в лабораториите кафези наподобяват своите човешки копия – споделя Кейхън. – Данните за РНК експресията са много стандартизирани и налични за откривателите, при тях опцията за техническа разновидност, присъща за едно общоприетоо изследване, е доста по-малка. “
Предимството на CancerCellNet е, че е еластичен и бърз – несъмнено по-бърз и по-евтин от трансплантирането на кафези в мишки, с цел да проверим по какъв начин ще се развият (това е един от методите, които учените сега употребяват за съпоставяне на другите модели).
Разбира се, в настоящето изследване има и известни ограничавания. Колкото и положително да е РНК-то за сравняване на кафези, то не ни споделя цялата история и учените желаят да прибавят още данни към своята CCN база, с цел да я създадат по-точна.
Освен това би трябвало да отбележим, че изследването е разглеждало релативно малко лабораторни мишки, изменени по генетичен път, и тумороиди, което може и да е повлияло на резултатите.
Въпреки че CCN е към момента в своя зародиш, капацитетът на този модел е огромен и той може да помогне на откривателите да дефинират какъв брой реалистични са в действителност техните ракови модели, както и какъв брой надеждни ще бъдат изследванията, основани на тях, най-малко когато става дума за превръщането им в същински лекувания. Освен това може да се приспособява относително елементарно и за бъдещи ракови модели.
Изследването е оповестено в Genome Medicine.
Източник: Science Alert
