Съжителствали ли са нашите предци с динозаврите?
Учени от Англия и Съединени американски щати са създали нов способ за оценка на еволюционните диаграми на типовете въз основа на геномни данни. Авторите са потвърдили, че актуалните групи бозайници са зародили след измирането на динозаврите на границата на интервала Креда и Палеоген. Резултатите от проучването са оповестени в изданието Nature.
Големите набори от геномни данни са от основно значение за разбирането на еволюцията на типовете, само че анализирането им лишава време и изисква огромни изчислителни мощности. Изследователи от Лондонския университет " Кралица Мери ", Университета в Бристол и Калифорнийския университет в Лос Анджелис са създали изчислителен метод за бързо приемане на тъкмо датирани филогеномни еволюционни модели, известни като времеви дървета.
По времето на динозаврите на Антарктида са бушували пожари
Преди 75 милиона години, по времето, когато динозаврите към момента са бродили по Земята, в Антарктида са бушували бурни пожари, демонстрира само че...
Прочети повече
Използвайки новия способ, създателите съставили най-подробната до през днешния ден хронологична скица на еволюцията на бозайниците на равнище типове и дали отговор на остарелия въпрос: по кое време са зародили актуалните групи от плацентни бозайници - преди или след кредо-палеогенското измиране, когато от лицето на Земята изчезнали всички нептичи динозаври.
Получените данни удостоверяват, че предците на актуалните плацентни бозайници, в това число такива групи като примати, гризачи, китоподобни, хищници и прилепи, са се появили след всеобщото измиране, случило се преди 66 милиона години, и в никакъв случай в биологичната история не са се кръстосвали с динозаври.
" Чрез съчетание на цялостни геноми и информация за фосилите в разбора успяхме да получим точна времева канара на еволюцията. Съжителствали ли са актуалните групи бозайници с динозаврите? Сега имаме безапелационен отговор - не, те са зародили след всеобщото измиране ", отбелязва Сандра Алварес-Каретеро, водещ създател на проучването.
" Хронологията на еволюцията на бозайниците е една от най-спорните тематики в еволюционната биология - продължава Фил Донъхю от Университета в Бристол. - Предишните проучвания са поставяли първите плацентни надълбоко в интервала Креда - ерата на динозаврите. През последните две десетилетия се разискват два сюжета за диверсификация на бозайниците - преди и след кредо-палеогенското измиране. Нашите резултати дават отговор на този въпрос. "
Кога е паднал астероидът, умъртвил динозаврите? Предците ни са имали опашки. А ние за какво не?
Преди милиони години нашите предшественици са имали опашки. Тогава за какво ние нямаме? Краткият отговор, несъмнено, е, че сме изгубили способнос...
Прочети повече
За да получат категоричен отговор, създателите анализирали генетични набори от данни от съвсем пет хиляди типа бозайници, в това число 72 цялостни генома, и също по този начин създали бърз байесов метод за разбор на огромно количество геномни последователности и отчитане на неопределеността в данните.
" Решихме изчислителните компликации, като разделихме разбора на стадии. Първо моделирахме самата времева рамка, употребявайки 72 цялостни генома, а по-късно наложихмее резултатите за останалите типове ", изяснява същината на метода още един създател на проучването - доктор Марио дос Рейс.
Учените се надяват, че с появяването на нови геномни данни създаденият от тях способ ще разреши бързо да ги обработват и да получат нови забавни резултати за решение на противоречиви еволюционни въпроси, заключава РИА Новости.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Големите набори от геномни данни са от основно значение за разбирането на еволюцията на типовете, само че анализирането им лишава време и изисква огромни изчислителни мощности. Изследователи от Лондонския университет " Кралица Мери ", Университета в Бристол и Калифорнийския университет в Лос Анджелис са създали изчислителен метод за бързо приемане на тъкмо датирани филогеномни еволюционни модели, известни като времеви дървета.
По времето на динозаврите на Антарктида са бушували пожари
Преди 75 милиона години, по времето, когато динозаврите към момента са бродили по Земята, в Антарктида са бушували бурни пожари, демонстрира само че...
Прочети повече
Използвайки новия способ, създателите съставили най-подробната до през днешния ден хронологична скица на еволюцията на бозайниците на равнище типове и дали отговор на остарелия въпрос: по кое време са зародили актуалните групи от плацентни бозайници - преди или след кредо-палеогенското измиране, когато от лицето на Земята изчезнали всички нептичи динозаври.
Получените данни удостоверяват, че предците на актуалните плацентни бозайници, в това число такива групи като примати, гризачи, китоподобни, хищници и прилепи, са се появили след всеобщото измиране, случило се преди 66 милиона години, и в никакъв случай в биологичната история не са се кръстосвали с динозаври.
" Чрез съчетание на цялостни геноми и информация за фосилите в разбора успяхме да получим точна времева канара на еволюцията. Съжителствали ли са актуалните групи бозайници с динозаврите? Сега имаме безапелационен отговор - не, те са зародили след всеобщото измиране ", отбелязва Сандра Алварес-Каретеро, водещ създател на проучването.
" Хронологията на еволюцията на бозайниците е една от най-спорните тематики в еволюционната биология - продължава Фил Донъхю от Университета в Бристол. - Предишните проучвания са поставяли първите плацентни надълбоко в интервала Креда - ерата на динозаврите. През последните две десетилетия се разискват два сюжета за диверсификация на бозайниците - преди и след кредо-палеогенското измиране. Нашите резултати дават отговор на този въпрос. "
Кога е паднал астероидът, умъртвил динозаврите? Предците ни са имали опашки. А ние за какво не?
Преди милиони години нашите предшественици са имали опашки. Тогава за какво ние нямаме? Краткият отговор, несъмнено, е, че сме изгубили способнос...
Прочети повече
За да получат категоричен отговор, създателите анализирали генетични набори от данни от съвсем пет хиляди типа бозайници, в това число 72 цялостни генома, и също по този начин създали бърз байесов метод за разбор на огромно количество геномни последователности и отчитане на неопределеността в данните.
" Решихме изчислителните компликации, като разделихме разбора на стадии. Първо моделирахме самата времева рамка, употребявайки 72 цялостни генома, а по-късно наложихмее резултатите за останалите типове ", изяснява същината на метода още един създател на проучването - доктор Марио дос Рейс.
Учените се надяват, че с появяването на нови геномни данни създаденият от тях способ ще разреши бързо да ги обработват и да получат нови забавни резултати за решение на противоречиви еволюционни въпроси, заключава РИА Новости.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ