Открита е причината за най-голямото измиране в историята на Земята
Учени от Китайската академия на науките откриха доказателства, че Голямото пермско измиране е породено от изтъняването на озоновия пласт заради солидни вулканични изригвания. Това се оповестява в публикация, оповестена в списание Chemical Geology.
Изследователите пресмятат, че в края на пермския интервал на палеозойската епоха са изчезнали 81 % от всички типове морски животни и 70 % от типовете сухоземни гръбначни, само че събитието е засегнало и живота на растенията. Причината за тази най-голяма злополука в историята на Земята е обвързвана със свръхвулканизма вулканизма в Сибир, което се удостоверява от солидни отлагания на пирокластични потоци на повърхност от към седем милиона квадратни километра.
Учените проучиха наличието на серни изотопи (сяра-33, сяра-34 и сяра-36) в микроскопични пиритни зърна от пермски залежи. Малко преди края на този интервал бяха открити аномални равнища на сяра-33 и сяра-36. Това не може да се изясни с изотопно фракциониране заради геоложки процеси и изисква фотолиза на вулканичен SO2 под въздействието на ултравиолета.
Такива обилни промени рядко са следени в скали на възраст под два милиарда години заради последователното увеличение на запасите от О2 на планетата и образуването на озон с течение на времето. По този метод учените допускат, че фотолизата се случва при липса или доста привършване на озоновия пласт.
Веднага щом избухливият вулканизъм е унищожил озоновия пласт, понижиха кислородни молекули, блокиращи постъпващата слънчева ултравиолетова радиация, което докара до превръщането на молекулите на серен диоксид в сулфатни аерозоли, които бяха превозени от сушата до океаните. Това се поддържа от моделиране, което допуска, че атмосферният О2 е понижен от 30 % през фанерозоя (който е почнал преди 538 милиона години) до половината от това количество до края на Перм.
Изследователите пресмятат, че в края на пермския интервал на палеозойската епоха са изчезнали 81 % от всички типове морски животни и 70 % от типовете сухоземни гръбначни, само че събитието е засегнало и живота на растенията. Причината за тази най-голяма злополука в историята на Земята е обвързвана със свръхвулканизма вулканизма в Сибир, което се удостоверява от солидни отлагания на пирокластични потоци на повърхност от към седем милиона квадратни километра.
Учените проучиха наличието на серни изотопи (сяра-33, сяра-34 и сяра-36) в микроскопични пиритни зърна от пермски залежи. Малко преди края на този интервал бяха открити аномални равнища на сяра-33 и сяра-36. Това не може да се изясни с изотопно фракциониране заради геоложки процеси и изисква фотолиза на вулканичен SO2 под въздействието на ултравиолета.
Такива обилни промени рядко са следени в скали на възраст под два милиарда години заради последователното увеличение на запасите от О2 на планетата и образуването на озон с течение на времето. По този метод учените допускат, че фотолизата се случва при липса или доста привършване на озоновия пласт.
Веднага щом избухливият вулканизъм е унищожил озоновия пласт, понижиха кислородни молекули, блокиращи постъпващата слънчева ултравиолетова радиация, което докара до превръщането на молекулите на серен диоксид в сулфатни аерозоли, които бяха превозени от сушата до океаните. Това се поддържа от моделиране, което допуска, че атмосферният О2 е понижен от 30 % през фанерозоя (който е почнал преди 538 милиона години) до половината от това количество до края на Перм.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ